Решение № 144 от 16.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2018 г.

Решение № 144 от 16.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 – 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 286/25.06.2018 г. по гр. д. № 210/2018 г., с което Русенски окръжен съд, потвърждавайки решение № 98/25.01.2018 г. по гр. д. № 965/2017 г. на Русенски районен съд, е отхвърлил исковете на С. А. Г. срещу И. И. И., И. К. К. и М. К. К. на основание чл. 135 ЗЗД да се обявят за относително недействителни по отношение на С. А. Г. до размер на 1/2 част от три договора от 23.04.2013 г. за покупко-продажба, както следва: · по н. а. №, том III, рег. №, нот. д. № г. по описа на нотариус Р. П. за един УПИ в [населено място]; · по н. а. №, том III, рег. №, нот. д. № по описа на същия нотариус за един застроен имот в [населено място], общ. И., Обл. Р.; · по н. а. №, том III, рег. №, нот. д. № по описа на същия нотариус за един магазин в [населено място]. Касационният контрол е допуснат при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) за проверка правилността на решението по следните въпроси: 1. Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо банката-кредитор (чл. 135 ЗЗД), когато е извършена в период на плащания от солидарен длъжник на вноските по договора за банков кредит? 2. Кога следва да е възникнало и до кога следва да съществува регресното вземане на солидарния длъжник, извършвал плащанията, към другия солидарен длъжник? и 3. Може ли да се приеме, че действията на съдлъжника по увреждането на кредитора същевременно са увреждащи и за солидарния длъжник, извършвал плащанията? По повдигнатите въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че съдът по иска по чл. 135 ЗЗД, предявен от солидарен длъжник, изплащал задълженията на заемателя по договор за банков кредит, за обявяване на относителната недействителност на сделка на разпореждане с имущество на другия солидарен длъжник, е длъжен да изследва материално-правните предпоставки (условията) на правото по чл. 135 ЗЗД както по отношение на банката, така и на ищеца. Това задължение възниква, когато в исковата молба се твърди, че ищецът е носител на правото по чл. 135 ЗЗД, но не пояснява дали то е възникнало за удовлетворения кредитор (за банката), а ищецът го е придобил на основание чл. 74 ЗЗД или е възникнало директно за него като кредитор по регресното вземане или сделката е увреждаща и за двамата. Допустимостта на подобен иск обясняват правната характеристика, целта и последиците от уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД. Те са разяснени с ППлВС № 1/29.03.1965 г. по г. д. № 7/1964 г., ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. и ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГТК на ВКС. За постигането им е без значение дали правото по чл. 135 ЗЗД е възникнало в полза на удовлетворения кредитор (на банката), или на ищеца (на кредитора по регресното вземане), или и на двамата. Такава искова молба има необходимото съдържание (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК), а не възпрепятства правото на защита на ответника. Съгласно чл. 430 ТЗ, вземането на банката възниква със сключването на договора за кредит. Особеност на разкрива обичайната за тези договори хипотеза, в която страните уговарят периодично плащане на задълженията на заемателя за връщане на отпусната парична сума, включително на възнаградителните лихви, а и на таксите по обслужването на кредита (т. нар. анюитетни погасителни вноски). Регресното вземане на солидарния длъжник възниква с плащането, но неговото основание (и размер) произтича от вътрешните отношения между солидарните длъжници. Солидарният длъжник, изплащал задълженията по договора за банков кредит с регресно право срещу друг солидарен длъжник, се суброгира в правата на удовлетворения кредитор (на банката) на основание чл. 74 ЗЗД и е частен правоприемник на правото по чл. 135 ЗЗД. Необходимо е правото да е възникнало. Регресното право е предпоставка за законната суброгация и нейна граница, а плащанията легитимират извършвалият ги солидарен длъжник като кредитор на другия солидарен длъжник на самостоятелно основание. Следователно предпоставките на чл. 135 ЗЗД са осъществими и по отношение на кредитора по регресното вземане (на ищеца). Регресното вземане е предпоставка на законната суброгация по чл. 74 ЗЗД, но законната суброгация не го погасява.