Решение № 16241 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2011 г.

Решение № 16241 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Георгиев Карамитев срещу решение № 2125 от 5.05.2011 г. по адм. дело № 8713/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № П-45/9.11.2010 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл поради получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране на държавния служител. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Моли да се остави без уважение и да се потвърди решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена, а събраните доказателства и доводите на страните са подробно обсъдени в мотивите на съдебния акт. Служебното правоотношение с жалбоподателя е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Правилно с оглед на това административният съд е посочил, че при съдебния контрол за законосъобразност следва да се установи дали при издаването на заповедта са били налице предвидените в цитираната разпоредба материалноправни предпоставки, а именно, държавният служител да е получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране и заповедта да е издадена в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка, и във връзка с това, дали при атестирането е спазена установената в приложимата наредба процедура. Обосновано със събраните доказателства и установените от тях правнорелевантни факти съдебният състав е приел, че нормативно предвидените предпоставки са били налице. Този извод не се променя от факта, че заповедта е издадена преди жалбоподателят да е представил възражение против определената му от оценяващия ръководител обща оценка, каквато възможност предвижда чл. 28 от НУРАСДА. Това е така, тъй като предвид заеманата от него длъжност в държавната агенция - "главен секретар", за която оценяващ е ръководителят на администрацията, по силата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за тази длъжност няма контролиращ ръководител. Това означава, че не може да има произнасяне по евентуално направено възражение и органът не е длъжен да изчака и да издаде заповедта не по-рано от 7 дни след запознаване на служителя с общата оценка. Поради това не е налице соченото от касатора процедурно нарушение, а постъпилото в случая възражение от служителя след връчването на заповедта за прекратяване на правоотношението е ирелевантно за спора. Споделя се и приетото в решението, че спазването на процедурата по атестацията и правилата за изготвяне на оценката е това, което обезпечава нейната обективност. По нейната правилност съдът няма правомощие да се произнесе, поради което събраните по делото доказателства, в т. ч. и тези в касационното производство за действителната ангажираност на жалбоподателя във връзка с утвърдения работен план, са неотносими. Предвид изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,