Решение № 2115 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2013 г.

Решение № 2115 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниел Марков Дочев против решение № 1482 от 4.03.2013 г. по адм. дело № 848/2013 г. на Административен съд София - град, с което жалбата му против заповед рег. № з-11821/18.09.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като заявлението му за прекратяване на правоотношението е оттеглено преди издаване на заповедта и следователно не са налице основания за постановяване на административния акт. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на СДВР оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила, като му се присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР орган, в установената в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството е образувано по заявление на служителя с искане за прекратяване на служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Обстоятелството, че по-късно заявлението е оттеглено от Дочев, не води до отмяна на постановената въпреки това заповед. Оттеглянето не е прието от органа по назначаването (резолюция от 31.08.2012 г.), а освен това органът е компетентен по собствена инициатива да прекрати служебното правоотношение на служител, придобил право на пенсия по чл. 69 от КСО. Ето защо десезирането на органа от служителя не води до отпадане на процесуалното основание за издаване на акта и на съответните правомощия на административния орган в този смисъл. Поради това доводите в касационната жалба в обратната насока не могат да бъдат споделени. Аргументирано и в съответствие с материалния закон е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО - по искане на служителя или по преценка на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО предвижда, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при уволнение независимо от възрастта им, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР и законите по чл. 69, ал. 2 от КСО. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят, държавен служител кат. Е- I, старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 04 РУП - СДВР има общ осигурителен стаж 29 години, 8 месеца и 14 дни, от които като държавен служител в МВР общо 27 години, 7 месеца и 1 ден. При тези данни правилно е преценено, че изискванията на чл. 69, ал. 3 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на СДВР сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,