Решение № 12380 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2012 г.

ВАСVII отделение08.10.2012 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 73 от 22.03.2012 г., постановено по адм. д. № 16/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково и вместо него ОТМЕНЯ ОТКАЗ № 27831 от 20.12.2011 г. на началника на група "Миграция" при ОД на МВР - Хасково за издаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България, по жалбата на Мустафа Кърджалъ, гражданин на Република Турция, с адрес в Република България гр. Хасково, бул. "България" № 87, ет. 3, ап. 13. ВРЪЩА преписката на началника на група "Миграция" при ОД на МВР - Хасково за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12380 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Мустафа Кърджалъ, турски гражданин, с адрес в гр. Хасково, против решение № 73 от 22.03.2012 г., постановено по адм. д. № 16/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена негова жалба срещу отказ № 27831 от 20.12.2011 г. на началника на група "Миграция" при ОД на МВР - Хасково за издаване на разрешение за предоставяне право на продължително пребиваване на чужденец в Република България. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и се иска неговата отмяна. Ответникът, началникът на група "Миграция" при Областна дирекция на МВР - Хасково оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. Пред първоинстанционния съд е установено, че Мустафа Кърджалъ - гражданин на Република Турция, притежаващ виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, е сезирал компетентния орган с искане за издаване на разрешение за продължителното му пребиваване в Република България с посочено основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Заявителят се е позовал на развиваната от него търговска дейност на територията на страната чрез дружеството му "Кърджалъ пен" ООД, гр. Хасково. Към молбата са приложени изискуемите се по чл. 16 от ППЗЧРБ документи: удостоверение за актуално състояние от Агенцията по вписвания; удостоверение от НАП за липса на задължения на търговеца към 9.11.2011 г.; удостоверение от НАП за броя на осигуряваните лица по трудово правоотношение, съгласно което за месеците юни и юли техният брой е 11, а за месеците август, септември и октомври - 10; както и справка от НАП за актуалното състояние на всички действащи трудови договори към 9.11.2011 г., от която е видно, че техният брой не е под 10 за периода на пребиваване в страната. По заявлението на Кърджалъ административният орган е извършил обстойна проверка, включително със становище от ДАНС, което е положително досежно искането на чужденеца. В хода на административното производство са извършени и проверки на място на работниците по вписаните трудови договори, изисквани са техните обяснения за обстоятелства по действителната им престация на труд и тяхното реално осигуряване. И в съдебно заседание първоинстанционният съд е разпитал като свидетели четири лица, включени във ведомостите на дружеството на жалбоподателя и фигуриращи в справките за актуални трудови договори и осигурителни плащания. За да постанови оспорения отказ, административният орган е приел, че не са налице условията на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, тъй като фирмата на Кърджалъ не е упражнявала практически търговска дейност и той не е поддържал минимум 10 работни места за срока на пребиваването си. В подкрепа на тези свои изводи е приел, че Кърджалъ е изготвял формални трудови договори; осигурявал е минимум 10 лица за проверявания период, но в действителност не е имало реална трудова заетост на адресатите по тях. Тези изводи са възприети и от първоинстанционния съд. Според него жалбоподателят като работодател не е осигурил ефективна, реална заетост на 10 работни места през периода на последното разрешение, тъй като представените трудови договори били фиктивни, което се установявало чрез свидетелските показания, оборващи съдържанието им като частни документи. На следващо място е посочил, че след прекратяване на трудовото правоотношение с Апостол Райков на 12.09.2011 г., чужденецът е назначил двама работници едва на 28.10.2011 г., като за този период работните места са били под 10, с което не е изпълнено изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ в приложимата редакция (ДВ, бр. 9/2011 г.), за да се издаде разрешение за продължително пребиваване на чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1, изискването е да "осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването му...". Правният извод, че жалбоподателят не отговаря на това законово изискване за релевантния период, противоречи на доказателствата и не съответства на материалния закон. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че дружеството "Кърджалъ пен" осъществява търговска дейност, макар и изпитваща финансови и производствени затруднения, като са изплащани осигуровки за 10 лица през периода м. юни 2011 г. - м. октомври 2011 г. Обстоятелството, че след прекратяване на конкретно трудово правоотношение прз м. септември 2012 г. двама работници са назначени в края на октомври, не може да мотивира довод за неподдържане на работни места, респ. за липсата на условието, въведено с приложимата правна норма. Обратното заключение се налага именно от представените справки от НАП и НОИ, от които е видно, че работодателят е осигурил уволнения работник за м. септември, а новоназначените - за м. октомври, а законът не изисква отработени човекодни за месец. Най-малкото дейността по търсене и назначаване на нов работник на съответното вакантно място е свързана с технологичен срок. Недопустимо първоинстанционният съд е приел за установена, чрез събиране на гласни доказателства в производството, симулативност на част от сключените трудови договори и е обосновал неправилния извод за липсата на визираната в чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ предпоставка - поддържане на минимум 10 работни места за срока на пребиваването на чуждия гражданин. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила и урежда правата и задълженията между работника и работодателя в качеството им на равнопоставени страни. Споровете относно законосъобразността, в т.ч. действителността на трудовите правоотношения се разглеждат от гражданските съдилища по общия исков ред (чл. 74, ал. 2 и чл. 344 от КТ). Косвеният им съдебен контрол в административното производство е недопустим. Нещо повече, очакването, че с полицейска проверка може да се установи недействителност на трудово правоотношение, респективно на съпътстващото го осигурително такова, влиза в противоречие с нормата на чл. 74, ал. 2 от КТ, повеляваща, че трудовият договор се обявява за недействителен само от съда. Данни за образувано подобно съдебно производство няма по делото. Ако контролен или друг компетентен орган сметне, че някой от трудовите договори е недействителен, той е длъжен незабавно да сезира съда (чл. 74, ал. 3 от КТ). И щом Кодексът на труда забранява на страните по трудов договор да се позовават на неговата недействителност, докато тя не бъде обявена от съда, на още по-голямо основание това не могат да правят третите лица, включително и административните органи. Освен това, за касатора в настоящото производство е налице и защитата по чл. 75, ал. 1 от КТ - дори да бъде обявен за недействителен трудовият договор, щом някой от работниците е действал добросъвестно при неговото сключване, отношенията му с проверявания работодател до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат като при действителен трудов договор. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Мустафа Кърджалъ, Административният съд - Хасково е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Тъй като са събрани всички относими за спора доказателства, касационната инстанция по същество приема, че оспореният отказ № 27831 от 20.12.2011 г. на началника на група "Миграция" при ОД на МВР - Хасково за издаване на разрешение за продължаване срока на продължително пребиваване на чужденец в Република България е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят притежава виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, развива търговска дейност в страната чрез надлежно регистрираното си дружество "Кърджалъ пен" ООД, гр. Хасково и поддържа минимум 10 работни места за разрешения срок на пребиваването си. Поради това административният акт подлежи на отмяна. На основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 228 от АПК преписката следва да се изпрати на началника на група "Миграция" при ОД на МВР - Хасково за ново произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2