Решение № 185 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2011 г.

Решение № 185 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 138 от 15.06.2011 г., постановено по адм. д. № 161/2011 г. Старозагорският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Елена Христова Георгиева от гр. Казанлък против решение № 16/16.03.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № О-23-000-00-00372635/28.01.2011 г. на ръководител "Изплащане на обезщетения и помощи" при РУ "СО" гр. Стара Загора. Осъдил е Елена Христова Георгиева да заплати на ТП на НОИ сумата 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Елена Христова Георгиева с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон във връзка с неточното прилагане на чл. 40, ал. 1 от КСО. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от пълномощник адв. Гърдева, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на ТП на НОИ гр. Стара Загора, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна. Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 0016 от 16.03.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на Елена Христова Георгиева от гр. Казанлък против разпореждане № О-23-000-00-00372635 от 28.01.2011 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с който акт е отказано отпускане на парично обезщетение за периода от 08.12.2010 г. до 15.01.2011 г. по болничен лист № 0193410, серия А-2009. Мотивите на административния орган са, че жалбоподателката като самоосигуряващо се лице към 01.12.2010 г. - началото на временната неработоспособност, е подлежала на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, съгласно подадената от нея декларация на 05.06.2008 г. Направен е извод, че към 01.12.2010 г. самоосигуряващото си лице не е било осигурено за общо заболяване и майчинство. С постановеното решение Старозагорският административен съд е приел оспорения административен акт за законосъобразен. Възприети са мотивите на органа, че пропускането на 7-дневния срок за подаване на декларация за започната през 2008 г. трудова дейност като едноличен търговец има за последица преклудиране на правото на самоосигуряващото се лице на избор на вида на осигуряването му и за следващите календарни години. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила до 31.12.2008 г.) на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Изборът на вида на осигуряването се извършва по реда на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (ДВ, бр. 17 от 2008 г.) - с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Жалбоподателката Елена Христова Георгиева е започнала да упражнява трудова дейност като едноличен търговец на 01.01.2008 г. Обстоятелството, че не е подала декларация за започване на дейността в 7-дневния срок по чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, няма за последица отпадане на задължението за обществено осигуряване. На основание чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 10 от КСО лицето е подлежало на осигуряване за изброените задължителни осигурени рискове, считано от 01.01.2008 г. Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е била подадена до териториалното поделение на Националната агенция на приходите на 05.06.2008 г. С подадената декларация за регистрация самоосигуряващото се лице е упражнило правото по чл. 4, ал. 4 от КСО да избере самостоятелно вида на осигуряването, като е посочило в съответната графа, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Към момента на подаване на декларацията не е била приета изрична разпоредба, предвиждаща, че при пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3, изр. 3 от НООСЛБГРЧМЛ - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.). С оглед на действащата към 05.06.2008 г. подзаконова нормативна регламентация дори и да се приеме, че жалбоподателката Георгиева не е била осигурено лице за общо заболяване за периода 06.06.2008 г. - 31.12.2008 г., то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 01.01.2009 г. (В същия смисъл Решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2011 г., VI о., Решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. дело № 8568/2010 г., VI о., Решение № 15626 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9407/2011 г. и др.). Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Жалбоподателката е осигурено лице за общо заболяване и майчинство от 01.01.2009 г. и до момента на настъпване на осигуреното събитие е придобила осигурителен стаж за този риск с продължителност повече от 6 месеца. Не е спорно обстоятелството, че дължимите осигурителни вноски са внасяни от самоосигуряващото се лице в установените от закона срокове и осигурителният орган е изплатил парично обезщетение за временна неработоспособност за по-ранен период на 2010 г. По изложените съображения оспорените административни актове, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за периода от 08.12.2010 г. до 15.01.2011 г. по болничен лист № 0193410, серия А-2009 са незаконосъобразни и като е отхвърлил жалбата на Елена Христова Георгиева, в качеството на ЕТ "Изгрев - Елена Георгиева", Старозагорският административен съд е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Същото поради наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което, вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. На основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 174 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,