Решение № 7676 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9469/2019 г.

Решение № 7676 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9469/2019 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Петрова, срещу решение № 1003 от 03.06.2019 г., постановено по адм. дело № 751/2019 г. от Административен съд – Бургас. С него по жалба на Община Поморие е отменено решение № 03–РД/1089 от 21.03.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на общината е наложена финансова корекция в размер на 10% от сумата на заявените за плащане разходи по договор за възлагане на обществена поръчка със стойност на договора 79918, 38 лв. без ДДС. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата на Община Поморие срещу оспорения акт да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Община Поморие, представлявана в открито съдебно заседание от процесуалния представител адв. Христова и в представени в същото писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното съдебно решение, както и да присъди сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Бургаския административен съд е било образувано по жалба на Община Поморие против решение № 03–РД/1089 от 21.03.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е била съгласувана частично обществена поръчка и е била наложена финансова корекция във връзка с констатирани нередности. Наложената финансова корекция е в размер на 10% от сумата на заявените за плащане разходи по договор за възлагане на обществена поръчка № Д–533/13.12.2018 г. с избран изпълнител "Пътинвест Инженеринг" АД с предмет на договора: "Упражняване на строителен надзор по проект № 02/07/2/0.0.0726 "Реконструкция на обект: Общински път BGS1149/III 906, Каблешково–Бургас/–Каменар–Поморие", финансиран по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР за периода 2014–2020 г. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения акт. За да постанови този резултат, е приел, че решението за налагане на финансова корекция е немотивирано и издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Мотиви относно установените нарушения били изложени, но същите били абстрактни. В решението не се съдържали констатации относно реално проведената конкурсна процедура, колко са били участниците, отговаряли ли са подадените оферти на поставените изисквания, евентуално колко и кои от тях са били отстранени и по какви причини, какви оценки са получили конкретните участници по конкретните показатели и каква е била тежестта им в реалното класиране, правени ли са в хода на процедурата искания за разяснения от потенциалните участници и какво е предприел в тази връзка възложителят. Такива констатации следвало да бъдат изложени с оглед твърденията за възпиращ ефект на условията по поръчката. В този смисъл, според съда, изготвеният акт не удовлетворявал стандартите на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Освен това в оспорения акт за първи път се сочело нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП, изразяващо се в това, че от методиката за оценка на подпоказател "Мерки за осигуряване на качество" не ставало ясно кои предложени други мерки според възложителя ще бъдат определени като организационни. С това, според съда, в хода на процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което препятствало упражняването на правото на жалбоподателя да изложи възражения и да представи доказателства. В решението не били посочени никакви съображения защо се налага точно този размер на финансовата корекция, а не допустимият размер от 25% или минималният възможен праг на корекцията от 5%. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е изложил подробни мотиви, въз основа на които е стигнал до обосновани правни изводи, с които настоящата инстанция изцяло се съгласява, поради което и не следва да преповтаря. Неоснователно е възражението в жалбата за неправилен извод на съда за допуснати съществени нарушения на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Съгласно този текст, преди издаването на решението за налагане на финансова корекция управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Анализът на този текст недвусмислено сочи, че преди издаване на акта бенефициентът трябва да е запознат с основателността и размера на корекцията, която ще му бъде наложена, за да може да организира своята защита. Видно от доказателствата по преписката обаче, се установява, че в изпратеното до Община Поморие уведомително писмо с изх. № 02–0800/2979 от 28.01.2019 г. за откриване на производство по налагане на финансова корекция не е посочена правната квалификация на посоченото нарушение отнасящо се до методиката за оценка по подпоказател "Мерки за осигуряване на качество" от документацията за участие в обществената поръчка. Правната квалификация на това нарушение /чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП/ е въведена едва в оспореното решение за налагане на финансова корекция. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че общината всъщност е знаела за това нарушение, тъй като в защитната й теза се съдържало възражение относно нарушение по чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП, както и че липсващото правно основание можело да се изведе от словесното изложение в писмото. На първо място следва да се отбележи, че административният акт трябва ясно и недвусмислено да съдържа фактически и правни основания, което ще рече конкретно изложение на допуснатите според органа нарушения, подведени под конкретна правна разпоредба, а не мотивите да се извличат от съдържанието на акта. На второ място, без да е посочена правна квалификация на нарушението, всичко изтъкнато като възражение от лицето, на което се налага финансова корекция, представлява предположение, което е недопустимо в административното производство. На следващо място, в решението за налагане на финансовата корекция не са изложени никакви съображения за постановения й размер и какви са причините, поради които не се налага санкция в размер на 25% или на 5%, а точно на 10%. Тук е мястото да се отбележи, че в уведомителното писмо за откриване на производството по налагане на финансова корекция този размер дори не е бил посочен. Липсата на мотиви относно начина на определяне на размера на финансовата корекция също представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като възпрепятства възможността за адекватна защита на страната, както и съдебния контрол върху оспорения административен акт. Неоснователно е и възражението за неправилни изводи на съда за немотивираност на акта. От съдържанието на т. 1 от спорното решение за налагане на финансова корекция се установява, че са изложени само теоретични постановки на допуснати според органа нарушения, без обаче да са установени обстоятелствата от конкретната обществена поръчка. Описани по този абстрактен начин, твърдените от органа нарушения са по–скоро хипотетични. Правилно в този смисъл първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт не отговаря на изискванията на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, съгласно който финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Неоснователно е и позоваването на ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС, тъй като в писмата, в които касаторът твърди, че се съдържат мотивите на акта, също не се сочат конкретни обстоятелства от проведената обществена поръчка, които да доказват осъществяването на твърдените от органа нарушения. Изтъкнатите нарушения са били достатъчно основание за отмяна на спорния административен акт, поради което съдът не е следвало да обсъжда и твърдените от органа нарушения на ЗОП, каквото възражение се съдържа в касационната жалба. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски. Същата е своевременно направена, а разноските са доказани по основание и размер. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност настоящият съдебен състав, предвид фактическата и правна сложност на делото, счита за неоснователно. Във връзка с това взема под внимание и определения с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения долен праг на платимите възнаграждения по тези дела, поради което счита, че поисканите разноски в размер на 682, 80 лв. не са прекомерни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,