Решение № 155 от 15.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6146/2007 г.

Решение № 155 от 15.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6146/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д.в. бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./. С решение от 30.05.2007 г., постановено по гр.д. № 3083/2000 г. на СГС, IV "Б" отделение е оставено в сила решение от 22.05.2000 г. на СРС, 38 състав постановено по гр.д. № 4412/1997 г. в частта, в която на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт от 05.12.1995 г. между Н. М. А. Прекратено е производството по делото по отношение на конституираната на осн. чл. 120 ГПК Р. И. Л. /заветник на първоначалната ищца - Н. С. Г./ К. М. А., Д. Н. А. и Ч. Н. А. чрез пълномощника им адв. М обжалват с касационна жалба решението в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, б. "в" ГПК. Касаторите молят в тази част решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се отхвърли като неоснователен предявеният иск с пр. осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесния договор за издръжка и гледане. Претендират заплащане на направените пред всички инстанции разноски. Ответницата по касация- Р. Ц. Л. от гр. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени възражения по делото. Ответницата по касация П. Т. Г., представлявана от настойника й С. С. Г. не взема становище по касационната жалба. Решението в частта, в която е прекратено производството по делото се обжалва с частна жалба от Р. И. Л. Частната жалбоподателка моли решението, което в тази част има характер на определение, да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ответниците по частната жалба К., Д. и Ч. А., оспорват частната жалба. Останалите ответници по нея не вземат становище. Досежно касационната жалба: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да потвърди решението на първата инстанция въззивният съд е приел, че след подписване на процесния договор и до пролетта на 1997 г. касаторката К. А. е полагала дължимите грижи и е предоставяла натурална и материална издръжка за ищцата Н лично и чрез големия си син, че през пролетта на 1997 г. достъпа на А. до процесния апартамент е бил преустановен по неизвестни причини и по този начин ищцата Н е създала обективна пречка за изпълнение задълженията по договора. Приел е също така, че за периода от пролетта на 1997 г. до смъртта на Г. - 06.11.2001 г. касаторите А. - ответници по иска, не са установили изпълнение на поетите по договора задължения, като същевременно не са поискали и трансформация на задължението им в парично. С оглед на това съдът е приел, че неизпълнението е съществено и двустранният договор следва да бъде прекратен. Тези изводи на въззивната инстанция са правилни и следва да бъдат споделени. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е формирал своите фактически изводи едностранно като е дал вяра само на посочените от ищцата свидетели и е игнорирал показанията на свидетелите, посочени от касаторите. Точно обратното, за да обоснове извода си, че първоначално /около две години/ касаторката А. е изпълнявала задълженията си по договора в уговорения обем, съдът се е позовал на показанията на свидетелите К., Б. и В., посочени именно от касаторите - ответници по иска. Нещо повече, съдът е обсъдил и преценил тези показания съвкупно с представените по делото писмени доказателства - медицински епикризи, медицинско направление от 24.11.1997 г., издадено от очна клиника "С", удостоверяващо, че А. е придружавала Н. Г. при извършената очна операция през м. II.1996 г., квитанция за платена от касаторката А. леща. Същевременно съдът не е кредитирал показанията на посочените от ищцата Г свидетели, които дават показания, че и през този период А. не е полагала необходимите грижи за прехвърлителката Г. Не намират опора в събраните по делото доказателства, навежданите в касационната жалба твърдения, че и след пролетта на 1997 г. до смъртта на Г., А. е продължила да предоставя необходимите и грижи и издръжка за един нормален живот. Хронологично правилно въззивният съд е ориентирал показанията на свидетелите П., П. и С., установяващи липса на грижи от страна на А. към времето след м. юни 1997 г., когато Г. е била неподвижна поради счупване на бедрената кост на десния крак и е приел, че след този момент А. вече не е изпълнявала задълженията си по договора. Обоснован е извода на съда, че по неустановени причини прехвърлителката е преустановила достъпа на А. до имота и по този начин е препятствала възможността на последната да осигурява непосредствени грижи и да дава натурална издръжка. Обстоятелството, че А. е била отстранена от процесния имот се установява по несъмнен начин от представената по делото резолюция на мл. Прокурор Ч. от 07.11.1997 г. Същевременно по делото не се спори, че касаторите не са поискали трансформация на задълженията им по договора в техния паричен еквивалент. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че е налице съществено неизпълнение на договора, обуславящо неговото разваляне. Решението е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), обосновано е и при неговата постановяване съдът правилно е приложил материалния закон. С оглед на това, същото не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Досежно частната жалба на Р. Ц. Л. Частната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Частната жалбоподателка е била конституирана като страна в процеса на мястото на починалата в хода на производството ищца Н. Г. на осн. чл. 120 ГПК като наследник по завещание, заедно с наследницата по закон - П. Т. Г., с определение от 08.04.2002 г., от въззивната инстанция. Като основание за нейното конституиране като страна в процеса е представеното по делото саморъчно завещание на Н. Г., с което същата завещава на Р. Л. цялото си недвижимо имущество. С обжалваното решение въззивният съд е изразил правилното становище, че това завещание не дава на Л. качеството на универсален наследник, а на заветник. С оглед на това, и доколкото не е налице материално правоприемство, съдът правилно е приел, че не е налице и обусловеното от него процесуално правоприемство по чл. 120 ГПК и е прекратил производството на делото по отношение на частната жалбоподателка. Решението в частта, в която производството по делото по отношение на Л. е прекратено и което има характер на определение е правилно и подадената срещу него частна жалба следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение