Решение № 6849 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2018 г.

Решение № 6849 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1308 от 12.06.2018 г., постановено по административно дело № 3450/2017 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на Д. Кузева (фамилното име погрешно е изписано в съдебния акт като "Кузевя") от [населено място] против решение № 2153-15-244 от 16.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Национален осигурителен институт) – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-165 от 07.07.2017 г. в частта й срещу разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-9 от 12.04.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, и същото е потвърдено изцяло; 2) осъдил Д. Кузева да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 350 (триста и петдесет) лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Д. К., действаща чрез пълномощника адвокат Т. Ф. Касаторката навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска атакуваното съдебно решение да бъде отменено изцяло. В случай, че решението се потвърди, моли разноските да бъдат редуцирани до нормативно установения им размер. Претендира и присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г. В., в писмен отговор изразява становище за правилност на оспорения съдебен акт и неоснователност на касационната жалба против него, като иска отхвърляне на жалбата, оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд и присъждане в полза на ТП на НОИ – Пловдив на възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Административен съд – Пловдив, поради което предлага атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна в частта й, касаеща отхвърлянето на първоначалната жалба на Д. К. от първоинстанционния съд. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от Пловдивския административен съд. С процесното разпореждане от 12.04.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 16.11.2017 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО е отменено разпореждане от 22.03.2006 г., с което на Д. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.09.2005 г., и всички последващи разпореждания, с които тази пенсия е осъвременявана и актуализирана, като на Кузева отново е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но считано от 17.05.2013 г. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Пловдив не е уважил жалбата на К. срещу това разпореждане, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Пловдивският административен съд е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или противоречия с материалния закон, в съответствие с целта на закона. Съдът е приел за доказано от данните в административната преписка, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателката е с обща продължителност 23 години, 5 месеца и 7 дни по условията на трета категория труд, като не са се потвърдили осигурителния доход в периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. в размер на 162 640 лв. и съответстващия му индивидуален коефициент 1.876, при който първоначално е отпусната пенсията. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон - чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "г" от КСО. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения относно това, че пенсионният орган е процедирал законосъобразно. При направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на истинския осигурителен стаж на Кузева и правомерността на отпуснатата и изплащана й пенсия, като от лицето са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, които не са задължителна част от пенсионната преписка и са й върнати съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). След стартирана процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО в рамките на административното производство пред пенсионния орган, а впоследствие и пред контролиращия орган по реда на чл. 117 от КСО, въз основа на саморъчна декларация на Кузева от 28.02.2014 г., представените от нея документи и издирените служебно такива, е установено, че действителният й осигурителен стаж е с обща продължителност 23 години, 5 месеца и 7 дни, положен при условията на трета категория труд. Не се е потвърдило наличието на осигурителен стаж от трета категория в размер от 33 години, 10 месеца и 7 дни, при приемане на каквато продължителност на стажа първоначално е била отпусната пенсия на Кузева, съответно се е опровергало приетото с разпореждането от 22.03.2006 г., че Кузева е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 17.09.2005 г. Към тази дата тя не е имала право на такава, защото не е отговаряла на изискуемите условия по чл. 68 от КСО (в тогавашната редакция на разпоредбите на този член). С оглед на това материално законосъобразно съдът е приел, че това е породило правомощието на пенсионния орган по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "г" от КСО да отмени разпореждането от 22.03.2006 г. за отпускането й. Съгласно цитираната разпоредба, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. Касаторовите възражения срещу първоинстанционния съдебен акт в тази му част не могат да бъдат споделени. Липсата на пенсионното досие на Кузева в архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив при условие, че представените от нея документи при пенсионирането й са й били върнати, не обуславя извод за незаконосъобразност на процесните административни актове, още повече, че пенсионната преписка е била служебно възстановена и Кузева е разполагала с възможността да участва в тази процедура. В приложимата редакция на чл. 9, ал. 1 от НПОС за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява по пенсионните досиета на лицата документи за стаж, които не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган. Освен това, предмет на установяване в провелото се производство пред пенсионния орган, завършило с акт на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "г" от КСО, е било действителното наличие на параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 22.03.2006 г. Както в административното, така и в съдебното производство жалбоподателката не е успяла да докаже по-голям от зачетения от пенсионния орган с разпореждането от 12.04.2017 г. осигурителен стаж и доход, а доказателствената тежест относно релевантните факти, послужили за отпускането на пенсията през 2006 г., е нейна, докато за административния орган не съществува задължение да доказва отрицателният факт, че Кузева не е работила през определени периоди от време. Нещо повече, в процесния случай не само не се доказват параметрите, при които на Кузева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО с разпореждането от 22.03.2006 г., считано от 17.09.2005 г., но същата даже не твърди да има осигурителен стаж в повече от зачетения от пенсионния орган с процесното разпореждане от 22.04.2017 г. Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на първия (основния) диспозитив на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът за неправилност на съдебния акт в тази му част по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Пловдив също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила в тази част. В същия смисъл е и преобладаващата съдебна практика на шесто отделение на Върховния административен съд. Досежно цитираните в касационната жалба съдебни решения следва да се отбележи, че същите са неотносими към настоящия правен спор, доколкото, макар и постановени по сходни казуси, фактическата обстановка по тях не се покрива с тази по настоящия случай. Основателна е обаче касационната жалба в частта й, с която се оспорва размера от 350 лв. на присъденото от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение, който не е следвало да надхвърля 200 лв. Съдът неправилно в това отношение е приложил общата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ако и да не се е позовал в мотивите си изрично на нея), предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие за дела по Кодекса за социално осигуряване възнаграждението е 350 лв. Дължимостта на юрисконсултско възнаграждение е обусловена от това, дали страната, за която изходът на спора е позитивен, е била представлявана от юрисконсулт, и дали искането за присъждането му е било направено своевременно, което в случая не е спорно. За определяне на размера му обаче нормотворецът е предвидил специални правила. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) той не може да надхвърля максималният размер за съответният вид дело, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), в чиято ал. 1 е посочено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП (Националното бюро за правна помощ). Касае се за Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), в чл. 24 от която е установено, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Разглежданият казус в първоинстанционното съдебно производство се отличава с висока фактическа и правна сложност, като ответният административен орган е бил представляван от юрисконсулт, участвал в проведеното по делото съдебно заседание и депозирал пред Пловдивския административен съд подробно писмено становище по съществото на спора, поради което правилният размер на юрисконсултското възнаграждение за първата инстанция се равнява на 200 лв. С оглед на това вторият диспозитив на подложения на касация съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се присъди в полза на ТП на НОИ – Пловдив коригиран размер от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция. С оглед изхода на спора по главното искане в касационната жалба неоснователно се явява и акцесорното касаторово искане за присъждане на деловодните разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на ТП на НОИ - Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касаторката), съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 24 от НЗПП. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1308 от 12.06.2018 г., постановено по административно дело № 3450/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която Д. К., ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], [улица], е осъдена да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 350 (триста и петдесет) лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Д. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], да заплати на ТП на НОИ – Пловдив, адрес: гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7, за първоинстанционното съдебно производство сума в размер на 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1308 от 12.06.2018 г., постановено по административно дело № 3450/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в останалата му част. ОСЪЖДА Д. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], да заплати на ТП на НОИ - Пловдив, адрес: гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното съдебно производство в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.