Решение № 1878 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7611/2014 г.

Решение № 1878 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7611/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надежда Петрова Попова против решение № 2373 от 9.04.2014 г. по адм. дело № 8771/2013 г. на Административен съд София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата й против заповед № 5/2.08.2013 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са изпълнени условията за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта на административния орган да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповед № 5 от 2.08.2014 г. на управителя на НЗОК е издадена от компетентния административен орган (съгласно чл. 19, ал. 7, т. 11а от Закона за здравното осигуряване управителят на НЗОК е орган по назначаването), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Възраженията за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт правилно са приети от съдебния състав за неоснователни. Размерът на дължимите обезщетения не е съществен елемент от заповедта, тъй като не засяга характера на направеното от административния орган волеизявление. Непосочването предварително на конкретна дата на връчване също не опорочава акта, тъй като тази дата се определя от момента на получаване на заповедта (в случая връчването е с нотариална покана). Освен това, съгласно текста на заповедта моментът на връчване е определящ за настъпване на правните последици, но няма значение за направеното волеизявление, паради което не е съществен елемент от формата на административния акт. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служител, назначен за първи път на държавна служба, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност. В случая мотивирано и при правилно тълкуване на закона административният съд приема, че изброените условия са изпълнени. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба като юрисконсулт в РЗОК - Пловдив на 22.02.2013 г. (заповед № 2 от последната дата), а служебното й правоотношение е прекратено с оспорената заповед № 5 от 2.08.2014 г., считано от 13.08.2013 г., датата на връчване на заповедта. При тези данни правилно е преценено, че заповедта е издадена в едногодишен срок от възникване на правоотношението, условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателката е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, съдът постановява акт в съответствие с материалния закон. Доводът на жалбоподателката за неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл с оглед обстоятелството, че органът не е имал възможност да оцени действителното изпълнение на длъжността поради ползвания от нея отпуск на различни основания, правилно е приет от първоинстанционния съд за неоснователен. Цитираната норма предоставя право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавен служител в едногодишен срок от първото назначаване на държавна служба, без да излага конкретни съображения. Срокът на изпитване е предвиден изцяло в полза на органа по назначаването и ползваният от служителя отпуск следва да се преценява само с оглед спазване на срока за прекратяване на правоотношението (в този смисъл следва да се тълкува разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от закона). Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е правомощие на органа по назначаването, който няма задължение да мотивира взетото решение. Преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Освен това впечатленията от качествата на служителя са комплексни и за разлика от предвиденото в нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл не се изчерпват единствено с оценката за изпълнението на длъжността. Ето защо касационният довод в обратния смисъл е неоснователен. Изменението на служебното правоотношение в срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл също не обосновава различен извод с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл. Изложеното налага извод за законосъобразност на съдебния акт и в частта за разноските, които са правилно определени с оглед изхода на спора. Касационният довод за противоречие на съдебния акт със събраните в производството доказателства също е неоснователен. Представените доказателства за назначаване на жалбоподателката за първи път на държавна служба при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл и тези за прекратяване на служебното правоотношение преди изтичане на предвидения в нормата едногодишен срок, мотивират съдебния състав да приеме, че изискванията на закона са изпълнени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Представените доказателства за ползван от служителката отпуск през периода в случая правилно са приети за ирелевантни за упражняване на предвиденото в закона правомощие с оглед обстоятелството, че позоваването на същите не засяга срока, а правилността на преценката на органа да осъществи това правомощие, която е по целесъобразност. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, като съдържа мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, изр. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения касационната жалбоподателка следва да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата 340.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение,