Решение № 7425 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2012 г.

Решение № 7425 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4968 от 07.11.2011 г., постановено по адм. д. № 6076/09 г. Административен съд - София град, първо отделение, 14-ти състав, е изменил по жалба на "Славяни"- дружество по ЗЗД ревизионен акт № 2000901705/13.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София град, в частта относно определено задължение за внасяне на ДДС, като определя задължение в размер на 59 991,51 лв. и в частта относно увеличаване на финансовия резултат за 2007 г., като определя размер за увеличаване със сумата от 143 895,77 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. София да заплати на "Магро маркет" - ООД и Всестранна кооперация "Велико Търново" като съдружници в "Славяни" - ДЗЗД разноски по делото в размер на 77 лв., а "Магро маркет" - ООД и Всестранна кооперация "Велико Търново" като съдружници в "Славяни" - ДЗЗД са осъдени да заплатят на Д"ОУИ"-гр. София юристконсулско възнаграждение в размер на 2 453 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Магро Маркет"-ООД-гр. София, представлявано от управителя Румен Данаилов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова съобразно установената фактическа обстановка. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по тази касационна жалба Всестранна кооперация "Велико Търново" - гр. Велико Търново не е взела становище. Срещу така постановеното решение в осъдителната му част за разноските е подадена касационна жалба от Всестранна кооперация "Велико Търново"-гр. Велико Търново, представлява от председателя Марин Пенчев Маринов. В същата се прави оплакване, че в тази му част решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено в тази си част. Ответното по тази касационна жалба дружество "Магро Маркет"-ООД-гр. София взема становище за неоснователност на същата. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са не основателни. По жалбата на "Магро Маркет" - ООД - гр. София С решението на Административен съд-гр. София е изменил по жалба на "Славяни"- дружество по ЗЗД ревизионен акт № 2000901705/13.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София град, в частта относно определено задължение за внасяне на ДДС, като определя задължение в размер на 59 991,51 лв. и в частта относно увеличаване на финансовия резултат за 2007 г., като определя размер за увеличаване със сумата от 143 895,77 лв. В тази част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С останалата част от решението първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съдът е описал начина на създаване на дружеството по ЗЗД "Славяни", което е адресат на обжалвания ревизионен акт и за което са представени в хода на процеса доказателства, че е вписано прекратяването му, поради което на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с ч. 9, ал. 2, изр. 2 от ДОПК като страни-жалбоподатели в съдебното производство са конституирани съдружниците в "Славяни" - "Магро маркет"-ООД и ВК"Велико Търново". Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и в предвидената за това форма, като същият е законосъобразен и обоснован, изключая допуснатите технически грешки, в която част следва да бъде изменен. Съдът е описал и установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите и за преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество за 2007 г., ангажираните от страните писмени доказателства, както и заключенията - основно и допълнително на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Същите са групирани в две основни групи предвид характера на определените с акта данъчни задължения. По отношение на определените задължения за данък добавена стойност в резултат на непризнаване на право на данъчен кредит по фактури, издадени от всеки един от съдружниците "Магро маркет"-ООД и ВК"Велико Търново" към "Славяни"-ДЗЗД мотивите са изложени с оглед вида на доставката - "посреднически услуги и рекламна дейност", "амортизация" и "такса смет", като много подробно е посочено защо не са налице условия за признаване на право на данъчен кредит. По отношение на фактурите с предмет "посреднически услуги и рекламна дейност" е акцентирано на обстоятелството, че в хода на ревизията, а след това и на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да установяват, че ВК "Велико Търново" е извършвала такива услуги на дружеството, което се потвърждава и от обясненията на председателя на кооперацията. По отношение на другите два типа доставки е акцентирано на обстоятелството, че амортизации не активи и таксата смет за собствен недвижим имот не могат да бъдат предмет на облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. По отношение на преобразуването на финансовия резултат на "Славяни" - ДЗЗД за 2006 и 2007 г. са изложени мотиви, че след като ВК"Велико Търново" не е извършило доставки на услуги, то неправомерно са осчетоводени разходи за извършени такива и при условията на чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) за 2006 г. и чл. 26, т. 3 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за 2007 г. следва да се преобразува финансовия резултат в посока на увеличение. