Решение № 8177 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2017 г.

Решение № 8177 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на ТД на НАП - П. против решение № 393/16.03.2017 г. на Административен съд - П., I отделение, XXV състав, постановено по адм. д. № 82 по описа за 2017 г. на този съд. С решението е отменен акт за установяване на задължение № 1607688/19.08.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 374/18.11.2016 г. на директора на ТД - П. на НАП, с който на А. К. К., притежаващ ЕГН: **********, е вменено задължение за данък общ доход за 2011 г. в размер на 261,36 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 114,59 лв. и за данък общ доход за 2012 г. в размер на 537,35 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 180,49 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон. Счита, че производството по определяне на допълнителни данъчни задължения по ЗДДФЛ, е по реда на чл. 106 ДОПК - "Служебни корекции", а не по чл. 108 ДОПК - "Установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски". В процесния случай са установени несъответствия в подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, неотстранени в производството по чл. 103 ДОПК. Въпреки поканата А. К. не отстранил несъответствията, засягащи основата за данъчното облагане. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, отхвърлящо жалбата на К. Ответникът по касация - А. К., редовно призован, не е изразил становище по КЖ. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: С искане вх. № 30623/08.06.2016 г. А. К. е поискал на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК възстановяване на сумата в размер на 1766,63 лв., посочена като данък за 2012 г. В искането изрично е отбелязано като основание и съдебно решение № 9777/24.09.2015 г. на ВАС, I отделение, постановено по адм. д. № 13549/14 г. Възложена е с резолюция проверка по искането, но със заповед № 1600015/07.07.2016 г. на органа по приходите е спряно производството по извършване на проверката. По делото е приложен доклад на инспектор по приходите и подаване КГДД за 2011 и 2012 г., респективно констатирано е неудържане на данък върху доход от 2904 лв. за 2011 г. и на данък върху доход от 5970,60 лева. Н. К. била предоставена възможност сам да декларира пропуснатия доход. Въз основа на гореизложеното е било започнато производството с резолюция № 1607688/26.07.2016 г. за проверка по установяване на факти и обстоятелства във връзка с доклада за корекция на ГДД. Приобщени са документи за извършените дотогава проверки. А. К. се е позовал на чл. 13, ал. 1, т. 26 ЗДДФЛ, считайки недекларираните доходи като необлагаеми, защото те са от учредено право на ползване върху наследствен имот. Според съда в случая не става въпрос за пропуск, допуснат от К., а за съзнателно недеклариране, тоест за хипотеза на неподаване на декларация. Тези доводи на К. обаче на са били възприети от приходната администрация, издала спорния акт за установяване на задължение, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. В първоинстанционното решение правилно е прието, че спорът по делото касае данък общ доход, определим чрез декларация, в която ЗЛ само изчислява данъчната основа и дължимия се данък. Законосъобразни са изводите на административния съд за неприложимост по настоящото дело на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, отнасяща се към задължения, установявани от приходните органи при констатирано несъответствие. По делото липсва несъответствие, засягащо данъчната основа или размера на задължението, напротив К. е възразил, че изобщо не дължи данък върху дохода, поради което не го е декларирал. Това означава, че съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, приходната администрация е разполагала със способа на ревизията за да установи спорното данъчно задължение, което тя не е направила. Решението на АдМС - П. е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение