Решение № 305 от 5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 138/2010 г.

Решение № 305 от 5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 138/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Д. П. В. и И. Г. С. против присъда № 11 от 3.02.2010 г. постановена по ВНОХ дело № 4/2010 г. на Търговищкия окръжен съд. В жалбата на подсъдимия Д бланкетно се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се излагат конкретни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до осъждането му за престъпление, което не е извършил. По същество се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде оправдан. В жалбата на подсъдимия И се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1 т. 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от въззивната инстанция, довели до ограничаване на правата му. По същество се иска въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание чрез защитниците си жалбоподателите поддържат жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 128 от 1.12.2009 г. постановена по НОХ дело № 109/2006 г. Омуртагският районен съд е признал подсъдимите Д. П. В. и И. Г. С. за невиновни в това на 25.02.2006 г. в гр. О., в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага, чрез използване на цилиндрично устройство за манипулиране на игрални хазартни автомати, да са възбудили и поддържали заблуждение у Е. Г. от гр. О., както и да са изменили компютърни информационни данни на хазартен игрален автомат и с това да са причинили вреда на Д. Великов Д. от гр. Р. в размер на 2 259 лв., поради което ги е оправдал по предявеното обвинение по чл. 212а, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С присъда № 11 от 3.02.2010 г. постановена по ВНОХ дело № 4/2010 г. Търговищкият окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за виновни в това, че на 25.02.2006 г. в гр. О., в съучастие като съизвършители и с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага, чрез използване на цилиндрично устройство за манипулиране на хазартни игрални автомати, възбудили и поддържали заблуждение у Е. Г. от гр. О., като и да са изменили компютърни информационни данни на хазартен игрален автомат с произ. № FIQPЗ-028 и с това са причинили вреда в размер на 2 259 лв. на Д. Д. от гр. Р., поради което и на основните чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 ги е осъдил на по една година лишаване от свобода, а на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. ` В двете жалби се поддържат идентични доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата им с осъждането им по обвинението, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. В този смисъл са изложените от двамата съображения че са осъдени по обвинението, без да е доказано участието им в изпълнителното деяние на престъплението, за което са предаден на съд, в резултат на превратно тълкуване на заключенията на изслушаните по делото единична и тройна съдебно-технически експертизи и неправилното кредитиране показанията на свидетелите Х. Част от тези съображения касаят вътрешното убеждение на решаващия съд, което не подлежи на последваща проверка, след като са спазени правилата за формиране на волята му. Всеки съд е суверенен при преценка на достоверността на даден доказателствен източник. Контролиращата инстанция проверява спазени ли са правилата за формиране волята на решаващия съд, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред, дали е оценен съобразно действителното му съдържание, без изопачаване на съдържащата се в него информация, дали при противоречие с друг доказателствен източник е мотивирано решението за кредитирането му и дали от него са направени точни фактически и правни изводи. По делото такива нарушения, довели до осъждането на подсъдимите без обвинението да е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 НПК, не са допуснати. Производството пред Търговищкия окръжен съд е образувано по протест на прокурора срещу постановена от Омуртагския районен съд оправдателна присъда. То е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимите. Съдът не е допуснал поддържаните от жалбоподателя С. съществени нарушения на правилата по чл. 321 и 322 НПК, изразяващи се в това, че не му е връчен препис от протеста и не му осигурена възможност да направи възражения по него, с което съществено е ограничено правото му на защита. На л. 6 от въззивното производство е приложена разписка, от която е видно, че препис от протеста и приложенията към него са му били редовно връчени чрез съпругата и му е указана възможността да представи писмено възражения срещу него и да посочи доказателства. В съдебно заседание не е възразил по даване ход на делото поради неизпълнена процедура по уведомяването му. В съответствие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на присъдата, въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за обективното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Не е изпълнил формално задълженията си, а е направил цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. При проверката му е приел, че първоинстанционният съд им е направил повърхностен анализ, без основание е кредитирал обясненията на подсъдимите, като не е констатирал явното им противоречие с показанията на св. М, Х., Г., Д., както и с останалите събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали. В постановената присъда, изготвена по реда на чл. 339, ал. 3 НПК, е посочил каква оценка прави на доказателствата, какви обстоятелства приема за установени от тях и какви са правните съображения за отмяна на присъдата и за осъждането на подсъдимите. Приетите от въззивния състав фактически констатации, че на 25.02.2006 г. двамата подсъдими помолили св. Х да им покажат игрална зала в гр. О., че ги закарали до там с лек автомобил, управляван от под. С., че в процес на игра св. М на един от автоматите, подсъдимият С извадил от джоба си жълтеникав метален предмет и започнал да бърка с него в ключалката на машинката, а през това време подсъдимият В го прикривал с тяло, за да не разберат намиращите се в залата посетители и най-вече крупието какво става, че в резултат на това въздействие св. М започнал да реализира печалби, които няколко пъти му били изплащани, а когато била изплатена и последната сума извън залата свидетелят предал на подсъдимия С цялата спечелена сума, от която последният дал на свидетелите по 100 лв., че на сутринта при издаване на смяната били записани показанията на всички автомати, при което се установило, че на машината, на която играл М. има вкарани кредити за много по-голяма сума от действително заплатените и при оглед на автомата било констатирано, че ключалката е разбита, за което били сигнализирани органите на полицията, не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на доказателствата. Въззивната инстанция мотивирано е кредитирала показанията на св. М, които са логични и последователни от фазата на досъдебното производство по въпроса как са се озовали в игралната зала и по какъв начин е протекла играта на игралния автомат. Доводът на жалбоподателите, че показанията им от досъдебната фаза на процеса не са годен източник на доказателства защото при разпита им пред съдия не е присъствал защитника им, е неоснователен. Между показанията им от двете фази на процеса не са налице съществени противоречия, а доколкото са заявили, че не си спомнят всички подробности, по искане и на защитата на подсъдимите, показанията им от досъдебната фаза на процеса са приобщени към доказателствените материали. Св. М. до този момент не е познавал подсъдимите и липсват данни по някакъв начин да цели умишлено да им навреди. По категоричен начин е установил, че подсъдимите ги взели от гр. Т. да им покажат игралната зала в гр. О., че по време на играта подсъдимият С пъхнал металното нещо в ключалката на автомата, натискал копчето, при което започнали да се трупат пари, като го успокоявал да не се притеснява, защото ще му хвърли сто лева. Съобщените от двамата факти не съдържат вътрешно противоречие и не са изолирани от останалия доказателствен материал. Подкрепени са от показанията на св. Г, който при извършено процесуално следствено действие разпознаване в досъдебното производство е разпознал подсъдимия В като едно от лицата, което през инкриминираната вечер е било в игралната зала и играло на покер автомат, както и от показанията на св. Д, Д., Б. и М. Не са превратно оценени и заключенията на единичната и тройната съдебно-техническа експертизи относно характеристиката на игралните автомати и възможността върху механизмите им да бъде извършено манипулиране с цел реализиране на печалба. Още първата експертиза изготвена от в. л. Пламен М. и изслушана в съдебно заседание на 12.09.2008 г. е установила, че игралният автомат има система за управление, която съдържа програма-софтуер, отговаря на дефиницията по чл. 93, т. 22 НК и е възможно манипулиране с помощта на универсални ключове със седем крачета, като играчът въведе в машината голямо количество кредити, които поиска след това да му бъдат изплатени по схемата, по която ги е закупил при започването на играта. Тройната съдебно техническа експертиза, назначена по искане на подсъдимите в т. 3 и 4 от своето писмено заключение е потвърдила тези изводи. Не са игнорирани от въззивната инстанция като източник на доказателства и обясненията на подсъдимите, както и показанията на посочените от тях свидетели. Изводът, че са недостоверни в частта, с която изграждат алиби за присъствието на подсъдимите на друго място по време на извършване на деянието, намира опора в кредитираните доказателства. При приетите за установени от въззивната инстанция фактически обстоятелства, материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимите по обвинението. Налице са всички съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението компютърна измама. Действайки в съучастие като съизвършители двамата са въвели в заблуждение св. Г да извърши акт на имуществено разпореждане, като им изплати печалба без в действителност да са заплатили суми за кредити, като преди това са внесли изменение в компютърните данни на игралния автомат, вкарвайки голямо количество кредити, за да може да започне изплащането на програмираната в него печалба. Неоснователно е оплакването на подсъдимия В за явна несправедливост на наказанието. Конкретни съображения в негова подкрепа от жалбоподателя не се поддържат, поради което проверката за правилността на присъдата в тази част следва да се ограничи до наличието на основания, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. По делото нарушения по чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 НПК не са допуснати. Наказанието от една година лишаване от свобода без ефективно изтърпяване е индивидуализирано в минималния размер, предвиден за престъплението, като точно е преценена относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Търговищкият окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК