Решение № 2799 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2009 г.

Решение № 2799 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антоанета Христова Димитрова от гр. Русе против решение № 20 от 8.06.2009 г., постановено по адм. дело № 84/2009 г. по описа на Административен съд гр. Русе. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Русе не е изразил становище по касационната жалба. Заинтересуваната страна частен съдебен изпълнител Венцислав Маринов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № з-ДС-543/20.02.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Русе, с която на Антоанета Христова Димитрова е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) - поради наличие на парично задължение към юридическо лице в големи размери, установено по съдебен ред, изразяваща се в забрана за напускане на Република България и издаване на паспорти и заместващи ги документи до отпадане на основанието. За да постанови този резултат Административен съд гр. Русе е приел за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по искане на частен съдебен изпълнител. Към искането е приложен изпълнителен лист и справки-удостоверения, издадени от съдебния изпълнител. Съдът e приел, че към момента на подаване на искането за налагане на ограничителната мярка Антоанета Димитрова е имала задължение в размер на 4240.68 лв. - главница, 3309.97 лв. изтекла лихва и 1072.45 лв. - неолихвяема сума. Посочено е, че длъжникът не е представил надлежно обезпечение. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че по отношение на жалбоподателката са били налице материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД за налагане на ограничителната мярка. Посочено е, че Димитрова има парично задължение в големи размери към българско юридическо лице, което е установено по съдебен ред, като длъжникът не е представил надлежно обезпечение и липсва лично имущество, което да покрие задължението. Съдът е счел за неоснователно твърдението на Димитрова, че задължението не е в големи размери, като е изложил съображения, че жалбоподателката и съпругът й са солидарни длъжници и изпълнителният лист е издаден в това им качество. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно правилото на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Спорният въпрос в настоящият случай е налице ли е задължение в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗБЛД. Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 26.03.2003 г., издаден по гр. д. № 1243/2003 г. по описа на Русенския районен съд на основание чл. 237 и 242 - 249 от ГПК (отм.), е че Красимир Йорданов Димитров и Антоанета Апостолова Димитрова са осъдени да заплатят на "СЖ Експресбанк" АД сумата 4240.68 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.03.2003 г. до окончателното й изплащане, сумата 416.56 лв., представляваща изтекла законна лихва върху главницата и 253.14 лв. разноски. В изпълнителният лист не е отбелязано, че длъжниците са осъдени солидарно да заплатят сумите. От събраните по делото доказателства не е установено дали задължението е дължимо солидарно. Не е приложено решението, въз основа, на което е издаден изпълнителния лист, за да се направи извод дали в случая е налице солидарност, произтичаща от закона. След като не е установено посоченото обстоятелство, то изводът на съда, че задължението е дължимо солидарно е в противоречие с материалния закон и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Липсата на солидарност, означава, че всеки един от длъжници дължи половината от присъдената сума или 3888.22 лв., представляваща главница и изтекли лихви съобразно представеното по делото удостоверение от 25.05.2009 г., издадено от частния съдебен изпълнител. Следователно изводът на съда, че задължението на жалбоподателката е в големи размери е незаконосъобразен. Правно ирелевантен е факта, че жалбоподателката има публични задължения, тъй като същите са основания за налагане на ограничителна мярка, но на друго основание и по друг предвиден в закона ред. Оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Посоченото нарушение е довело до налагане на ограничителната мярка, без да е установено дали задължението на Димитрова е в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБЛД. Последното, с оглед размера му, е такова само ако е дължимо солидарно по смисъла на чл. 121 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Ето защо като е направил изводи, че обжалваният административният акт е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по отношение на жалбоподателката са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови ново решение, с което обжалваната заповед се отменени, а преписката върне на административния орган за изясняване на факта дали задължението е в големи размери по смисъла на закона и в зависимост от това да наложи или откаже да наложи принудителната мярка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,