Решение № 23 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7556/2024 г.

Решение № 23 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7556/2024 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Благоевград, чрез юрк. Спасова като процесуален представител, против решение № 1860 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 107/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът обжалва съдебния акт и в частта за разноските, като счита присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерно. Ответникът – "Ел. Светлина" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Зотева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба против съдебния акт в отменителната му част за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 2715 от 16.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ на "Ел. Светлина" ЕООД в качеството на ползвател (собственик) е наредено премахването на незаконен строеж "Масивен търговски обект", разположен в поземлен имот с идентификатор 04279.612.222 по кадастралната карта (КК) на гр. Благоевград. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма и при спазване на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че в случая се касае за строеж с временен характер, изграден въз основа на одобрени проекти и строително разрешение от 1991 г. на основание чл. 197 ЗТСУ (отм.). Позовава се на действалата към този момент разпоредба на § 50а ПЗР ЗИД ЗТСУ (отм.), регламентираща за такива обекти загуба на правното действие на разрешението за строеж не-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) и премахването им съгласно ал. 2 на този параграф по реда на чл. 160 ЗТСУ (отм.). Приема, че с влизането в сила на ЗУТ разпоредбата е отменена и след този момент приложима е нормата на § 17 ПР ЗУТ, с която е допуснато предвиждането на траен градоустройствен статут на такива обекти при определени условия, както и редът за евентуалното им премахване. Посочва, че с чл. 197 ЗТСУ (отм.) е уредена възможност за разполагане на обществени места на други съоръжения - павилиони, будки, бунгала и др., за които не се е изисквало издаване на строителни книжа, а наличието на такива в случая сочи на разрешен строеж по смисъла на чл. 315 ППЗТСУ (отм.), за чието премахване и при действието на ЗУТ е приложим реда по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Достига до извод, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, при неизяснени факти и обстоятелства от значение за спора и без да е изпълнено служебното задължение на органа за събиране на относимите доказателства. Приема, че са налице започнати от жалбоподателя и собственици на съседни на процесния обект висящи процедури по § 17, ал. 2 ПР на ЗУТ, което обстоятелство не е изследвано от кмета на община Благоевград във връзка с установяването на правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Излага съображения за противоречие между обстоятелствената част на заповедта и нейния диспозитив, доколкото в мотивите се сочи изграждане на строеж по реда на чл. 197 ЗТСУ (отм.), за премахването на какъвто е приложима разпоредбата на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ, а оспорената заповед е с правно основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Приема, че е налице порок и при индивидуализацията на строежа, описан в мотивната част като четири броя помещения, а в разпоредителната като една масивна сграда. Обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта поради установеното издаване за обекта на строителни книжа при действието на ЗТСУ (отм.) - разрешение за строеж и одобрени проекти, което изключва приложението на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението в отменителната му част е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения: Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на порок във формата на заповедта по чл. 59, ал. 2 АПК и за допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до несъответствие с материалния закон. От изложените в мотивната част на административния акт факти и обстоятелства не може да се определи еднозначно какво точно е констатирано като незаконен строеж и в какъв обем подлежи на премахване. Както в съставените констативни актове № 11-1 и № 11-2 от 10.11.2021 г., така и в издадената въз основа на тях заповед е посочено, че според издадено разрешение за строеж № 120-2/25.03.1991 г. на Общински народен съвет – Благоевград за временен търговски обект по чл. 197 ЗТСУ (отм.), в имота е изпълнена масивна сграда с носещи елементи – основи, стоманобетонови греди и колони, ограждащи стени и тухли. Изложено е, че е с приблизителни размери 19, 42 м. / 11, 55 м. и средна височина около 3, 50 м, с вътрешни ел. и ВиК инсталации, свързани към електропреносната, водопроводната и канализационната мрежи, като масивната сграда е пристроена допълнително без необходимите документи върху инженерно съоръжение – корекция на р. Бистрица. Описани са по размери обособените в сградата четири помещения, нанесени като самостоятелни сгради в КК: сграда с идентификатор 04279.612.222. 5, която в констативните актове и в заповедта е посочена като "Помещение № 1 – Магазин за закуски" с площ от 39, 50 кв. м.; сграда с идентификатор 04279.612.222. 6, отговаряща на "Помещение № 2 – Козметичен салон" с площ 66, 70 кв. м.; сграда с идентификатор 04279.612.222. 7, представляваща "Помещение № 3 – Магазин за сортови семена" с площ 63, 20 кв. м.; сграда с идентификатор 04279.612.222. 8, отговаряща на "Помещение № 4 с площ 52, 45 кв. м., или общо около 222 кв. м. за цялата сграда. Строежът е определен за незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, като засягащ непосредствено подпорната стена на р. Бистрица, върху която е изпълнена част от него, без строителни книжа и в несъответствие с действащия ПУП. При така направеното описание е наредено премахването му в цялост от оспорващото дружество като негов ползвател/ собственик. По делото е установено, че на място е реализирана едноетажна масивна сграда с пристройка, която се състои от пет отделни обекта, като първоначално са изградени четири. Съгласно измерванията, направени при проверката на имота от вещото лице, помещение № 1 е с площ 24, 20 кв. м. с изпълнена пред масивната част напред към ул. "Даме Груев" лека конструкция – остъкляване с дограма, излизащо пред фасадата с около 1, 20 м. и приобщено към обекта; помещение № 2 е разделено на две части от лека преградна стена от гипсокартон, първата част с площ 29, 50 кв. м. с изпълнена напред към ул. "Даме Груев" лека конструкция – остъкляване с дограма, излизащо пред фасадата с около 0, 90 м. и приобщено към обекта, а втората - с площ от 73, 80 кв. м., която вещото лице разделя на 2, 80-4, 10 м. /7, 35-7, 40 м., съответстваща на частта от одобрения проект, с изпълнена напред към ул. "Даме Груев" лека конструкция – остъкляване с дограма, излизащо пред фасадата с около 0, 90 м. и приобщено към обекта, и около 4, 60 м. /9, 40 м. изпълнено в периода 1994-1995 г. допълнително пристрояване; помещение № 3 е с площ № 53, 10 кв. м., с изпълнена напред към ул. "Даме Груев" лека конструкция – остъкляване с дограма, излизащо пред фасадата с около 0, 90 м. и приобщено към обекта. За помещение № 4 вещото лице не представя данни поради липса на осигурен достъп за оглед. Така констатираните параметри на сградата не съответстват от една страна на предвиденото с разрешението за строеж № 120-2/25.03.1991 г. застрояване с площ от 94, 5 кв. м., което не е индивидуализирано от административния орган, а от друга - на описаните в административното производство площи за отделните обекти. Налице е значително разминаване в квадратурите на четирите помещения в административния акт и извършените на място измервания от вещото лице. При тези данни настоящият състав приема, че оспорената заповед не съдържа конкретни мотиви, от които да се изведе волеизявлението на административния орган за премахване на "масивен търговски обект" в цялост, състоящ се от четири отделни помещения, след като на място са констатирани пет, както и пристройка без посочени технически характеристики, което прави неясна волята на издателя на акта относно обхвата на разпореденото за премахване. Отделно от това в оспорената заповед се сочи наличието на издадено разрешение за строеж № 120-2/25.03.1991 г. и одобрени проекти към него, а от друга страна - липсата на строителни книжа за цялата сграда. Безспорно по делото е установено, че за част от нея има строителни книжа. Според заключението на вещото лице част от строежа е изпълнен съобразно параметрите по одобрените проекти и разполагането върху терена, а разминаването в съществуващото на място и предвиденото по строителните книжа се дължи на допълнително изградени площи, като в отговора на т. 8 от приетото заключение на съдебно - техническата експертиза се посочва заетата площ от 4, 50 м. – 5, 00 м. от предвиденото по проекта до подпорната стена на р. Бистрица, както и извършеното остъкляване пред обектите към ул. "Даме Груев". От данните по делото се установява, че процесната масивна сграда е изградена частично въз основа на одобрени на 15.03.1991 г. проекти и издадено на основание чл. 197 ЗТСУ (отм.) разрешение за строеж № 120-2 от 25.03.1991 г. за постройка с площ 94, 5 кв. м с временен характер. Съгласно действалата към този момент разпоредба на § 50а ПЗР ЗИДЗТСУ (отм.) разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ - Постановление № 500 на Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6 от 1998 г.). Според ал. 2 от цитираната норма, строежите по ал. 1 се премахват по реда на чл. 160 на ЗТСУ (отм.), относим към незаконни строежи. Този ред е приложим до влизането в сила на Закона за устройство на територията, с чийто § 17 ПР е определена процедура за предвиждането на траен градоустройствен статут на такива обекти при определени условия, както и реда за евентуалното им премахване – по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. В случая за част от обекта са налични издадени строителни книжа, въпреки посочената в тях разпоредба на чл. 197 ЗТСУ (отм.), касаеща разполагане на обществени места на съоръжения, които не са строежи по смисъла на чл. 315 ППЗТСУ (отм.) - павилиони, будки, бунгала и други и за които не се изисква строително разрешение. Правилно съдът приема, че изложеното обосновава извод за приложимост на реда по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахването им при констатиране на тяхната незаконност в някоя от хипотезите по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В случая преценка дали и каква част от констатираното строителство е изградено в обема и параметрите на одобрените строителни книжа не е извършена в административното производство, като окомерната скица към констативен акт № 11-1 от 10.11.2021 г. е изготвена съобразно извадка от кадастралната карта и се посочва площта на обектите, отразени в нея, която според вещото лице не отговаря на реалното положение и размери на помещенията, нанесени като отделни самостоятелни сгради. След като със заповедта се разпорежда премахване на масивната постройка в цялост, а част от нея според експерта е изградена въз основа на одобрени проекти и строително разрешение, наличието на които е установено от самия административен орган, то включването й в параметрите на обекта би довело до събаряне на строеж, който не е изцяло незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и за който частично са налице строителни книжа. Така формираното несъответствие между мотивите в административния акт и фактическата действителност има за последица невъзможност да се определи точно предметът на изпълнение. Тази неяснота представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на цялата сграда без да събере необходимите доказателства и да извърши преценка дали целият или част от строежа се явява незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, административният орган постановява акта си при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая кметът на община Благоевград не изпълнява задължението си да установи по вид, местоположение и точно да индивидуализира проверявания обект в заповедта, което е от съществено значение за последващото изпълнение след влизането й в сила. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд относно основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, посочено в административния акт. По делото е установено, че както по предходния застроителен и регулационен план от 1976 г., така и по сега действащия такъв, одобрен със заповед № 323 от 05.09.1994 г. на кмета на община Благоевград, процесната масивна сграда е разположена в имот, отреден за озеленяване. От приетите по делото доказателства е видно, че собствениците на разположени в същия терен търговски обекти, сред които и на оспорващия пред първата инстанция, са инициирали производство по § 17, ал. 2 ПР ЗУТ за придаване на траен градоустройствен статут на тези временни строежи. Формираният по тяхното заявление мълчалив отказ е оспорен по съдебен ред и е отменен с решение № 13 от 20.07.2010 г. по адм. дело № 491/2004 г. на Окръжен съд – Благоевград. Цитираното съдебно решение не е изпълнено и по отношение на отправено до кмета на общината искане за нанасяне на обектите в застроителния план съобразно отразеното в общинския работен проект по "Благоустрояване и озеленяване" в кв. 216" от 1993 г., т. е. за придаване на траен градоустройствен статут за процесната сграда, и към настоящия момент е налице висящ съдебен спор по адм. дело № 1143/2022 г. на Административен съд – Благоевград, който не е приключил с окончателен съдебен акт. Неправилно съдът се позовава на висящността на адм. дело № 1041/2022 г., доколкото към момента на постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, този процес е приключил с решение № 6742/04.06.2024 г. по адм. дело № 3037/2024 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне като неоснователни жалбите против отказ на общински съвет - Благоевград да допусне процедури по изменение на действащия ПУП за създаване на траен градоустройствен статут на изградените от оспорващите, вкл. "Ел. Светлина" ЕООД, строежи. Въпреки изложеното наличието на висящо съдебно производство по искането за изменение на действащия ПУП с нанасяне на съществуващите строежи в застроителния план е относимо към преценката относно правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ за премахване на процесния обект. Като се произнася относно неговата незаконност в тази хипотеза преди приключване на спора по посоченото дело, кметът на Община Благоевград допуска съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед изложеното оспореният административен акт е процесуално и материално незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Като отменя обжалваната заповед, първоинстанционният съд постановява правилно решение в тази част, което следва да се остави в сила. Касационната жалба в частта, в която се оспорват присъдените в полза на оспорващото в първоинстанционното производство дружество разноски, има характер на искане за изменение на решението в тази част. Компетентен да се произнесе по него е съдът, който го е постановил. Затова жалбата в тази част не подлежи на разглеждане в настоящото производство и следва да се изпрати на Административен – Благоевград за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника "Ел. Светлина" ЕООД за присъждане на разноски, Община Благоевград следва да бъде осъдена да му заплати такива за касационната инстанция в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.11.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,