Решение № 260 от 16.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 790/2014 г.

Решение № 260 от 16.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 790/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 181/2014 г. на РС-Плевен, отмяна на постановеното по него определение от 29.01.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и неправилно е приложил закона при индивидуализиране вида на определеното по реда на чл. 55 от НК наказание на осъдения Б. И. И.. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъденият счита, че искането по същество е основателно. Върховният касационен съд като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 29.01.2014 г. по нохд № 181/2014 г., постановено в съдебно заседание по реда на чл. 382, ал. 2, във вр. чл. 382, ал. 7 от НПК, Плевенският районен съд е одобрил постигнато споразумение между представител на Плевенска районна прокуратура, подсъдимия Б. И. И. и неговия защитник, по силата на което И. е признат за виновен в извършено на 12.06.2013 г. в [населено място], престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е определено наказание "пробация", с индивидуализирани по вид и време на изпълнение пробационни мерки, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не му е наложено, кумулативно предвиденото за престъплението, наказание глоба. На основание чл. 234, ал. 3 от НК веществените доказателства-57.100 кг. раздробен тютюн и 500 бр. кутии цигари "марка", са отнети в полза на държавата. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на решението е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество е и основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, наказанието "лишаване от свобода" може да бъде заменено с пробация, когато за престъплението от особената част на НК, не е предвиден най-нисък размер. В случая, на осъдения е било предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на предмета на престъплението, което изключва възможността за замяна по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК на наказанието лишаване от свобода с друго по вид, по-леко наказание. Съдът не е изпълнил в цялост задължението си по чл. 382, ал. 7 от НПК да провери, дали споразумението не противоречи на закона и да предложи на страните промени в него в частта на наказанието и определянето му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК-под най-ниския, предвиден за престъплението предел. В нарушение на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съдът не е изискал справка за съдимост на Б. И. от съответния районен съд, с което се е лишил от възможността за законосъобразна преценка на правната квалификация на деянието-обстоятелство от съществено значение и за определяне на наказателната отговорност на подсъдимия, в подчинение на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК. Допуснатото съществено процесуално нарушение, наред с неправилното приложение на материалния закон, обосновават основателността на искането за възобновяване на наказателното дело и налагат уважаването му. Ето защо, определението от 29.01.2014 г., постановено по нохд № 181/2014 г. на РС-Плевен, следва да се отмени по реда на възобновяването и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Плевенския районен съд. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК