Решение № 10533 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4963/2012 г.

Решение № 10533 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4963/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Йордан Йорданов от гр. София срещу решение № 513 от 8.02.2012 г. по адм. д. № 445/2011 г. на Административен съд - Велико Търново. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесния отказ със законните последици. Ответникът кмет на Община Велико Търново, чрез процесуалният си представител в писмено възражение оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Ответникът Георги Чуховски, в писмено възражение и защита излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставяне на същото в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу писмен отказ на кмета на Община Велико Търново за частично изменение на ПУП досежно дворищно-регулационната граница между УПИ IХ-353 и VII-354, материализиран в писмо изх. № 94-ЙЙ-107/7.04.2011 г. по заявление на Йордан Йорданов. Прието е, че отказът е законосъобразен, поради липса на изискуемото формално съгласие по ал. 3, чл. 15 ЗУТ и изрично противопоставяне на исканото изменение от собственика на УПИ VII-354 Георги Чуховски. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият правен извод, съдът е извел след преценка на приетата по делото съдебно-техническа експертиза във връзка с доказателствата по делото, сочещи на безспорна липса на изискването по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, съгласно която разпоредба "границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариална заверка на подписите". Заявителят се легитимира като собственик на имот с пл. № 353, кв. 51 по плана на с. Хотница, попадащ в УПИ IV-642, УПИ VIII-354 и УПИ IХ-353, а заинтересованата страна Чуховски - на идеална част от имот пл. № 354, попадащ в УПИ IХ-353, като сключения на 21.07.2005 г. предварителен договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ с нотариална заверка на подписите за замяна на съответни части от имотите е бил предмет на съдебен контрол по гр. д. № 2372/2007 г. на РС - Велико Търново. С влязло в сила съдебно решение, визирано изрично, е отхвърлен искът на Йорданов с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Налице е и споразумение между страните по адм. дело № 449/2006 г. на ВТОС и във връзка с това влязла в сила заповед № РД 22-5/8/3.04.2006 г. на кмета за изменение дворищната регулация между процесните УПИ IХ-353 и УПИ VIII-354. Липсва и съгласие на останалите заинтересовани съсобственици по ал. 3, чл. 15 ЗУТ от исканото изменение, предмет на оспорения отказ. При тази безспорно установена фактическа обстановка, изводът за законосъобразност на отказа, поради липса на предпоставките по чл. 15, ал. 3 ЗУТ е обоснован и законосъобразен. Наведените в касационната жалба доводи за разминаване волята на страните по предварителния договор и ЧИ на ПУП по заповед № РД 22-5/8/3.04.2006 г. са ирелевантни в настоящето производство, тъй като целят ревизия на влязъл в сила стабилен административен акт и разширително тълкуване нормата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от двамата ответници претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи направените такива за настоящата инстанция, в размер на юрк. възнаграждение от 150 лв. в полза на Община Велико Търново, и 50 лв. - адв. хонорар по договора за правна защита - на втория ответник Чуховски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,