Решение № 184 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15768/2011 г.

Решение № 184 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15768/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производство по чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Станка Господинова Тачева-Йоргова и Жеко Гочев Желязков - двамата от гр. Нова Загора, подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. Владимир Хр. Михайлов, против Решение № 139/22.11.2011 г., постановено по адм. дело № 319/2011 г. на Административен съд Сливен. С него е потвърдено решение № 0001349 от 24.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия Нова Загора, с което е обявен резултата от избор на кмет на община Нова Загора. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат съображения, че съдът не е съобразил всички доказателства по делото, включително извлеченията от секционните протоколи, отказал да събере относими доказателства за допуснати нарушения на изборния процес, които са довели до недействителност на обявения резултат и не съобразил, че с изложеното в жалбата до него, след като са оспорили решението за определяне на изборния резултат, всъщност са оспорили секционните протоколи. Молят да бъде отменено обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Нова Загора не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Николай Георгиев, ПП "ГЕРБ", ПП "ЕНП" и Инициативен комитет за издигане на Жеко Желязков за независим кандидат за кмет на община Нова Загора не изпращат представител и не заявяват отношение по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата по съображения, че съдът правилно е преценил, че след като протоколите на всички избирателни комисии на територията на община Нова Загора са подписани от членовете на СИК без възражения, а това води до извод, че при гласуването не са допуснати нарушения и резултатите са отразени в официалния удостоверителен документ, имащ доказателствена сила за отразените в него факти и обстоятелства, правилно съдът не е допуснал извършване на цялостна проверка на акта за определяне на изборните резултати. Предлага съдебното решение да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 267, ал. 1 от ИК и е образувано по обща жалба на настоящите касатори, съответно - първата - издигната от "ЕНП", вторият - издигнат от инициативен комитет и на Женю П. Несторов /впоследствие оттеглена от последния/, всички - кандидати за кметове на общината, против решение № 0001349 от 24.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - гр. Нова Загора, с което, на основание чл. 243, ал. 2 и чл. 246 от ИК е обявен резултата от избор на кмет на Нова Загора от проведени местни избори на 23.10.2011 г. и е обявен Николай Георгиев Грозев, издигнат от ПП "ГЕРБ" за избран за кмет на община Нова Загора. Основните възражения в жалбата били за допуснати нарушения в изборния процес - гласуване на избиратели след 20.00 часа, неточно отчитане на действителните гласове и несъответствие между съставените протоколи и предоставените извлечения от тях. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - Сливен потвърдил решение № 0001349 от 24.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - гр. Нова Загора. От писмените доказателства, включително от изисканите избирателни книжа, съдът установил, че гласуването на 23.10.2011 г. за кмет на община Нова Загора е проведено в 63 СИК. Съобразил, че броят гласували избиратели според подписите в избирателните списъци е 18 798, броят гласували избиратели според намерените в избирателните кутии е 18 803, съответно броят на недействителните бюлетини е 1 601, а броят на действителните бюлетини - 17 204. Установил, че Николай Георгиев Грозев е получил 8 985 гласа, съответно оспорващите: Жеко Гочев Желязков - 4070 гласа и Станка Господинова Тачева-Йоргова - 547 гласа от действителните бюлетини, както и че с оглед данните в този протокол ОИК Нова Загора приела оспореното пред него Решение № 0001349 от 24.10.2011 г., с което обявила за избран за кмет на Община Нова Загора Николай Георгиев Грозев, получил 8 985 действителни гласове. Преценил приложените като доказателства по делото втори екземпляри на протоколите на всичките /63 броя/ СИК в община Нова Загора, подписани без забележки и особени мнения и посочил, че те не са оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Във връзка с възраженията в жалбата съобразил данните в протоколите на СИК, видно от които изборът е приключил след 21.00 ч. в четири СИК, а именно: в СИК № 22 в 23.30 часа, в СИК № 24 в 22.00 часа, в СИК № 32 в 21.41 ч., а в СИК № 43 в 21.10 ч., а предвид данните в останалите протоколи приел, че изборният ден в останалите секции е приключил до 20.00 ч., в няколко и по изключение до 21.00 ч. Позовавайки се на съдебната практика на ВАС посочил, че съществуващите различия в предоставените на жалбоподателите извлечения от протоколите не опровергават данните в тях. По основното възражение за продължаване на изборния ден след 20 часа съдът отчел значението на решение № 1331-ПВР/МИ от 23.10.2011 г. на ЦИК и съобразяването му от страна на секционните комисии. Счел за несъществено просрочието в избирателна секция № 43, като в тази връзка посочил, че само в случай, че изборните резултати от СИК № 22, 24 и 32 променят резултата, посочен от ОИК за определяне на избрания кандидат, би могло да се приеме, че проведеният избор е недействителен. Приел, че случаят не е такъв, тъй като даже да се извади общият брой действителни бюлетини в тези три СИК, възлизащ на 930 от общия брой действителни гласове, подадени за кмет на общината, /който е 17 204/, то резултатът е 16 274 броя действителните бюлетини, и при съобразяване на индивидуалните изборни резултати на кандидатите в тези три секции, след приспадане от общия резултат по протокола на ОИК, за избрания кандидат от подадените 8985 действителни гласове, след изваждане на подадените гласове в трите СИК /517 броя/, се получава резултат от 8 468 броя действителни гласове, които пак са повече от половината действителни гласове /8137/, т. е. дори и при преизчисляване, резултатът на спечелилия кандидат не се променя. Така приел, че нарушението на чл. 184 от ИК при гласуването в тези три СИК не се е отразило на крайния изборен резултат. На второ място обосновал извод, че след като протоколите на всички секционни избирателни комисии в община Нова Загора са подписани от членовете на СИК без възражения, заявления и особени мнения и няма подадени жалби, а в секционните избирателни комисии влизат представители на различни политически партии с противоположни интереси в изборния процес, респ. в процеса на гласуване има взаимен контрол, то при гласуването не са допуснати нарушения. Кредитирал приложените протоколи на избирателните комисии, като официални документи, удостоверяващи отразените в тях данни и обстоятелства. При липса на отбелязани в самите тях спорове за отчитане действителността на гласовете, счел за недопустимо повторното им преброяване в съдебното производство. Допълнил, че съдебното оспорване е специална процедура по ИК, при която е недопустимо извършване на цялостна проверка на акта за определяне на изборните резултати, тъй като по този начин биха се иззели функциите на други органи, специално определени да произвеждат изборите - СИК и ОИК, в който смисъл е посочил Решение № 9 от 26 ноември 2009 г. по к. д. № 8/2009 г. на Конституционния съд на Република България. Обосновал решаващ правен извод за правилност на оспореното решение ОИК - Нова Загора, респ. за правилно определен резултат от избора, в който е обявен за избран кандидата, получил най-много гласове на първия тур от изборите. За да достигне до този извод съдът приел, че не е осъществено съществено нарушение на административнопроизводствени правила и че при отчитане на резултатите, след като не са оспорени протоколите на СИК и ОИК по реда на чл. 193 от ГПК, предвид характера им на официални удостоверителни документи, констатираните с тях резултати следва да бъдат приети за достоверни. С обжалваното решение съдът, след като събрал относимите доказателства, които подробно обсъдил и отговорил на всички възражения по жалбата приел, че при провеждане на избора за кмет на Нова Загора не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят опорочаване на изборния процес и да влияят на изборния резултат. По тези съображения потвърдил решението за обявяване на избора за кмет и отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Понастоящем се повдигат същите възражения против административния акт, които вече са разгледани от съда, но под формата на възражения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира доводите на касационния жалбоподател за неоснователни. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всички относими доказателства по делото и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон. Съгласно чл. 267, ал. 1 от ИК всеки кандидат за съветник или кмет, централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите от партии, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, участвали в изборите за общински съветници и кметове, могат да оспорят решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите пред съответния административен съд. Съдът правилно е установил процесуалната легитимация на жалбоподателите и допустимост на жалбата, с която е сезиран, съответно без оттеглената част от нея. Неоснователни са възраженията на касаторите, свързани с изводи на съда относно характера на секционните протоколи. Съгласно чл. 211 от ИК, секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването за съответния вид избор и ги отразява в протокол. Протоколът на СИК, като съставен от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност съставлява официален документ и е годно доказателствено средство, ползващо се с материална доказателствена сила за отразените в него факти. Противно на твърдяното от касаторите, с оглед съдържанието на тяхната жалба до съда, а видно от и протокола от откритото съдебно заседание, не е налице оспорване от страна на жалбоподателите в първоинстанционното производство по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК на протоколите на СИК, а възражението, че са осъществили това процесуално действие само защото са подали жалба против обявените изборни резултати не намира опора в закона. Евентуална неистинност на отразеното в протоколите може да се установи при открито производство по предвидения за това ред, като съгласно чл. 154 от ГПК оспорващият следва да докаже че данните, изложени в протоколите, не са верни. След като в първоинстанционното производство жалбоподателите не са оспорили по надлежния ред протоколите на СИК, които са официални документи с материална доказателствена сила, фактите, отразени в тях, следва да се приемат за установени /чл. 179 от ГПК /. Опровергаването им следва бъде направено от този, който оспорва административния акт и той носи доказателствената тежест да установи несъответствието с действителните фактически обстоятелства. В случая това не е направено. Релевираният в тази връзка довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид игнориране на данните от извлеченията на протоколите на СИК, приложени от жалбоподателите, не намира опора в закона. Избирателните комисии, осъществявайки нормативно регламентираната в ИК дейност, я отразяват в нарочно съставени протоколи по предварително обявени образци. Те са официални документи, а не извлеченията от тях, които имат информационен характер и при противоречие между отразените данни, от значение за крайния резултат са данните, отразени в самите протоколи. Неоснователно е и следващото възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е спазил изискванията на чл. 171 от АПК и е допуснал и събрал относимите към административноправния спор доказателства. Изборният процес е законово регламентиран с Изборния кодекс, като основните задължения по провеждането му са възложени на секционните избирателни комисии. По отношение на искането на касатора за повторно преброяване на бюлетините в производството по чл. 267, ал. 1 от ИК следва да се посочи, че съдебното производство не следва да повтори отчитането на изборния резултат, възложен по закон на СИК и ОИК, а само да извърши проверка за законосъобразност на твърдените от жалбоподателя нарушения на изборния процес, които биха обусловили изборен резултат, различен от обявения. Освен това, както бе посочено по-горе, протоколите на СИК не са оспорени по надлежния ред по чл. 193 от ГПК, поради което липсва предпоставка за проверка на вота на избирателите по изборните бюлетини. По отношение на следващия довод в касационната жалба следва да се посочи че първоинстанционният съд правилно е приел липса на твърдяното съществено нарушение на изборния процес, изразяващо се в гласуване след 20 часа. Мотивите на съда при обсъждането му са обосновани и изцяло съобразени с практиката на настоящата инстанция. Решение № 1331-ПВР/МИ от 23.10.2011 г. на ЦИК, за което оспорващите неправилно са твърдяли, че е нищожно, правилно е преценено от административния съд като стабилен административен акт, което избирателните комисии по места са били задължени да спазят, и като са го приложили, те не са допуснали нарушение на материалния закон. Косвен контрол върху него е недопустим. В съответствие с писмените доказателства по делото са и направените изводи в съда относно изборния процес в секции № 22, 24 и 32, още повече, че именно във връзка с тези възражения, съдът е извършил ново пресмятане, в което резултатът на спечелилия кандидат не се променя, т. е. не се отразява на крайния изборен резултат. Неоснователно е и последното възражение, че установените нарушения в посочените три секции следвало да доведат до цялостно касиране на изборите. В изпълнение на законовите си правомощия, съдът след установяване на продължилото след приключване на изборния ден гласуване в тези секции, е проверил дали и доколко то се отразява на цялостния изборен резултат, предвид обстоятелството, че избирателните секции в общината са 63. Следва да се посочи, че съществени са само тези установени по съответния ред нарушения, които ако не са били допуснати, изборният резултат, отразен в процесното решение на ОИК, би бил различен. След извършените изчисления, съдът обосновано е приел, че те не рефлектират върху крайния резултат, поради което правилно е потвърдил обжалваното решение на ОИК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати сочените в касационната жалба пороци на решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение