Решение № 13726 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14939/2010 г.

Решение № 13726 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14939/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Овергаз Юг" АД - гр. Асеновград в качеството му на правоприемник на "Газоснабдяване Първомай" АД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № УДВ-18/26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от годишни лицензионни такси - главница общо в размер на 1 955,24 лв., представляваща: остатък от неплатена главница за първа вноска на годишните такси за 2006 г. в размер на 352,82 лв., ведно с лихва за просрочие, считано от 01.04.2006 г. до датата на постъпване на сумата по сметката на ДКЕВР; остатък от неплатена главница за втората вноска на годишните такси за 2006 г. в размер на 352,82 лв., ведно с лихва а просрочие, считано от 01.12.2006 г. до датата на постъпване на сумата по сметката на ДКЕВР; остатък от неплатена главница за първата вноска на годишните такси за 2007 г. в размер на 623,70 лв., ведно с с лихва за просрочие, считано от 01.04.2007 г. до датата на постъпване на сумата по сметката на ДКЕВР, остатък от неплатена главница за втората вноска на годишните такси за 2007 г. в размер на 625,90 лв., ведно с лихва за просрочие, считано от 01.12.2007 г. до датата на постъпване на сумата по сметката на ДКЕВР и лихва в размер на 28,48 лв., начислена върху остатък за неплатена първа вноска от годишните такси за 2006 г. в размер на 352,82 лв., считано от 01.04.2006 г. - 14.11.2006 г. Жалбоподателят счита, че таксите са незаконосъобразно определени за лицензии "разпределение на природен газ" и "снабдяване с природен газ", като се сочи неправилно прилагане на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредбата за регулиране на цените на природния газ. Жалбоподателят твърди още, че първоначално таксите правилно са били изчислени от праводателя "Газоснабдяване Първомай" АД, поради което разликите между заплатените от посоченото дружество суми и претендираните от ДКЕВР се дължат на неправилно избраната от комисията основа, въз основа на която се определят и задълженията. В жалбата се съдържа и оплакване, че обжалвания акт противоречи на целта на закона. Подробни съображения са изложени в жалбата, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Шейтанова, която е направила и искане за присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по жалбата Държавна комисия по енергийно и водно регулиране чрез процесуалните си представители юриск. Кованджиев и юриск. Тренева я оспорват като неоснователна, тъй като акта на ДКЕВР е постановен при спазване на материалните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният административен съд, I отделение счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Дружеството-жалбоподател е правоприемник на "Газоснабдяване Първомай" АД. Няма спор по делото, че на дружеството са издадени две лицензии "разпределение на природен газ" и "снабдяване с природен газ", както и че правоприемника на жалбоподателя е заплатил таксите за двете години - 2006 г. и 2007 г. В АУПДВ № УДВ-18/26.10.2009 г. на ДКЕВР е посочено, че дружеството има неизплатени остатъци от главници за първа и втора вноски за годишните такси за 2006 г. и 2007 г., ведно с лихвите. Първоначално с решение № 9407/06.07.2010 г. по адм. дело № 15211/2009 г. тричленен състав на ВАС, I отделение е отхвърлил жалбата на "Овергаз Юг" АД - гр. Асеновград срещу цитирания по-горе АУПДВ. При касационно обжалване на това решение петчленен състав на ВАС с решение № 14371/25.11.2010 г. по адм. дело № 9636/2010 г. е отменил решението на ВАС, I отделение и е върнал делото за ново разглеждане. Дадени са указания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 ЗЕ. Законът за енергетиката задължава енергийните предприятия, какъвто е жалбоподателят да водят разделно счетоводство. Съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗЕ това разделно счетоводство изисква счетоводно отразяване на всяка дейност поотделно, включително и за лицензионната дейност. Във връзка с лицензионната дейност на енергийните предприятия регламентирано е в чл. 29, ал. 3 ЗЕ таксите да са първоначална за лицензионната дейност и годишна такса за същата дейност. Годишната лицензионна такса съгласно чл. 29, ал. 3, т. 2 ЗЕ включва разходите за регулаторната дейност по лицензията за съответната година. В тази връзка и таксата, която се определя като размер за заплащане в посочената тарифа също е първоначална и годишна. Последната се определя като твърда сума от 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност. Видно от представените годишни финансови отчети дейността по двете лицензии на дружеството като приходи са разграничени като такива по разпределение на природния газ и по общественото снабдяване с такъв. Относно дефинирането на понятието "разпределение" съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ, то представлява транспортиране на електрическата енергия или природен газ през разпределителните мрежи. Относно другото понятие "снабдяване" дефиницията е посочена в § 1, т. 16 от Наредба за регулиране на цените на природния газ като цена, отразяваща разходите за отчитане, фактуриране и инкасиране на природния газ. В този смисъл задължение на дружеството-жалбоподател е било съгласно законовото изискване за водене на разделно счетоводство за всяка дейност поотделно да отразява в годишните си финансови отчети приходите от всяка дейност - чл. 37, ал. 1 ЗЕ и това е направено. Такова разделно отчитане е направено и според заключението на съдебно-икономическата експертиза на вещото лице Веселина Попова. Вещото лице е отразило, че дружеството за периода 2005 г. - 2006 г. е имало издадени две лицензии, посочени по-горе, тъй като тези две години са определящи за годишните такси за 2006 г. и 2007 г. Изрично в заключението си и в поясненията, дадени в съдебно заседание на 21.09.2011 г. вещото лице Попова заяви, че ДКЕВР за да изчисли таксите е използвала посочените в годишните финансови отчети на дружеството общи приходи, а не само такива от лицензионна дейност. Освен това според експерта при изчисляването на таксата не следва да се включва стойността на природния газ, тъй като той се закупува и продава на цената, на която е закупен и затова в приходите от лицензионна дейност посочената стойност не следва да се включва. В съдебно заседание експертът изрично посочи, че първоначално дружеството в счетоводството си е записвало приходите общо, тъй като са били утвърждавани общи цени за двете дейности, включително и пределни цени, включващи цената на природния газ на "Булгаргаз", а впоследствие дружеството е разделяло приходите по отделните лицензионни дейности. Пак от заключението на вещото лице се установява, че дружеството за 2006 г. е заплатило дължимата такса, а за 2007 г. е останала сумата от 2,20 лв. като остатък, която е дължима. Това обстоятелство категорично е заявено и в съдебно заседание при разпита на експерта Попова. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че заключението на вещото лице е компетентно дадено и поради това като неоспорено от страните по делото, следва да бъде възприето от съда. В този смисъл жалбата е неоснователна само в частта за сумата от 2,20 лв. за 2007 г., която е дължима, а в останалата част жалбата е основателна, а оспорения административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото и направеното искане от дружеството жалбоподател, на същото следва да се присъдят направените разноски в размер на 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 257,18 лв. или общо 1 634,36 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,