Решение № 7530 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5266/2015 г.

Решение № 7530 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5266/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Видинска гъмза" АД със седалище гр. Видин, против решение № 14/16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 222/2014 г. на Административен съд Видин. С него е отхвърлена жалбата на "Видинска гъмза" АД против уведомително писмо изх. № 02-050-2600/4055 от 24.09.2014 г., издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2013 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено уведомителното писмо, или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрк. Цветелина Маркова, с представени писмено възражение по касационната жалба и писмено становище за съдебното заседание, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 14/16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 222/2014 г. на Административен съд Видин е отхвърлена жалбата на касатора "Видинска гъмза" АД против уведомително писмо изх. № 02-050-2600/4055 от 24.09.2014 г., издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2013 г. С това уведомително писмо по подадено от касатора искане за подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 за кампания 2013 г., направление "Биологично растениевъдство" е отказано финансово подпомагане в общ размер на 76450,23 лв. по агроекологична дейност с код АП 08 /за биологично растениевъдство в преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза/. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност и при спазване на установена форма. Освен това правилно бил приложен и материалния закон. В тази насока първоинстанционният съд е изложил мотиви, че с уведомителното писмо правилно е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя. Посочил е, че по неговото заявление са установени двойно декларирани площи. Жалбоподателят е бил уведомен за това, но не се е явил, поради което са останали неразрешени застъпените площи. Освен това за цялата заявена за подпомагане площ е установено от контролиращото лице " Институт за контрол на биологични продукти АД с лого " Контрол Био Еллас", че е в етап "биологично" с код АП 03, а не "в преход", както е била заявена. Затова правилно на основание т. 6.1 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., одобрена cъс заповед на Министъра на земеделието и храните № РД 09-1117/17.08.2012 г. е отказано финансово подпомагане. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, въпреки че мотивите към него са почти дословен препис на писмените бележки на ответника в първоинстанционното производство. От събраните по делото доказателства се установява, че за част от заявените за подпомагане имоти е налице основанието за отказ от финансово подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11). Според последната разпоредба финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено. В случая е установено, че за имотите, описани в колона 4 от уведомителното писмо, е установено, че за една и съща площ са подадени две заявления за подпомагане. За тези двойно заявени площи касаторът е уведомен с приложеното по делото уведомително писмо изх. № 02-050-2600/4387 от 19.11.2013 г., получено на 22.11.2013 г. чрез изпълнителния директор Момчил Миков. Но касаторът не се е явил за отстраняване на застъпването. Затова и на посоченото основание той не подложи на подпомагане за тези площи. По-същественото в случая е разликата между заявеното и установеното относно заявените за подпомагане имоти. Установява се, че по подаденото от касатора заявление за подпомагане за кампания 2013 г. по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013, направление "Биологично растениевъдство", жалбоподателят е заявил искане за подпомагане по агроекологична дейност с код АП08. Съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с Приложение № 1б от Наредба № 11, тази дейност е за биологично растениевъдство в преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза. В същото време е установено, че отглежданите от него лозя не отговарят на тази дейност, тъй като са в етап "биологично" и не са в преход. При това положение те е следвало да бъдат заявени за подпомагане по агроекологична дейност с код АП03 - за биологично растениевъдство - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза. Нормата на чл. 16 от Наредба № 11 предвижда когато при административна проверка се установи, че за съответните парцели, не са спазени изисквания по управление, агроекологичните плащания да се откажат съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Това е Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 " Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., одобрена със заповед № РД 09-1117/17.08.2012 г. на Министъра на земеделието и храните. Същата в т. 6.1 предвижда: "В случай че информацията от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел се различава от заявената от земеделския стопанин за същия парцел (например бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице върне информация, че е биологичен), то ДФ "Земеделие" намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислено за цялото БЗС. Площта на парцелите не се счита за наддекларирана, а за площ за която кандидатът не е спазил някой от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите.". Точно тази хипотеза е установена от контролиращото лице " Институт за контрол на биологични продукти АД с лого " Контрол Био Еллас" за всички заявени от касатора имоти за подпомагане. Според чл. 17, ал. 2, т. 3 (изм.) от Наредба № 11 не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявлението за съответното направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението. При установеното /посочено по-горе/ наличие на тези предпоставки, правилно е отказано финансово подпомагане на касационния жалбоподател. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от административния съд с неназначаването на съдебно-техническа експертиза по делото. В действителност касаторът сам се е отказала от искането си за назначаване на такава експертиза. Но и такава не е била необходима, тъй като събраните по делото доказателства установяват фактите от значение за спора, обсъдени по-горе. Представената от друго дело съдебно-техническа експертиза правилно не е ценена, тъй като не е изготвена по производството пред административния съд. Освен това отговорите на въпросите по тези експертиза са неотносими по процесния спор, тъй като дали са били обработвани междуредията (каквито са били задачите на вещото лице) не е свързано с фактическите основания за издаване на процесното уведомително писмо. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 300 лв., определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,