Решение № 3361 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9203/2014 г.

Решение № 3361 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9203/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 3101/12.05.2014 г. постановено по адм. д. № 439/2014 г. по описа на Административен съд София -град (АССГ) съответно от: Председателя на Комисия по чл. 44, ал. 6 от ЗПБ, назначена със заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г., изм. със заповед № РД-16-1687/29.11.2013 г. на Министъра на икономиката и енергетиката (наричана по-нататък Комисията), който обжалва решението с доводи за неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се основно, че комисията по провеждането на процедурата не е нарушила разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от Закона за подземните богатства и чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК и е неправилен и извода, че изключването на "Магма - 97" АД от тръжната процедура е в нарушение на законовите изисквания за участие. По тези и други обстоятелствено развити и в писмено становище съображения молят решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който се отхвърли жалбата на "Магма - 97" АД срещу решение на Комисията, обективирано в Протокол № 3В/17.12.2013 г. Претендира присъждане на разноски за производството и прави възражение за прекомерност на предявените от ответната страна разноски; "Мюлер груп" АД обжалва решението с доводи за неправилност като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че "Магма - 97" АД не е изпълнила изискванията на конкурсната комисия да представи доказателства от РИОСВ Стара Загора и ДИТ - Хасково за съответствие с минималните изисквания за финансови и управленски възможности, поради което правилно не е допуснато до участие в търга. Обстоятелствено доводите са развити в писмени бележи, представени от процесуален представител в съдебно заседание. В писмен отговор обосновава основателност на касационната жалба от Председателя на Комисия по чл. 44, ал. 6 от ЗПБ. Претендира разноски. Ответната по касация страна - "Магма 97" АД чрез процесуални представители в съдебно заседание и допълнително в писмени бележки обстоятелствено релевират доводи за неоснователност на двете касационни жалби. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като обсъди наведените с касационните жалби касационни основания и доводите на страните във връзка с тях, както и данните и доказателствата по делото, намира касационните жалби за допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по повод постъпила жалба от "МАГМА - 97" АД срещу Решение на Комисията, обективирано в Протокол № 3В/17.12.2013 г., с което жалбоподателят не е допуснат до участие в търг с тайно наддаване за определяне на концесионер за добив на подземни богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина от находище "Саръгьол", участък "Саръгьол", гнезда 15 и 16, разположено на територията на община Каолиново, област Шумен. За да не допусне този участник, Комисията на заседания на 17.12.2013 г. и 18.12.2013 г. се е мотивирала в протокол № ЗВ, че представените от участника удостоверения не съдържат информация за констативни протоколи, съставени в резултат на извършените проверки, а отделно от това, удостоверението от Д "ИТ" - Хасково съдържало удостоверяване за извършена проверка единствено в обект "Канарата", с. Хлябово, но не и за другите обекти - находища, а именно: "Канарата-запад", Устрем и "Мелница" и поради това е приела, че е налице непълнота на представените удостоверения и на основание чл. 6, ал. З, т. З от Условията не е допуснала дружеството до участие в търга. При последвалото оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК, в проведеното съдебно производство първоинстанционният съд на основание чл. 168, ал. 1 АПК е извършил проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, при което е достигнал до извод за неговата незаконосъобразност поради нарушения на процесуалния и материалния закон- отменителни основания по чл. 146, т. З и т. 4 АПК, за което се е мотивирал. Основно е прието, че даденото от Комисията разпореждане до "МАГМА-97" АД за отстраняване на нередовности е издадено не само в противоречие с чл. 46, ал. 2 ЗПБ и чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, но и в противоречие с въведените от самата Комисия условия - чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 6. По отношение чл. 46, ал. 2 ЗПБ е прието, че там не са посочени документи за удостоверяване на спазването на трудовото законодателство, поради което Комисията неправилно е изискала такива, а по отношение чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 6 от одобрените условия за участие в търга е прието, че там е посочено по какъв начин следва да се доказва спазването на трудовото законодателство, а именно чрез удостоверение, издадено от ДИТ, без да уточнява изрично неговите реквизити, поради което Комисията е нямала правомощия да разширява в хода на производството изискванията си относно това удостоверение. С решението съобразно доказателствата е установено, че кандидатът е изпълнил указанието, като е представил нови удостоверения, в които се съдържа информация за процесния период, информация за извършени от компетентните органи проверки /с посочване на датата на извършване на проверката/, констатации, отразени в констативен протокол, установени нарушения, дадени предписания, срок за изпълнение на предписанията, последващ контрол. От съдържанието на удостоверенията е установено, че констатациите и предписанията се съдържат именно в констативни протоколи. Ответникът не е давал указания да му се посочат конкретни номера и дати на тези протоколи, нито ги е изискал, макар че е могъл да стори това дори и служебно и директно чрез компетентния орган. По отношение удостоверението, издадено от Д "ИТ" - Хасково, съда е обсъдил и отрицателната му доказателствена сила, в съответствие с която Комисията е следвало да приеме, че извън обектите, посочени в него, няма извършени проверки на други обекти на "МАГМА-97" АД като е прието за недопустимо последиците от неизвършването на такива проверки от контролния орган - Д "ИТ" - Хасково, ако същите са били дължими, да се възлагат върху участника в тръжната процедура. Решението е правилно като краен резултат, но по отношение изводите на съда следва да се направят някои корекции по отношение тълкуването и прилагането на закона, в случая ЗПБ. Необосновано, а затова и неправилно с оглед приложимото право съдът е приел, че само в чл. 46, ал. 2 ЗПБ не се съдържа изискване какви документи следва да се представят за удостоверяване на спазването на трудовото законодателство. Вярно е, че ал. 2 на цитирания законов текст не съдържа такова изискване, но в ал. 1 на същия текст е регламентирано, че "Физическите или юридическите лица или техните обединения - кандидати за участие в конкурс или търг за придобиване на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив, подават писмено заявление на български език съобразно обявените изисквания". Тези "изисквания" са обявени след заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г. на министъра на икономиката и енергетика, с която по чл. 45, ал. 5 ЗПБ е назначена конкурсната комисия и й е наредено в т. 2 да изготви и представи за одобряване на министъра на икономиката и енергетика проект за тръжни книжа. В изпълнение на това, Комисията е предложила такива книжа, които са одобрени от министъра на икономиката и енергетика. Предвид горното следва да се приеме, че съответствието на възможностите на кандидата за участие следва да се преценяват от Комисията съобразно одобрените тръжни книжа, одобрени от министъра съгласно правомощието му по законовата делегация от чл. 45, ал. 5 ЗПБ, а не в аспекта на чл. 46, ал. 2 ЗПБ регламентиращ минималните изисквания към заявлението за участие. Независимо от това, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, в резултат на което е достигнал до обоснован извод за нарушение от Комисията на материалния закон, в частност на чл. 7, ал. 1, т. 4 от условия и реда за провеждане на търга, одобрени от министъра по надлежния ред като част от тръжните книжа, където е въведено изискване за представяне на: "удостоверения, издадени от съответните РИОСВ и Дирекция "Инспекция по труда", в чиито райони кандидатът развива дейност, от които е видно, че в последната календарна година, преди провеждането на търга, не са констатирани нарушения от страна на дружеството на изискванията за опазване на околната среда и на трудовото законодателство, а в случай, че такива са констатирани, предписанията на компетентните органи са изпълнени". В случая, след като в утвърдените привила е посочен начинът, по който следва да се доказва спазването на трудовото законодателства - чрез удостоверение, издадено от ДИТ и РИОСВ без да поставя каквито и да било изисквания към реквизитите на това удостоверение, незаконосъобразно е в хода на производството необосновано от нормативна гледна точка да се разширява изискванията към съдържанието на информацията в него, както неправилно е сторено. При извършената проверка на обжалваното решение в рамките на наведените касационни основания, в т.ч. и служебно за правилното приложение на материалния закон - ЗПБ и Наредбата за провеждане на конкурси и търгове за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и на концесии за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства, приета с ПМС № 231 от 11.10.2010 г., обн., ДВ, бр. 82 от 19.10.2010 г. по отношение основанията, поради които ответника е отстранен от участие в търга, действително са налице визираните от него нарушения. Наведените доводи в двете касационни жалби в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Предвид горното, решението на АССГ е правилно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, съобразена спецификата на конкретната процедура, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение за отстраняване на участник. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационните жалби доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадените срещу решението на АССГ касационни жалби са неоснователни, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143 АПК е основателна претенцията на ответника за присъждане на направените в настоящето производство разноски, обосновани като основание и в размера от 1 267,38 лв., съобразно приложените доказателства за това. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,