Решение № 6043 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2018 г.

Решение № 6043 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на О. Н. и Главния архитект на О. Н. против решение № 2037 от 29.11.2017 г., постановено по адм. д. № 682/2017 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторите навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и молят за отмяната му. Ответникът - началникът на РДНСК - Югоизточен район, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отхвърля жалбата на О. Н. против заповед № ДК-10-ЮИР-8/03.02.2017 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която са обявени за нищожни разрешение за строеж № 80/06.11.2009 г. за "улици с тротоари в ж. к. "Черно море"- I-ви и II-ри етап", находящ се от кв. 1 до кв. 61 включително по плана на ж. к. "Черно море", гр. Н., ведно с одобрените на 14.10.2009 г. от главния архитект на О. Н. инвестиционни проекти по части-пътна, геодезия и ПБЗ и два броя забележки от 15.11.2012 г. и 19.11. 2012 г., извършени по реда на чл. 154, ал. 2, т. 8 и ал. 5 ЗУТ. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като прогласените за нищожни разрешение за строеж, инвестиционни проекти и два броя забележки са издадени в нарушение на императивни материалноправни норми, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт са направени, без да се обсъдят събраните по делото доказателства и възраженията на страните. В нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК в решението липсва фактическо установяване предвид събраните по делото доказателства, липсва преценка на доказателствата, не са направени фактически констатации съобразно приетите доказателства и съответно липсват правни изводи. Съдът не изяснява и не указва на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства, установяващо твърденията му, че строежа съобразно разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти е реализиран и се ползва по предназначение. Не е установено какви актове и протоколи са изготвени съобразно изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството с оглед преценка за реализиране на правата по одобрените строителни книжа към момента на издаване на обжалвания административен акт и в зависимост от това отпаднало ли е тяхното действие. Съдът не обсъжда събраните по делото доказателства, който са от съществено значение за спора, а именно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че преди издаване на разрешението за строеж, което е обявено за нищожно, в обхвата на улиците, за които се отнася то, включително и за ПИ 51500.503.330 има изградени линейни обекти - ВиК мрежи, изпълнени въз основа на разрешение за строеж от 2003 г. и въведени в експлоатация по предвидения за това в закона ред, както и че в инвестиционния проект, разрешението за строеж и проектната документация за промяна на строителството, предмет на последващи забележки не се предвижда преминаването на трасето на линеен обект улица през природни образования - дюни в имот с идентификатор ПИ 51500.503.330. Тези факти също следва да бъдат ценени при обосноваване на извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт, което не е сторено от съда. Не са обсъдени и писмото на РИОСВ от 08.07.2010 г. (стр. 250), установяващо, че възложителят е уведомен, че инвестиционното предложение не попада в хипотезите на чл. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и не подлежи на процедура по реда на глава втора, раздел V от Закона за биологичното разнообразие, както и не подлежи на преценка за извършване на ОВОС или на задължителна ОВОС по реда на ЗООС. В този смисъл е и писмо от 07.10.2013 г. на РИОСВ. Не са обсъдени и доказателствата, установяващи, че имотът, върху който е реализирано строителството е в урбанизирана територия и в тази връзка не са направени изводи за приложимостта на § 6, ал. 3 ПЗР от Закона за горите при преценка доколко съществено е нарушението на чл. 12, ал. 2 ЗУТ и обосновава ли същото нищожност на строителните книжа. Необсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и липсата на мотиви в тази насока препятстват настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на постановеното решение. Ето защо същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните да ангажират доказателства, установяващи построен ли е обекта, ползва ли се по предназначение и какви актове и протоколи са изготвени съобразно изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството относно разрешеното строителство. Съдът следва да отдели спорното от безспорното и да установи налице ли е влязъл в сила ПУП по отношение на имота, върху който е осъществено строителството и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и твърденията на страните въз основа, на което да направи своя извод за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,