Решение № 1158 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14730/2010 г.

Решение № 1158 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14730/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, депозирана чрез пълномощника му юрк. К. Райкова срещу решение № 11893 от 14.10.2010 г., постановено от тричленен състав на трето отделение на ВАС, първа колегия по адм. дело № 6283/2010 г. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба Георги Лазаров Георгиев, чрез своя процесуален представител - адв. Н. Дунчев, дава мотивирано становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество, на базата на събраните доказателства, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. След приключване на устните състезания на 20.01.2011 г., в 15:45 часа на посочения ден, в канцеларията на ВАС е постъпило искане от гл. юрк. на ДПНД-МВР К. Райкова, в качеството й на пълномощник на министъра на вътрешните работи, да бъде отменено определението на петчленния състав, с което е даден ход на делото по същество, тъй като от изразеното от процесуалния представител на ВАП в съдебно заседание становище юрк. Райкова е разбрала, че в кориците на делото не се намира обяснението на служителя на МВР Георгиев, което е част от административната преписка, изпратена на съда с писмо изх. № 3233 от 04.05.2010 г. Към молбата е приложено самото писмено доказателство - обяснение на Г. Георгиев от 16.02.2010 г., депозирано до началника на ТЗ "БОП" гр. Русе с поставена резолюция "запознат" от непосочено лице и дата 09.03.2010 г. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени депозираната молба от 20.01.2011 г., допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Молбата, съдържаща искане за отмяна на определението на съда от 20.01.2011 г., с което е даден ход на съдебните прения, е неоснователна и не следва да бъде уважена при следните съображения: Видно от представеното пред първата и пред настоящата инстанции пълномощно (л. 41 и л. 5) юрк. Райкова е била упълномощена от министъра на вътрешните работи да представлява него и повереното му ведомство пред съдилищата в РБ, включително и по дела, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация; да извършва всякакви процесуални действия във всички съдебни инстанции и т. н. С молба от 01.10.2010 г. юрк. Райкова е представила на първоинстанционния съд писмени доказателства под опис, които е помолила да бъдат приети. В този списък не фигурира обяснение на Г. Георгиев от 16.02.2010 г. Видно от протокола, у изготвен в проведеното на 04.10.2010 г. съдебното заседание същият юрисконсулт се е явил лично пред решаващия състав и е представила писмено становище рег. № К-2599 от 003.2010 г. Всички писмени доказателства - тези, представени с административната преписка (които не са били описани, а само е посочено, че преписката съдържа 35 листа), както и допълнително представените от страните са били приети от съда с протоколно определение от същата дата. В касационната жалба, изготвена и подписана от юрк. Райкова са налице твърдения за отсъствие на нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, както и за необоснованост на съдебното решение, тъй като съдът не бил взел под внимание "представеното по административната преписка обяснение от 16.02.2010 г. и не го е обсъдил", което е довело "до неправилния му решаващ извод за допуснато съществено нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание". Въпреки тези твърдения юрк. Райкова не е представила писменото доказателство, на което се е позовала. В съдебното заседание, проведено от касационната инстанция на 20.01.2011 г. юрк. Райкова се е явила и е заявила изрично, че няма да представя доказателства. Следователно от датата, на която делото по жалбата на Г. Георгиев е образувано - 11.05.2010 г. до приключване на устните състезания пред касационната инстанция - 20.01.2011 г. страната, представляваща административния орган е имала нееднократно възможност да представи писменото доказателство, за което твърди че е от съществено значение за правилното разрешаване на спора, но не го е направила. При това положение и с оглед принципа на равенство на страните в процеса - чл. 8, ал. 1 от АПК молбата й за отмяна на определението на съда, с което е даден ход на съдебните прения, не следва да бъде уважена. Нещо повече, съдът от първата инстанция с мотивите си е дал достатъчно указание на страните за кои обстоятелства от значение за решаване на правния спор не са посочени доказателства, като по този начин не е нарушен и принципа за служебното начало, залегнал в чл. 9, ал. 3 от АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отменил заповед № К-2621 от 09.03.2010 8 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Георги Лазаров Георгиев - инспектор в група "КПИФС" на сектор "БОП" към отдел "ПП" при ОД на МВР гр. Русе е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че оспорвания административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила поради неспазването на императивните изисквания на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно-разследващият орган да изслуша държавният служител или да приеме писмените му обяснения. Изложени са мотиви, че приложените по делото обяснения от датата 29.12.2009 г. са дадени от държавния служител на МВР преди образуването на дисциплинарното производство със заповедта от 19.01.2010 г., поради което същите не са във връзка с резултатите от извършената проверка по случая. Отделно от това същото не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че е налице отменителното основание на чл. 146, т. 3 от АПК и в този смисъл е постановил решението си. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Единственото оплакване, което се съдържа в касационната жалба, е за необоснованост на изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като в административната преписка, която е представена от административния орган се съдържа обяснение на Г. Георгиев с дата 16.02.2010 г.; същото е дадено в хода на дисциплинарното производство и след неговото образуване; прието е от министъра на вътрешните работи, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, което се удостоверява от положения подпис и поставената дата - 09.03.2010 г., т. е. дадено е било и е било прието обяснение от държавния служител на МВР, с което са били спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Това възражение не кореспондира с доказателствата по делото, тъй като такова обяснение не е представено нито с административната преписка, нито пред решаващия съд, нито в съдебното заседание пред настоящия съдебен състав. При това положение изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на административно-производствените правила при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание съответства и на фактите по делото и на закона. Изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е гаранция, че правото на защита на държавния служител, който ще понесе най-тежката санкция на закона, е гарантирано. Според чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, респективно чл. 251, ал. 1 от ППЗМВР, неизслушването на държавния служител или неприемането на писмените му обяснения води до отмяна на заповедта без да се разглежда случая по същество. Това е така, тъй като законът дава възможност на лицето да се защити пред дисциплинарно-разследващия орган, като даде обяснения относно вменените му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган е в правомощието си да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. При така изложената фактическа обстановка тричленният състав е направил обоснован извод, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Разноски не са претендирани от страните и по този въпрос съдът не следва да се произнася. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,