Решение № 13729 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 165/2020 г.

Решение № 13729 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 165/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 от АПК във връзка с чл. 219 от ЗУТ. С решение № 337/7.10.2019 г., постановено по административно дело № 132/2019 г., Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на С. Даскалов от [населено място] против заповед № 51/25.02.2019 г. на кмета на община Неделино, с която е разпоредено премахването на установения незаконен строеж, представляващ "бетонова стена", построен между ос. т. 862 и ос. т. 917 в кв. 103 по плана на [населено място]. Против решението е постъпила касационна жалба от С. Даскалов от [населено място]. Жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Основното му оплакване е, че както съдът, така и административният орган не са направили преценка дали процесният строеж е търпим. Сочи, че този строеж е изграден изцяло по границата на неговия имот, от който не са отчуждавани по съответния ред части за улица. Поради това моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение на административния съд и да постанови друго, с което да отмени заповедта за премахване строежа. Претендира и присъждането на съдебните разноски. Ответникът по касационната жалба- кметът на община Неделино счита жалбата за неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли. Прокурорът счита, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като не са изследвани обстоятелствата относно търпимостта на строежа. Поради това предлага решението на административния съд да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане. След преценка на направените в жалбата оплаквания и становището на ответника, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в законоустановения срок и от лице с активна легитимация, за което съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административният съд е сезиран с жалба против заповед № 51/25.02.2019 г., издадена от кмета на община Неделино, с която на С. Даскалов е наредено да премахне установения незаконен строеж- бетонова стена, построена между ос. т. 862 и ос. т. 917 в кв. 103 по плана на [населено място] с административен адрес, [адрес], [населено място]. В тази заповед извършеният строеж е определен като незаконен поради това, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и без строителна линия и ниво в нарушение на чл. 157 от ЗУТ. В развилото се производство са съставени два констативни акта- № 13 и 14 от 11.12.2018 г. Срещу тях жалбоподателят е депозирал възражения, в които се е позовал на приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В издадената заповед административният орган е приел подадените възражения за неоснователни, тъй като строежът е изграден без необходимите строителни книжа и попада в уличната регулация. С жалбата срещу заповедта отново са въведени оплаквания, че процесният строеж е търпим, поради което не подлежи на премахване. Съдът е събрал доказателства относно годината на изграждане на строежа, назначил е съдебнотехническа експертиза и вещото лице е отговорило на въпроса относно предвижданията на плановете от 1974 и 1987 г. за улица "Черни връх", в очертанията на която е изградена процесната стена според атакуваната заповед. Съдът е приел, че издадената заповед е законосъобразна, тъй като е доказано по безспорен начин, че процесната стена е изградена без строителни книжа и поради това е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В решението не са изложени никакви мотиви във връзка с основния спор между страните – евентуалната търпимост на строежа, изключваща възможността за неговото премахване. Липсва и установяване на фактите, относими към спорния въпрос за търпимостта. Събраните доказателства в тази насока- относно годината на извършване на строежа и относно съответствието му с предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването му или по действащия ЗУТ не са обсъдени изобщо в мотивите на постановеното решение. Съдът е следвало да установи кога е бил изграден строежът и да определи дали някоя от разпоредбите, третиращи търпимостта на строежите- § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, е приложима При липсата на констатации относно фактите, определящи търпимостта на строежа, настоящата инстанция не би могла да разреши спора по същество предвид забраната на чл. 220 от АПК. Поради това решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да установи фактите, относими към спорния въпрос за търпимостта на строежа-годината на извършване на строежа; съответствието му с предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването му или по действащия ЗУТ. След установяване на тези факти съдът следва да прецени дали строежът е търпим съобразно някоя от хипотезите на ЗУТ, посочени по-горе. Претендираните в настоящето производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,