Решение № 3461 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6347/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. Б. гр. Петрич против решение 1219 от 16.04.2024 г., постановено по адм. д. 762/2022 г. на Административен съд - Благоевград. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. На основание подробно изложени в касационната жалба оплаквания се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен Ответникът директорът на ТП на НОИ Благоевград чрез пълномощника гл. юрисконсулт С. Митова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция чрез осъждане на касатора да заплати юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 1219 от 16.04.2024г. по адм.д. 762 от 2022г., Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на И. Б. срещу Решение 2153-01-81/27.07.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]/12 /прот. 01034) от 18.02.2022 г., издадено от Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Благоевград, с което на основание чл.69 от КСО на лицето е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 840,17 лв. В полза на НОИ са присъдени разноски. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на основанията за законосъобразност по чл.146 от АПК. Според съда административният орган извършил пълно и обективно изясняване на фактическата обстановка. Съдът приел за безспорно установено, че И. Б. е придобил право на пенсия по чл.69,ал.2 от КСО на 25.09.2019г., но Заявление с вх. Ц2113-01-1408 за отпускане на лична пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.69,ал.2 от КСО , подал на 03.09.2020 г. За изчисляване на индивидуалния коефициент, посочил два периода: от 01.02.1991 г. до 31.01.1994 г. и от 01.1997 г. до 02.09.2020г. С разпореждане от 13.01.2021г. на Началника на отдел Пенсии при ТП на НОИ Благоевград, на Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.09.2020 г. при индивидуален коефициент 1,3828, при следния осигурителен стаж: първа категория труд, положен по чл.69 КСО 17 г.,5 м. и 18 д., от втора категория труд 2 г.,7 м. и трета категория труд 6 г.,6м. и 14 дни. След жалба на лицето е издадено Решение 2153-01-12/05.03.2021 г. от Директор ТП на НОИ Благоевград, с което е отменено разпореждането и върнато пенсионното досие на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Благоевград. Извършена е повторна преценка, при която пенсионният орган е приел, че лицето има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж, както следва: първа категория труд,положен по чл.69 КСО 18 г.,0 м. и 28 д., втора категория труд 2 г.,7 м. и 0 д. и трета категория труд 7 г.,3 м. и 14 дни. При превръщане на общият осигурителен стаж към трета категория труд, се получавали бил 40 г.,7 м. и 23 д. С разпореждане от 26.05.2021 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Благоевград, ЛПОСВ на Б., съобразно признатия му осигурителен стаж и възраст, била изменена, считано от 03.09.2020 г. при индивидуален коефициент 1,4147. След жалба е разпореждането е потвърдено с Решение 2153-01-41/26.08.2021 г. на Директор ТП на НОИ Благоевград, което било оспорено пред Административен съд-Благоевград, който с Решение 2088/01.12.2021 г., постановено по адм.д. 850/21,влязло в сила на 23.12.2021 г., е отменил Решение 2153-01-41/26.08.2021 г. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В изпълнение на съдебното решение е извършена нова преценка, при която пенсионният орган приел, че Б. има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж, както следва: първа категория труд, положен по чл.69 КСО 20 г.,0 м. и 28 д., втора категория труд 2 г.,7 м. и 0 д. и трета категория труд 5 г.,3 м. и 14 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, бил 41 г.,11 м. и 23 д. С разпореждане от 18.02.2022 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Благоевград на оспорващия е отпусната ЛПОСВ, съобразно признатия му осигурителен стаж и възраст, считано от 03.09.2020 г. при индивидуален коефициент от 1,4147,определен на основание парагр.22ц,ал.1 от ПЗР на КСО. Това разпореждане е потвърдено от Директора на ТП на НОИ-Благоевград с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 2153-01-81/27.07.2022 г. Спорен по делото е бил определения индивидуален коефициент и реда за неговото определяне. В тази връзка съдът приел заключения на две единични съдебно - икономически експертизи и една тройна, които установили,че индивидуалният коефициент се изчислява, като всяко от изчислените съотношения се умножи по броя на месеците, за които то е установено и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода, съгласно чл.70,ал.6 от КСО. Тъй като за изчисляване на коефициента лицето избрало осигурителния доход от 01.02.1991 г. до 31.01.1994 г., в размер на 109 821,03 лв., което е средномесечно възнаграждение от 3050,58 лв. при средномесечно трудово възнаграждение за същия период от 2 188,70 лв., вещите лица определили индивидуалният коефициент за този период от 36 месеца на 1,393. По отношение на втория период от 01.01.1997 г. до датата, предхождаща подаването на заявлението за пенсиониране 02.09.2020 г., осигурителният доход на лицето бил в общ размер на 79 338,31 лв., от които: 7 894 042,40 неденоминирани лв. (7 894,04 деноминирани) лв. за периода от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г.) и 71 444,27 лв. от 01.07.1999 г. до 02.09.2020 г., вещите лица определили индивидуален коефициент за този период на 1,298, като общият коефициент, изчислен по варианта на старата методика възлизал на 1,31. Вещите лица от тройната СИЕ направили изчисление на индивидуалния коефициент и по новата методика, съгласно чл.70,ал.8-ал.9 от КСО, приложима след 31.12.2018 г., като според тази методика, за лицето индивидуалният коефициент възлизал на 1,4147, а при закръгляне на числата 1,415 и той бил по-благоприятният коефициент за лицето. Съдът кредитирал това заключение, което съответствало на приетия от административния орган индивидуален кофициент при определяне пенсията на Б.. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че Б. е подал Заявление с вх. Ц2113-01-1408 за отпускане на лична пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.69,ал.2 от КСО на 03.09.2020 г., въпреки че придобил право на пенсия по чл.69,ал.2 от КСО на 25.09.2019г. С разпореждане [номер]/12 /прот. 01034) от 18.02.2022 г., издадено от Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Благоевград, с което на основание чл.69, ал.2 от КСО на лицето е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 840,17 лв. То е потвърдено с Решение 2153-01-81/27.07.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Благоевград при осигурителен стаж от първа категория труд, положен по чл.69 КСО 20 г.,0 м. и 28 д., втора категория труд 2 г.,7 м. и 0 д. и трета категория труд 5 г.,3 м. и 14 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, е 41 г.,11 м. и 23 д, при индивидуален коефициент - 1. 415. Настоящият съд намира възраженията в касационна жалба за неоснователни. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал законосъобразен административен акт. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, приетите по делото съдебно-икономически експертизи, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, възраженията на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Във връзка с изложените в касационната жалба множество възражения, касателно изготвените и приети по делото СИЕ следва да се посочи, че заключенията на вещите лица са обосновани, подробни и задълбочено изготвени на база на законовите разпоредби, визиращи реда за определяне на индивидуалния коефициент при формиране размера на пенсията. Съгласно § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 35 от 2019 г.) до 1 януари 2023 г., а след изм. в ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. -1 януари 2022 г., едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. Разпоредбата на § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО посочва, че в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице. Разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е създадена в полза на лицата с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31 декември 2018 г., като им е дадена възможност да изберат определяне на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за тях. В т. 5 от подаденото заявление от Г. е отбелязано, че желае при отпускане на пенсията, желае нейният размер да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 КСО, като се вземе предвид осигурителен доход за три последователни години, като е посочен периода от 01.02.1991 г. до 31.01.1994 г. и втория период от 01.01.1997 г. до датата, предхождаща подаването на заявлението за пенсиониране 2.09.2020 г. От заключението по възложените съдебно-икономически експертизи се установява, че правилно е изчислен осигурителния стаж на лицето и вещите лица са потвърдили и индивидуалният коефициент, който е изчислил пенсионният орган - 1.415. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение