Решение № 3294 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Стефанов, против решение 204/20.10.2022 г., постановено по адм. дело 200/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлен предявеният от него иск против Община Сливен за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и е осъден да заплати на ответника по иска съдебни разноски в размер на 100 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е отчел правилно фактическата обстановка по делото, поради и което неправилно е приел, че по делото не са доказани сторени от страна на ответника Община Сливен незаконосъобразни действия. Поддържа, че от незаконосъобразните действия на ответната страна, изразяващи се в принуждаването му да паркира по незаконосъобразен начин, той е изпитвал страх, вина и срам, като счита че същите са доказани от него при разпита му в проведеното открито съдебно заседание по делото на АС Сливен. Поради това, моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Община Сливен, чрез процесуалния си представител, с писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ АС Сливен е отхвърлил иска на С. Стефанов против Община Сливен за присъждане на неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, причинени му от незаконосъобразни действия, извършени от страна на ответника, във връзка с определяне посоката на движение на МПС и местата за паркиране в зона Синя зона по ул. Мишо Тодоров в гр. Сливен, в периода от 26.05.2017 г. до 19.05.2022 г. в нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Неимуществените вреди се изразявали в болка, страдание, вина, срам и страх да не би органите на МВР отново да му наложат глоба с фиш поради това, че семейният му автомобил е паркиран в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Съответно ищецът изпитвал опасения, че при евентуално ново налагане на такава глоба, то той може и да не реагира навреме поради независещи от него причини. Така Стефанов изпитвал срам и вина, защото искал да бъде пример като човек, спазващ законите на страната, а в следващия момент Община Сливен го принуждавала да ги нарушава като паркира неправилно. Административният съд приел, че не са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на Община Сливен. Посочено е, че по отношение на съпругата на С. Стефанов е била наложена глоба с фиш за това, че на 26.03.2021 г. е извършила нарушение със семейния им автомобил, изразяващо се в паркиране вляво по посока на движението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП, поради което на основание чл. 183, ал. 2, т.1 ЗДвП ѝ е била наложена глоба от 20 лв. Актът, с който е наложен глобата, не е оспорен нито от ищеца, нито от съпругата му. Административният съд посочил, че със Заповед РД15-746/26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен е утвърдена схема на разположението на местата за паркиране Синя зона на територията на гр. Сливен, съгласно която паркирането по улица ул. Мишо Тодоров в гр. Сливен е определено да бъде от лявата страна по посока на движението. С последваща Заповед РД15-1156/14.06.2017 г. на Кмета на Община Сливен горепосочената улица е определена като еднопосочна, като паркирането е определено да бъде от лявата страна по посока на движението. Със Заповед РД 15-92/20.01.2022 г. на Кмета на Община Сливен е одобрен окончателен проект на Генерален план за организация на движението на гр. Сливен, като със същата заповед е отменена Заповед РД15-1156/14.06.2017 г. на Кмета на Община Сливен. Съдът е изложил подробни съображения, че Заповед РД15-1156/14.06.2017 г. на Кмета на Община Сливен представлява нормативен административен акт, а така заявеният иск е допустим за разглеждане, като подаден против компетентния орган, имащ правомощието да определя реда за движение на МПС в Община Сливен, но е неоснователен. Посочено е, че съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП Общински съвет Сливен в рамките на своята компетентност определя начина на използване на публичната общинска собственост разположена на територията (т.е. пътищата), определена в чл. 3 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен, като в съответствие с тези разпоредби са указани и местата за паркиране съгласно чл. 99, ал. 2 ЗДвП. Изложено е, че щом условията за паркиране по ул. Мишо Тодоров в гр. Сливен са определени от общината, то дори те да не съответстват на чл. 94, ал. 3 изр. първо от ЗДвП, щом не са в противоречие на закона, то те са допустими и законосъобразни. Отделно от това, от наложената глоба на съпругата на ищеца не може да се установи дали има нарушение на закона, още повече че актът, с който е наложена глобата не е бил оспорен пред съда. Въз основа на така посоченото първоинстанционният съд приел, че по делото не е установено незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на община Сливен. Отделно от това е посочено още, че Стефанов не е доказал и настъпването на твърдените от него като причинени му неимуществени вреди. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни отменителни основания. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Действията на администрацията са основани на влезли в сила административни актове, чиято незаконосъобразност не е установена по предвидения в закона ред. Те съответстват на и на действащия материален закон, за което изводите на първоинстанционния съд изцяло ес споделят. Не са налице и реално настъпили вреди. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт, действие или бездействие на съответния държавен орган и са пряка и непосредствена последица от него. В процесния случай твърдените от касатора вреди не са се осъществили реално. На касатора лично не е налагано административно наказание, което да е незаконосъобразно. Не са налице доказателства за направени лично от него разходи за заплащане на наложена му глоба. Наложени на съпругата на касатора административни наказания засягат само нейната правна сфера. Претендираните неимуществени вреди са хипотетични и почиват на предположения за това какви негативни изживявания ще бъдат причинени на касатора, ако му бъдат наложени бъдещи наказания. В производството по ЗОДОВ обаче се обезщетяват реални вреди, причинени от реално осъществили се преди предявяване на иска вредоносни актове, действия или бездействия, а не хипотетични такива, базирани на несигурни бъдещи събития. Следователно, освен че не са налице твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия, не са налице и настъпили вреди във вида и размера, твърдян от касатора. По изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, С. Стефанов следва да заплати на Община Сливен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение