Решение № 675 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2013 г.
ВАСV отделение20.01.2014 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214/10.01.2013 г. по адм. д. № 6080/2012 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Столична община, район "Изгрев" да заплати на Адриана Ангелова Вълчева от гр. София, кв. Дианабад" бул. Драган Цанков" № 46, бл. 1А, вх. А, ап. 8 сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 675 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Изгрев" при Столична община, чрез процесуален представител, срещу решение № 214/10.01.2013 г. по адм. д. № 6080/2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № РД-15-ДП-03/31.05.2012 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение с Адриана Ангелова Вълчева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационна жалба - Адриана Ангелова Вълчева, жив в гр. София, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че обжалваният административен акт е издаден при неправилно прилагане на материалния закон и че в процесния случай не е налице реално съкращаване на длъжността на Вълчева по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът приема, че при съпоставяне на длъжностните характеристики не се установяват различия в изискванията за заемане на посочените длъжности - "началник отдел/главен счетоводител" и обособените две нови длъжности - "началник отдел" и "главен счетоводител" в отдел "ФСД", както и в областите на дейност. Така постановеното решение е правилно. Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.), действала към момента на издаване на обжалваната пред АССГ заповед. Съгласно дефиницията "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Видно от формулировката е, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. За да се твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /т. е. като нормативно определена позиция/ в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжностна характеристика. Важно е обстоятелството, че двете предпоставки трябва да бъдат установени кумулативно. Административният съд правилно е приел въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, че са извършени определени организационни промени в структурното звено - отдел "Финансово-счетоводна дейност" /ФСД/, но те не са свързани с реално съкращаване на длъжността "началник отдел/главен счетоводител". Констатираните промени в отдел "ФСД" се изразяват в премахване на длъжността "началник отдел/главен счетоводител"; обособяване на две длъжности - "началник отдел" и "главен счетоводител" в отдел "ФСД", като длъжността "началник отдел" се заема от служител по трудово правоотношение до провеждане на конкурс, който до този момент изпълнява длъжността "главен експерт" в отдел "ФСД", а длъжността "главен счетоводител" се изпълнява от друг служител. Съдът е отчел че броят на служителите в отдел "ФСД" с новото длъжностно разписание от 1.06.2012 г. е увеличен. Настоящата инстанция споделя изводите на АССГ, че при съпоставка на длъжностните характеристики на длъжностите "началник отдел "ФСД" и "главен счетоводител" и на длъжността "началник отдел/главен счетоводител" в отдел ФСД не се установява съществено различие в посочените функции, права и задължения, а констатираните различия в част от задълженията не водят до съществена промяна в обхвата от права и задължения. Съдът не се е съобразил със заключението на вещото относно наличието на съществени различия във функциите на различните длъжности. Такава процесуална възможност на съда обаче е дадена с разпоредбата на чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и съдът е възприел заключението на вещото лице в съвкупност с останалите доказателства, представени по делото. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, представен писмен отговор, представен списък на разноските и доказателство за направени разноски, в полза на ответника по касационната жалба същите - в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, Столична община, район "Изгрев" следва да бъде осъдена да ги заплати на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 2 НПЕКДА
- чл. 106, ал. 1, т. 2