Решение № 5416 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11077/2020 г.

Решение № 5416 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11077/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник СГКК - П. против решение № 1400 от 28.07.2020 г., постановено по адм. д. № 3789/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - В. Х., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците – Е. Х., С. Б. и С. Б. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отменя отказ, изх. № 01-266808/07.11.2019 г. на началника на СГКК – П., с който, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е отказано изменение на КК и КР на гр. П., одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, касаещо корекция на етажността и изменение на самостоятелни обекти в сграда с ИД 56784.512.748. 1 по подадено заявление от В. Х. и връща преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения отказ за изменение на КККР е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е в противоречие с материалния закон и целта му, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Посочва, че независимо, че като фактическо основание в заявлението за изменение са посочени настъпили промени в КККР, то производството е по отстраняване на непълнота и грешка в одобрената КК и КР на гр. П.. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът обосновава извод, че пред административният орган са били налице фактическите и правни основания да отстрани непълнотата и грешката в КК и КР на гр. П. чрез изменението им като отрази правилната етажност на сградата и данните за собственост върху СОС с идентификатор 56784.512.748. 1. 3, каквато промяна изрично е поискана от заявителите и същата не касае обекти или обстоятелства, за които е подадено възражение от останалите собственици в сградата. Излага съображения, че не е налице и спор за материално право, по отношение на останалата част от предмета на заявлението, като приема, че спорът между собствениците се концентрира относно конфигурацията на заснетите самостоятелни обекти от приземния етаж на сградата, респективно завземането или не на общи части от сградата и предназначението и начина на трайно ползване на СОС с проектен идентификатор 56784.512.748. 1. 5, за който доказателствата сочат характера му на жилищен обект още към 1992 г., поради което прави заключение за незаконосъобразност на обжалвания отказ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице спор за материално право по смисъла на закона. Установено е, че със заявлението, поставило началото на административното производство е поискано изменение в КК и КР касаещо корекция на етажността и изменение на самостоятелни обекти в сграда с ИД 56784.512.748. 1 с нанасяне на обекти в приземния етаж с граници и площи, съгласно коригиран проект вх. № 05-11174 от 29.07.2019 г. във връзка с отразяване на нови обекти с идентификатори 56784.512.748. 1. 7, 56784.512.748. 1. 6 и 56784.512.748. 1. 5 по проекта и вписване на собственици на четвърти (трети) етаж в КР. В хода на административното производство заинтересованите лица В. Д. и Л. К., като собственици на идеални части от самостоятелен обект на втори жилищен етаж, ведно с обслужващото избено помещения на приземния етаж и гараж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от земята, депозират писмени възражения срещу исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри досежно засягането на общи части на сградата и приобщаването им към отразените в проекта обекти 56784.512.748. 1. 5 и 56784.512.748. 1. 7 като по този начин се променят границите им. При тези данни началникът на СГКК - П. приема, че между заявителя и заинтересованите лица е налице спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и на това основание отказва да одобри исканото изменение на КККР. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че на място и по проект сградата е на четири етажа, а в кадастралната карта и кадастралните регистри е отразена триетажна сграда, като не е заснет приземния етаж и намиращите се в него самостоятелни обекти. Установено е, че жалбоподателките Е. Х. и С. Б. се легитимират като собственици на трети жилищен етаж, но в КР е отразено, че за този етаж не са налице данни за собственост. По отношение на поисканото измение в КККР относно етажността на сграда, която съществува в този вид от момента на построяването й през 1973 г. и относно собствеността на последния жилищен етаж не е налице възражение, не е налице и спор за собственост, поради което изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице непълнота и грешка в КККР, които е следвало да бъдат отстранени е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е и изводът на съда, че не е налице спор за собственост и по отношение на останалите обекти. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че сградата е с три жилищна етажа и партерен етаж, в който първоначално е имало три гаража и три мазета. В последствие гаражите са преустроени, като СОС с проектен индетификатор 56784.512.748. 1. 5 е преустроен в жилище, след обединяването му с югоизточното избено помещение с отваряне на врата между тях. Този обект е прехвърлен като жилище, находящо се в приземния етаж с нотариален акт № 2, т. 56, н. д. № 14629/93 г. на С. Б. (л. 108). В гаража, на който в проекта за изменение е даден номер като СОС 7 са обособени стая и санитарен възел, а за гаража, на който в проекта за изменение е даден номер като СОС 6 към него има санитарен възел, който е изпълнен с преграждане на коридора на избения етаж с площ от 2 кв. м., която е присъединена към гаража. Последният е собственост на В. Д., който депозира възражение в административното производство и излага твърдения за завзети общи части, което по отношение на останалите два СОС не е установено. Освен това от заключението на съдебно-техническата експертиза, както и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 03.07.2020 г. е установено, че площта на санитарния възел, който завзема общи части, не е включена към проекта за нанасяне на СОС 6. Правилно съдът приема, че разликата от 1 кв. м. по отношение на СОС 6 и 7 не обосновава наличие на спор за материално право. По делото не е установено да е налице промяна в границата на обектите, чрез завземане на чужда собственост, а завземане на общи части е установено единствено за СОС 6, по отношение на което не е налице възражение и както бе посочено по-горе площта на завзетата обща част не е включена в проекта. Фактът, че не е отразена коректно конфигурацията на част от СОС не е основание за постановяване на отказ, а е нередовност на искането, което следва да бъде отстранено по предвидения за това в закона ред. Ето защо изводът на съда, че в случая не е налице спор за материално право е законосъобразен и обоснован. Доводите на касатора, че гаражите не се ползват по предназначение, а са преустроени в жилищни помещения, без необходимите строителни книжа, са неотносими към законосъобразността на отказа за изменение на КККР. Фактът дали СОС се ползват по предназначение и имат ли строителни книжа подлежи на изследване в друго производство и от други административни органи. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и други вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра, съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелните обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение.