Решение № 6857 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2014 г.

Решение № 6857 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез юрисконсулт Р., против решение № 374/18.07.2014 г., постановено по адм. д. № 244/2014 г. по описа на Административен съд - В. в частта му, с която е осъдена да заплати на ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В. сумата от 8 209,28 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2014 г. до окончателното й изплащане. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение, алтернативно за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, поради и което е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Касационна жалба против решението е подадена и от ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В., представлявано от Ю. К., чрез адв. Е. Пандов, в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва в размер на 2530,16 лева за период три години назад от завеждане на исковата молба - 22.03.2011 г. до 28.03.2014 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, поради и което е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са допустими, но жалбата на НЗОК е основателна и следва да се уважи. Изразява становище за недопустимост, алтернативно, за неправилност на съдебния акт по отношение на извода за наличие на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Необосновано е заключението за настъпили вреди от отменения акт, които да са пряка причинна връзка с него. В случая се касае за пропуснати ползи, които трудно биха намерили точна оценка от експерт. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд - В. е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявена от ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В. против НЗОК. С нея са обективно съединени искове за главница в размер на 5000 лева и законна лихва върху главницата, считано три години назад от завеждане на иска в размер на 1000 лева. В проведеното на 25.06.2014 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, е допуснато изменение на обективно съединените искове, като същите са увеличени както следва: искът за обезщетение за пропуснати ползи е увеличен от 5000 лева на 8209,28 лева, а размерът на претендираната законна лихва за забава върху главницата е увеличена от 1000 лева на 2530,16 лева. Ищецът е посочил, че е претърпял имуществени вреди, в резултат на Указание на директора на НЗОК за работата с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г. (в сила от 01.02.2008 г.), Приложение № 2, с което са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени средства - колона 7, частта от цената, която заплаща НЗОК - колона 8 и частта от цената, която заплаща задължително здравноосигуреното лице - колона 9. Посоченото указание на директора на НЗОК е обжалвано по съдебен ред и е отменено в частта за колона 7 и колона 9 с решение № 6826/06.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2762/2008 г. по описа на Върховния административен съд, потвърдено с решение № 4148/30.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1062/2008 г. по описа на петчленен състав на ВАС. Съдът е осъдил НЗОК да заплати на ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В., както сумата от 8209,28 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., вследствие на изпълнение на незаконосъобразен административен акт - Указание на директора на НЗОК за работата с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г., в сила от 01.02.2008 г., Приложение № 2, работна версия за аптеки, колона 7 и колона 9, отменено със съдебно решение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2014 г. до окончателното й изплащане, така и разноските по делото в размер на 1337,70 лева. С останалата част от решението е отхвърлен предявеният от ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В. иск, против НЗОК за заплащане на мораторна лихва в размер на 2530,16 лева за период от три години назад от завеждане на исковата молба - от 22.03.2011 г. до 28.03.2014 г., като също така е осъдил ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В. да заплати на НЗОК разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 95,91 лева. За да постанови този резултат съдът приел, че в случая са налице и трите предпоставки за реализиране на отговорността на НЗОК по ЗОДОВ. Посочено е, че указанието на директора на НЗОК за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД 16-3/10.01.2008 г. представлява административен акт, с който се създават конкретни административни задължения - определени са пределни цени за продажба на конкретни лекарствени средства, частта от които заплаща НЗОК, същото е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред с решение № 6826/06.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2762/2008 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, потвърдено с решение № 4148/30.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1062/2008 г., по описа на петчленен състав на ВАС. О. тук е изведено заключението, че е налице първата от предпоставките за основателност на исковите претенции, а именно - отменен по съответния ред административен акт. Административният съд е приел, че са налице настъпили вреди от приложението на отменения административен акт, като през периода от влизане в сила на Указанието на директора на НЗОК до влизане в сила на новия Позитивен лекарствен списък, от ищеца са продавани лекарствените средства, съобразно определените с Указанието цени. Вредите са претърпени, в резултат на продажба на лекарства по цени съобразно указанието на НЗОК, които са различни от цените, предвидените по НУПРРРЦЛП (отм.). Посочено е, че размерът на вредите е изчислен от вещото лице на база представени първични отчетни документи. Съгласно заключението на вещото лице, за исковия период от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г. е налице разлика в цените, определени в отмененото Указание на директора на НЗОК в колона 7 на Приложение № 2, цени на лекарствени продукти и цената за търговец на дребно за същите продукти, определени по чл. 7, ал. 1, т. 3 НУПРРРЦЛП, в размер на 8209,28 лева. В заключение е изведено, че е налице и третата предпоставка за основателност на исковата претенция по ЗОДОВ, а именно: пряка причинно-следствена връзка между действието на акта, и съответно отмяната му, и настъпилите за ищеца вреди, поради и което уважил исковата претенция за сумата от 8209,28 лева. По отношение исковата претенция за заплащане на мораторна лихва съдът приел, че същата е неоснователна и следва да се отхвърли, защото съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а в конкретния случай няма определен ден за изпълнение на задължението на НЗОК към ищеца. Решението, в частта му, с която НЗОК е осъдена да заплати на ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В. обезщетение по ЗОДОВ, е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди в резултат от отменен незаконосъобразен акт - указание на директора на НЗОК за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД 16-3/10.01.2008 г. Настоящият състав счита, че в конкретния случай липсва първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на НЗОК за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен като незаконосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. При преценката на фактите и доказателствата по делото, съдът не е съобразил посочената разпоредба на закона. Изводите му се основават на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но касателно вреди, причинени от индивидуален административен акт. При този вид административни актове, отмяната на акта настъпва с обратна сила и на обезщетяване подлежат вредите, причинени в периода от приемане на акта до неговата отмяна. Различната правна уредба на действие на подзаконовите актове въвежда правилото, че при действието на ПНА до изричната му отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт е валидно действащ. С оглед на това, законът предполага друг начин на уреждане на правните поледици от действието на този вид актове, но не и общият ред за обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Същите съображения са залегнали и в ТР № 2/2016 г. на ОСС на ВАС. Въз основа на горното, указание № РД-16-3/10.01.2008 г. за работа с лекарствен списък на Националната здравноосигурителна каса, е отменено със съдебно решение. Съгласно чл. 194 АПК съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Окончателното съдебно решение, потвърждаващо първоинстанционното решение - Решение № 4118/30.03.2009 г. по дело № 10621/2008 г. на ВАС, е обнародвано в Д. вестник бр. 27/10.04.2009 г. и е влязло в сила на 10.04.2009 г. Поради това за периода 01.02.2008 г. - 10.04.2009 г., исковата претенция е неоснователна по изложените по-горе съображения. За периода от 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г., не може да се направи извод за настъпили за ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В. имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храни с по-ниска от нормативно допустимата надценка, предвидена в чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.). Липсват доказателства, че по причина на отменения подзаконов нормативен акт, ищецът е пропуснал да реализира сигурна облага в претендирания от него размер от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храна, ако би прилагал предвиденото в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.). Съгласно чл. 5, ал. 1 НУПРРРЦЛП, търговецът на дребно продава лекарствен продукт на цена не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1. Следователно, определената цена на лекарствен продукт от Позитивния лекарствен списък, подлежаща на реимбурсиране от НЗОК, се явява по съществото си максимално допустимата, на която търговецът на дребно може да продава същия продукт. Дори да е налице разлика в пределните цени, по които ищецът може да продава, пропуснатите ползи за него не се предполагат. Също така, надценката за търговеца на дребно по чл. 8 НУПРРРЦЛП не е фиксирана като нормативно задължителна и не може без съответното доказване да се приеме, че ищецът е претърпял вреди във вид на пропуснати ползи, тъй като е продавал на по-ниски пределни цени по колона 7 и 9 от Указанието от по-високите пределни цени, определени в НУПРРРЦЛП. След като не е установено, че лекарствата, медицинските изделия и диетичните храна биха се продавали на пределния размер на нормативно определената надценка, то исковете подлежат на отхвърляне. При липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди, следва да се отхвърли и акцесорния иск за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение. Предвид тези съображения, обжалваното решение в осъдителната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и при правилно приложение на материалния закон, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В. иск, против НЗОК за заплащане на мораторна лихва в размер на 2530,16 лева за период от 22.03.2011 г. до 28.03.2014 г., както и в частта, с която ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В. е осъден да заплати на НЗОК разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 95,91 лева, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на ЕТ "Кунторов - Ю. К." гр. В. не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на НЗОК за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Същото следва да е в размер на 150 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,