Решение № 15724 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2020 г.

Решение № 15724 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на [община], чрез адв. Стойнова, срещу решение № 67 от 9.03.2020 г., постановено по адм. дело № 53/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът В. Маринов, в писмено защита, чрез адв. Димитрова, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила, като постановено при правилно прилагане и тълкуване на законовите разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на В. Маринов, административният съд е отменил отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж "Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда" в УПИ XXXIX-1538, кв. 84 по плана на [населено място] и издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо с изх. № 94-ТСУ10-117/23.12.2019 г. на главния архитект на [община] и е върнал преписката за ново произнасяне по заявление вх. № 94-ТСУ10-117/13.12.2019 г., при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Прието е, че процесния изричен отказ е издаден на основание чл. 146 във вр. с чл. 149, ал. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, като основанията са посочени в 12 точки и в обобщен вид се отнасят до 1. наличие на незаконен строеж, 2. разминаване между регулационните и кадастрални граници, 3. липса на съгласие от собственика на съседен имот за промяна на калканна стена във височина, 4. липса на представени документи -обследване по чл. 176в от ЗУТ, част "Геодезична" към инвестиционния проект, ситуация, количествена сметка по част "Архитектурна", документи с изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества към мрежите на техническата инфраструктура, становище от РИОСВ за екологична съвместимост на инвестиционния проект, виза за проектиране. Тези основания за постановяване на процесния отказ са възприети като недостатъчни, тъй като не е обсъден от административния орган Комплексен доклад № 46-19/12.12.2019 г., изготвен и приложен към заявление, сочещ на съответствие на проекта с действащия ПУП, неправилно е приложена нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, тъй като е относима към издаване на разрешение за строеж, а не към одобряването на инвестиционен проект, още повече, че с влязло в сила решение № 283/19.06.2019 г. по адм. д. № 197/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е отменена предходно издадената заповед за премахване на незаконния строеж /заповед № 222 РД-01-03/1.03.2019 г. на кмета на [община]/. По останалите, визирани в отказа несъответствия на проекта, административният съд е приел, че са в нарушение изискванията на чл. 30, ал. 2 от АПК, тъй като на заявителя не е предоставена изрична възможност да отстрани нередовностите в законовия срок, Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 от АПК и при неизяснена в цялост фактическа обстановка. Както правилно е приел административният съд, процесният отказ е мотивиран подробно, като несъответствията с изискванията на ЗУТ са групирани в 12 точки. Всички те съставляват мотиви на отказа, поради което следва да бъдат разгледани поотделно, с оглед тежестта на несъответствието с конкретно посочените изисквания на закона. В обжалваното решение са изложени мотиви само по част от посочените от административния орган основания за отказа, касаещи налично незаконно строителство и необходимостта от доработване на проекта, с оглед фактическото състояние на сградата, като неправилно са приложени нормите на чл. 148, ал. 7 ЗУТ и чл. 30 АПК. Не е взето предвид от съда, безспорното по делото обстоятелство, че след отмяна на заповедта за премахване на незаконния строеж /заповед № 222 РД-01-03/1.03.2019 г. на кмета на [община]/ с влязло в сила решение № 283/19.06.2019 г. по адм. д. № 197/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, е изготвен нов Констативен акт от 19.12.2019 г., установяващ актуалното фактическо състояние на сградата, за която се иска издаване на строителни книжа за "възстановяване и ремонт на покривната конструкция". В тази връзка не е отчетено от съда и обстоятелството, че със заявлението вх. № 94-ТСУ10-117/13.12.2019 г. е поискано едновременно издаване на строителните книжа /одобряване на проекта и издаване на разрешение за строеж/. Следователно е налице хипотезата на чл. 148, ал. 4 ЗУТ и изводът на съда, че неправилно е приложена нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, която касае забрана за издаване само на разрешение на строеж, се явява неправилен. Липсва произнасяне в обжалваното решение по всички останали основания, визирани в процесния отказ по т. 2 /разминаване между кад. и рег. граници/, т. 3 /промяна във височината на калканния зид/, т. 4 /параметри на строежа по визата/, т. 5 и т. 6 /носещата конструкция/ и т. 7 /разминаване при архитектурното заснемане/, което съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Освен това произнасянето по законосъобразността на процесния отказ в тази част е невъзможно без изясняване на делото от фактическа страна с допускане на съдебно-техническа експертиза. Установяванията за наличие, респ. липса на описаните в т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 на процесния отказ фактически констатации, са от съществено значение освен за преценка на законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК и за задължителните указания на съда до административния орган при евентуална отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение