Решение № 4573 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2008 г.

Решение № 4573 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 46 от ЗЧРБ. Образувано е по жалба на адвокат Константин Хаджийски, като пълномощник на Михайло Дулич, гражданин на Сърбия, срещу Заповед № ЗДМ 365/09.06.2006 г. на директора на Дирекция "Миграция"-МВР, с която на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка "експулсиране". По съществото си жалбата съдържа доводи за нарушение на материалния закон, поради което претендира отмяната й. Ответната страна - Директор на Дирекция "Миграция" - ГДОП, заместен в производството по силата на § 108 от ПЗР на ЗМВР от министъра на вътрешните работи, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната заповед на директора на Дирекция" Миграция" - Национална служба "Полиция" на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "експулсиране". Заповедта е издадена на основание предложение № ХМ 6243/09.06.2006 г., в което се сочи, че лицето е извършило умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с лишаване от свобода повече от 3 години. По делото е представено копие от влязла в сила на 14.03.2006 г. присъда по НОХД 1889/2005г по описа на Пловдивски районен съд, видно от която Михайло Дулич за извършени престъпления по чл. 209 ал. 1 НК и чл. 316 вр. чл. 308 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от три години. Съгласно Наказателния кодекс на Република България , за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години, а за престъплението по чл. 316 вр. чл. 308 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Обжалваната заповед е постановена от компетентен орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предписаната от закона форма и реквизити, при спазване на административно-производствените правила по нейното издаване, както и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Съгласно чл. 42 от ЗЧРБ, експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Данните за осъждане на жалбоподателя за престъпления, едното от които наказуемо с лишаване от свобода повече от 3 години са достатъчни да обосноват извода, че същият с поведението си създава сериозна заплаха за обществения ред. Със заповедта не се нарушава правото на свобода и сигурност, прогласено в чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Наложената ПАМ е свързана с националната сигурност и обществения ред в Република България в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗЧРБ . Освен това всяко ограничаване на правата по конвенцията е оправдано от съображения за национална сигурност на всяка държава в случаите, когато чужди граждани със своето поведение застрашават сигурността на живота и обществения ред в държавата, в която се намират. Заповедта, с която се налага "експулсиране", не следва да съдържа фактически основания съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ, поради което няма порок във формата. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице тежки и съществени пороци на обжалвания административен акт, водещи до нищожност, поради което жалбата се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,