Решение № 719 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2008 г.

Решение № 719 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) Образувано е по касационна жалба на "Е" О., с. С., обл. Благоевград срещу решение, постановено по гр. д. № 1186/2006 г. на Окръжен съд, гр. Б., с което след като е отменено решение № 141а/28.07.2006 г., постановено по гр. д. № 429/2003 г. на Санданския районен съд, в частта, с която на осн. чл. 97, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на "А" ЕО., гр. К., че "Е" О., с. Струмяни е собственик на 49/100 ид. части от далекопровод с дължина от 1 116 м и състоящ се от 6 броя обикновени ел. стълба, 3 жерета, комплект кабели високо напрежение, 20 КW надземни, 350 м подземни кабели високо напрежение и 350 м подземен кабел ниско напрежение между бензиностанция "С" и "С", обект построен върху земя с площ от 1 400 кв. м. в м. "Г" в землището на с. С. и вместо него е постановил ново решение, с което този иск е бил отхвърлен. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от "Е" О., с. С., общ. Струмяни срещу "С" О. с. Р., "О" О., гр. К. и "А" ЕО., гр. К. за отмяна на нотариален акт № 92, том II, рег. № 2* дело № 260/2001 г. на нотариус № 104 от списъка Нотариалната камара и нотариален акт № 104, том II, рег. № 2* нот. дело № 270/2001 г. на Нотариус № 197 от списъка на Нотариалната камара и ищецът е осъден да заплати направените от ответниците разноски. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна поради необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени. Касаторът навежда доводи, че съдът неправилно е приел, че ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния електропровод, доколкото е придобил същия от несобственик. Излага съображения във връзка с действието на материалния закон, уреждащ придобиването на този вид обекти. Изтъква, че съдът без никакви доводи и доказателства е приел, че към момента на придобиването на обекта от ищеца същият е бил държавна собственост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответниците по касационната жалба " С. " О., "А" ЕО. и "О" О. не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от страна, която има правен интерес от обжалване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по делото е било образувано по пасивно субективно съединени искове от "Е" О., с. С. срещу "С" О., с. Р., "О" О., гр. К. и "А" ЕО., гр. К. за признаване по отношение на последния ответник "А"ЕО., че ищецът е собственик на 49/100 ид. части от процесния далекопровод и за обезсилване на нотариалните актове, с които "С" О. е продала "О" О., гр. К., а последната е продала на "А" ЕО. процесния далекопровод. С обжалваното решение е прието, че по силата на договор за покупко - продажба, обективиран в нот. акт № 179, том I, дело № 326/1997 г., лицата М. Г. Ж., К. К. Ж., И. Л. Н. и Е. Ф. Н. са продали на ищеца "Е" О. 49/100 ид. части от далекопровод с дължина от 1 116 м и състоящ се от 6 броя обикновени ел. стълба, 3 жерета, комплект кабели високо напрежение, 20 КW надземни, 350 м подземни кабели високо напрежение и 350 м подземен кабел ниско напрежение между бензиностанция "С" и "С" обект построен върху земя с площ от 1 400 кв. м. в м. "Г" в землището на с. С. Като това е договорът, на който ищеца се позовава за да обоснове своето право на собственост. За да отхвърли предявеният установителен иск за собственост Б окръжен съд е приел, че транслативния ефект на цитираната сделка не е могъл да настъпи, доколкото по силата на чл. 2 от Закона за електростопанството (Д.в. бр. 95/1975 г.), действащ към момента на сделката, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия, са държавна собственост. С оглед на това и по аргумент за противното, физическите лица - продавачи, не са могли да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти и съответно не са могли да прехвърлят собствеността върху тях. Доколкото е отхвърлен иска по чл. 97, ал. 1 ГПК съдът е приел, че искането за обезсилването на двата нотариални акта, с което съоръжението е било прехвърлено от първия на втория и от втория на третия ответник също е неоснователно. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че ищцовото дружество не се легитимира като собственик на 49/100 ид. части от процесния далекопровод, доколкото по силата на императивни законови разпоредби, неговите праводатели не са могли да бъдат собственици на това съоръжение и предвид принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Неоснователно е оплакването на касатора, че този извод на съда е направен в нарушение на процесуалните правила - доколкото ответната страна не е направила довод в този смисъл. Съображенията на въззивният съд са изложени в рамките и във връзка с общото оспорване на иска и на правото на собственост на ищеца. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е съобразил разпоредбите на Закона за електростопанството и не е съобразил последващия го Закон за енергетиката и енергийната ефективност (обн. Дв бр. 64/16.07.1999 г.), с който е въведен нов режим на преноса на електрическа енергия и на собственост върху преносната мрежа, даващ възможност, последната или части от нея да бъде притежание на физически или юридически лица. Безспорно в случая следва да се има предвид действащия към момента на сделката материален закон, а именно Закона за електростопанството, който не допуска такова притежание. Голословни са твърденията на касатора, за обратно действие на последващия материален закон, доколкото такова не е изрично предвидено. Правилни са изводите на въззивната инстанция за неоснователност на исковете за обезсилване на нотариалните актове, с които са извършени последващите прехвърлителни сделки на съоръжението, доколкото същите ищецът е поставил в условия на обусловеност от установителния иск за собственост. Отделно от това, възможността за отмяна (а не за обезсилване) на нотариален акт като вид охранителен акт, е предвидена само за констативните нотариални актове (чл. 431, ал. 2 ГПК), но не и за тези, които инкорпорират сделки за прехвърляне или учредяване на права. С оглед на изложеното, обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.