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт, като на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК е присъдено юристконсулско възнаграждение в полза на Д"ОУИ" - гр. София в размер на 2 453 лв. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на касатора "Славяни"- дружество по ЗЗД се правят твърдения за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане. Наведените в жалбата доводи за прекратяване на дружеството по ЗЗД не съдържат оплаквания за неправилност както на съдебното решение, така на процесуалното поведение на първоинстанционния съд. Те касая взаимоотношения между съдружници в дружеството, които не могат да бъдат разрешени в настоящето производство. Повдигнатите въпроси касаят по-нататъшното изпълнение на задълженията по ревизионния акт и не следва да бъдат обсъждани. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактури с предмет на доставка "посреднически услуги и рекламна дейност" се оспорва квалификацията на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата, като се твърди, че ВК"Велико Търново" не е начислила неправомерно данък и НАП-Велико Търново се не е възстановил неправомерно начислен ДДС. Направените оплаквания са неоснователни. От данните по делото е видно, че основанията на органа по приходи за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите с предмет "посреднически услуги и рекламна дейност" е обстоятелството, че не е установено доставчикът ВК"Велико Търново" да е извършвал такива услуги. Тези констатации не са опровергани и в хода на съдебното производство, като при извършената проверка вещото лице също е установило, че кооперацията не притежава материален и кадрови ресурс за извършване на такива услуги. Правилно е отбелязано от административния съд, че това обстоятелства на практика е потвърдено и от обясненията на председателя на кооперацията, тъй като предоставянето на недвижими имоти в част на града, която е с добра комуникация и инфраструктура, като и с наличие на билбордове на общината не може да се разглежда като посредническа или рекламна дейност. Твърдението в жалбата, че реалността на доставките по тези фактури е признато от НАП - Велико Търново, не намира подкрепа в доказателствата по делото. Представеният ревизионен акт № 900146 от 09.06.2009 г. на ТД на НАП-гр. В. Търново на ВК"Велико Търново" касае признаване на правото на данъчен кредит по доставки, по които кооперацията е получател, като в него няма изследване на въпроса за реалност на доставките, по които ревизираното лице е изпълнител. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно изводите на административния съд по отношение на непризнато право на данъчен кредит по фактурите с предмет на доставка "амортизации" и "такса смет". Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са логически обосновани и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Нито амортизациите, нито таксата смет могат да бъдат предмет на облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, отделно от това подобен род префактуриране / от участник в дружество по ЗЗД към дружеството/ противоречи на правната природа на дружеството за съвместна дейност. Направените оплаквания относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2006 и 2007 г. също са неоснователни. Същите се изразяват само в оспорване на изводите на съда без да се излагат конкретни правни основания в подкрепа на оспорването. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пропуски по приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт в тази му част. На края следва да бъде отбелязано, че направеното оплакване за неправилност на съдебното решение в частта му за разноските също е неоснователно. Същите са присъдени при условията на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК в рамките на законово установения размер. По жалбата на Всестранна кооперация - Велико Търново. Същата обжалва решението на административния съд в частта му относно присъдените разноски. Правят се оплаквания, че съгласно чл. 159 от ДОПК страни в производството са решаващия орган и жалбоподателя, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на кооперацията. Прави се и възражение за прекомерност на разноските. Направените оплаквания са неоснователни. Кооперацията е конституирана като страна в процеса предвид на това, че ревизираното дружество по ЗЗД е с прекратена регистрация, като при липса на нарочна правна разпоредба по аналогия на цитираните норми на ДОПК е прието, че производството по делото следва да продължи в лицето на съдружниците в дружеството. Дори производството да е продължило между първоначалните страни - жалбоподател и решаващ орган, то при условията на чл. 9, ал. 2 от ДОПК след влизане на решението в сила, кооперацията носи отговорност за задълженията на дружеството съобразно своето участие в последното. В диспозитива на съдебния акт няма посочване на разпределението на разноските между двамата съдружници и този въпрос може да бъде поставян при изпълнението на задълженията, установени с ревизионния акт, а не в настоящето производство. По изложените по-горе мотиви се явяват неоснователни и оплаквания за прекомерност на присъденото юристконсулско възнаграждение. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Д"ОУИ"-гр. София разноски на по делото в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,