Решение № 4190 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 970/2022 г.

Решение № 4190 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 970/2022 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на Община Ямбол, подадена чрез процесуалния представител юрк. Караиванова, срещу Решение № 217 от 13.12.2021 г., постановено по адм. дело № 214/2021 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменена заповед № ТУ/02-00047 от 13.07.2021 г. на зам. кмета на Община Ямбол в частта, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПР3 за УПИ VI с отреждане "за комплексно жилищно строителство и КОО" в кв. 52 по плана на гр. Ямбол - кв. Каргон, състоящ се в обособяване на самостоятелно УПИ IX – 306 с отреждане "за индивидуално жилищно строителство" в кв. 52 за имот с проектен идентификатор 87374.556.306 по кадастралната карта, като регулационните граници се поставят в съответствие с имотните и установяване на жилищно застрояване със средна височина и обособяване от останалата част от УПИ VI на нов УПИ VI – "за комплексно жилищно строителство и КОО", кв. 52, кв. "Каргон", и е осъдена Община Ямбол да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е спазена процедурата по обявяване на заповед № ТУ/02-00077/14.10.2020 г. на зам. кмета на Община Ямбол, тъй като по делото са представени безспорни доказателства за изпълнение на процедурата, а именно обявление рег. № 0-0393/14.10.2020 г. и служебна бележка от 14.10.2020 г. за публикуване на страницата на общината. Възразява се още, че в случая е неприложима и новата редакция на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ /в сила от 23.02.2021 г. /. Според касатора, доколкото разрешението за изработване на първоначален ПУП не подлежи на обжалване /чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ/, то неразгласяването му по надлежния ред не представлява съществено нарушение на процесуалните правила в производството по одобряване на процесния ПУП. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците – К. Ч., С. С., М. Г., И. Ж., Н. Г., Ж. Г. и К. К., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Стойков, оспорват касационната жалба и изразяват становище за неоснователност. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците – Д. С. и Д. С., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по жалба на К. Ч., С. С., М. Г., И. Ж., Н. Г., Ж. Г. и К. К. срещу заповед № ТУ/02-00047 от 13.07.2021 г. на зам. кмета на Община Ямбол в частта, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ VI с отреждане "за комплексно жилищно строителство и КОО" в кв. 52 по плана на гр. Ямбол - кв. "Каргон", състоящ се в обособяване на самостоятелно УПИ IX – 306 с отреждане "за индивидуално жилищно строителство" в кв. 52 за имот с проектен идентификатор 87374.556.306 по кадастралната карта, като регулационните граници се поставят в съответствие с имотните и установяване на жилищно застрояване със средна височина и обособяване от останалата част от УПИ VI на нов УПИ VI – "за комплексно жилищно строителство и КОО", кв. 52, кв. "Каргон". За да отмени заповедта в оспорената й част първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от материално компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които са достатъчно основание за отмяната на акта. Прието е от съда, че заповед № ТУ/02-00077/14.10.2020 г. на зам. кмета на Община Ямбол, с която е одобрено заданието и разрешено изработването на проект за изменение на действащия ПУП - ПРЗ за УПИ VI с отреждане "за комплексно жилищно строителство и КОО" в кв. 52 по плана на гр. Ямбол, не е обявена по реда на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ /в относимата редакция на ДВ, бр. 1/2019 г., в сила от 1.01.2019 г. / и съответно не е влязла в сила. Според административния съд единственото представено от ответника доказателство по делото за изпълнение на законово регламентираната процедура по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ е обявление per. № 0 - 0393/14.10.2020 г., но от съдържанието му не става ясно къде е било постановено и дали е било публикувано на интернет страницата на общината, а до приключване на съдебното дирене административният орган не е представил доказателства за такова публикуване, въпреки дадените му от съда указания, както и за поставяне на обявлението на подходящо място в УПИ VI, кв. 52 по плана на гр. Ямбол, което е предмет на плана. При действащата законова регламентация според съда заповед № ТУ/02-00077/14.10.2020 г. на зам. кмета на Община Ямбол е задължителна предпоставка за изработване и съответно за одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ, като за да породи своето правно действие, същата следва да е влязла в законна сила, което обстоятелство в случая не е налице, поради и което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, лишило заинтересованите страни от активно участие в производството, от предоставените им от закона права да правят възражения и да представят доказателства, което има за последица отмяната на издадения административен акт за одобряване на изменението на ПУП. Съдът се е позовал и на редакцията на разпоредбата на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, влязла в сила след издаване на заповед № ТУ/02-00077/14.10.2020 г. на зам. кмета на Община Ямбол, изискваща публикуване и в Единния регистър по устройство на територията по чл. 5а на заповедите от вида на оспорваната, което следва да се счита като допълнителна гаранция за защита правата на заинтересованите страни от незаконосъобразни действия на администрацията. Решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не е спазено изискването за допускане изработването на изменение на ПУП – ПРЗ с влязла в сила заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което съставлява самостоятелно отменително основание. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесната заповед е издадена във връзка със заповед № ТУ/02-00077/14.10.2020 г. на зам. кмета на Община Ямбол, с която на основание чл. 124б, ал. 1, чл. 135, ал. 3 и чл. 136, ал. 1 от ЗУТ е одобрено задание и е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ VI с отреждане "за комплексно жилищно строителство и КОО", кв. 52 по плана на гр. Ямбол – кв. "Каргон". В съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 135, ал. 7 от ЗУТ /в приложимата редакция ДВ, бр. 1/2019 г., в сила от 1.01.2019 г. / цитираната заповед е следвало да бъде съобщена на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ чрез обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. За спазване на така посочената процедура по обявяване на заповед № ТУ/02-00077/14.10.2020 г. на зам. кмета на Община Ямбол, по делото са представени обявление рег. № 0-0393/14.10.2020 г. на Община Ямбол и служебна бележка от 14.10.2020 г. за предоставяне на обявлението за публикуване на интернет страницата на общината. Както и правилно е приел административният съд, от така представените доказателства не се установява спазване на законово регламентираната процедура по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, доколкото от една страна липсват доказателства за поставяне на обявлението на подходящо място в територията – предмет на плана, а от друга страна от приложените обявление и служебна бележка не се доказва по безспорен начин, че обявлението действително е било публикувано на интернет страницата на община и поставено на определено място в сградата на общината. Независимо от това обстоятелство обаче, ненадлежното съобщаване на заповедта за разрешаване на устройствената процедура не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на последващата заповед за одобряване на проекта за изменение на действащия ПУП – ПРЗ. Действително, влезлият в сила акт по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е задължителна предпоставка за изработването и одобряването на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ, като постановяването на акт по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ преди влизане в сила на разрешението по допускане на устройствената процедура, съставлява нарушение на административно-производствените правила, но същото не е съществено такова, че да обоснове извод за незаконосъобразност на процесната заповед само и единствено на това основание. Разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, като в производството по издаването му органът извършва преценка относно допустимостта на предвидената устройствена процедура и с акта си определя териториалния обхват на разработката, устройствените показатели за изменение на застроителния план, правното основание за допуснатото изменение. С издаване на разрешението приключва предварителната фаза от производството по одобряване на плана, като последицата от постановяването на този акт е спиране прилагането на действащия устройствен план в частта, за която се отнася съгласно чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, което обуславя и самостоятелното му обжалване от заинтересованите лица и изискването за съобщаването му по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ. Самото производството по изменение на ПУП, част от което е заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, приключва със заповедта за одобряването му от компетентния орган, която и заповед в процесния случай е предмет на оспорване по адм. дело № 214/2021 г. В този случай, т. е. след издаване на окончателния акт за одобряване на проекта за изменение на ПУП, даденото разрешение, с което е допуснато изработването му, губи своето самостоятелно правно значение. То притежава такова значение само докато производството пред органа е висящо с оглед на спиране прилагането на действащия устройствен план. Ето защо, след като процедурата е финализирана, то за заинтересованите лица, с оглед защита на техните права и интереси, е налице правната възможност да оспорят единствено крайния акт. Затова и ненадлежното им уведомяване и невъзможността им да обжалват заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила по издаване на последващата заповед за одобряване на проекта за ПУП - ПРЗ, доколкото заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ губи самостоятелното си правно значение и подлежи на проверка в производството по обжалване на окончателния акт. Защитата срещу допустимостта на устройствената процедура, конкретните основания за изменение на ПУП и одобрените с него предвиждания се осъществява чрез оспорването на акта за одобряване на плана. Предвид гореизложеното се налага извод за липсата на допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила при постановяване на оспорената заповед, изразяващо се в неспазване на изискването на чл. 124б, ал. 2, във връзка с чл. 135, ал. 7 от ЗУТ по отношение на заповедта за допускане изработване на процесния проект за изменение на ПУП - ПРЗ, поради което обратните изводите на съда противоречат на закона и налагат отмяна на решението. Доколкото първоинстанционният съд е упражнил контрол само относно спазване на административно-производствените правила и не е проверил останалите изисквания за законосъобразност на обжалваната заповед, то не са налице основанията за постановяване на решение по съществото на спора от касационния съд. Това налага връщане на делото за ново разглеждане, при което новият съдебен състав да установи процесната заповед издадена ли е при спазване на останалите административно-производствени правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,