Решение № 6182 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8426/2015 г.

Решение № 6182 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8426/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. Велико Търново срещу решение № 232 от 17.06.2015 г. на Административен съд (АС) гр. ВеликоТърново, постановено по адм. д. № 192/2015 г., с която е отменен ревизионен акт (РА) № 041300855 от 18.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 410/12.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново относно установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 05.2012 г. в размер на 5800.00 лв. главница и 600.39 лв. лихви в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит (ДК) по фактури № 145/02.05.2012 г. и № 170/17.05.2012 г., издадени от "Захарна индустрия" ЕООД. Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е преценил доказателствената сила на събраните доказателства и погрешно не е съобразил наличието на конкретно посочени несъответствия в представените документи. Поддържа, че не са налице достатъчно убедителни доказателства, че стоката по процесните фактури (10 тона захар) е индивидуализирана в достатъчна степен и реално предадена на получателя. Посочва липсата на доказателства за транспорт. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли оспорването, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът "Юнифейс" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. "Васил Априлов" № 3, оспорва касационната жалба чрез адв. Иван Иванов от ВТАК. Излага съображения за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, за които са налице съответни доказателства, плащане и последваща реализация. Претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Обжалваното решение е постановено след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от ВАС с решение № 2846/16.03.2015 г. по адм. д. № 5300/2014 г. на VIII отделение, в което са дадени задължителни съгласно чл. 224 АПК указания по приложението на закона във връзка с необходимостта от събиране на допълнителни доказателства и обсъждането им в тяхната съвкупност, така че по несъмнен начин да бъде проследена непрекъсваема верига от обстоятелства, водещи до единствено възможен извод за реалност на извършените доставки на стоки. За да откаже право на приспадане на ДК по спорните фактури № 145/02.05.2012 г. и № 170/17.05.2012 г., издадени от "Захарна индустрия" ЕООД, всяка с предмет 10 тона захар, ревизиращият орган е съобразил липсата на доказателства за превоз, липсата на подпис за превозвач и получател в товарителница № 030741/17.05.2012 г. към фактура № 170 от 17.05.2012 г., непредставяне на товарителница към фактура № 145 от 02.05.2012 г., а горестоящият административен орган и липсата на подпис за приел стоката в приемо-предавателен протокол (ППП) от 02.05.2012 г., както и невъзможността да се индивидуализира точното място на предаване на стоките. Допълнителни аргументи са намерени при извършените насрещни проверка на превозвачите "Виг трейдинг 2008" ЕООД, ЕТ "Крусталов - Апостол Андонов" и "РВМ - Благоев" ООД, които посочили, че не са извършвали превоз от "Захарна индустрия" ЕООД към "Юнифейс" ЕООД, нито са отразили в отчетните си регистри издадени фактури към тези дружества. При извършената проверка на документи, иззети от "Захарна индустрия" ЕООД с протокол за претърсване и изземване от 11.12.2012 г. и съхраняващи се при Специализирана прокуратура гр. София, не били открити доказателства, кореспондиращи със спорните фактури. За да отмени РА в оспорената част административният съд е приел, че липсата на подпис за приел в ППП от 02.05.2012 г. не е от съществено значение, след като документът е представен от ревизираното лице. Съобразил е, че мястото на предаване на стоките е в гр. Горна Оряховица, където получателят притежава складове, както и, че същият не е ангажиран с организацията и заплащането на транспорта, поради което не може да бъде държан за отговорен за несъставянето на търговски документи от трети лица. Придал е съществено значение на наличието на съставени приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаване на стоките, а като косвени доказателства и на извършеното плащане, намерило отражение в редовно воденото счетоводство на получателя, в последващата реализация на стоката и признаване на реалността на значителен брой доставки на захар от същия доставчик. Формирал е правен извод за наличие на убедителни доказателства за предаване на захарта по спорните фактури, които си кореспондират помежду си и са счетоводно отразени при страните по доставките при липса на обективни данни, че получателят е знаел или е бил длъжен да знае за извършена от прекия доставчик данъчна измама. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и при съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване, както неправилно се поддържа в касационната жалба. Установено е в хода на ревизия, че за периода 17.04.2012 г. - 30.11.2012 г. "Захарна индустрия" ЕООД е извършило доставки на насипна захар на ревизираното лице, за които са издадени 18 броя фактури, по три от които е отказано правото на приспадане на ДК (отказът по фактура № 136/17.04.2012 г. е отменен с влязло в сила съдебно решение). Решаващият съд обосновано е приел, че спорните фактури са двустранно подписани и удостоверяват постигнатото между страните съгласие относно предмета и цената на сключената сделка. Съгласно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО реалността на доставката на стоки е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. В този контекст националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик (т. 33-34 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). Правилно в тази насока съдът се е доверил на съставените между страните приемо-предавателни протоколи, които съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за стоката: количество, място на предаване, номер и дата на издаване на фактурата, име на шофьора и рег. номер на превозното средство. Не е необходима допълнителна индивидуализация на мястото на предаване на стоката при представените доказателства за притежавана от получателя търговско-производствена и складова база в гр. Горна Оряховица, ул. "Васил Априлов" № 3. ППП към фактура № 170/17.05.2012 г. е двустранно подписан, докато ППП към фактура № 145/02.05.2012 г. не е подписал за получил стоката, но обосновани и логически издържани са изводите на първостепенния съд, че протоколът е представен от лицето, намира се в негово държане, надлежно е осчетоводен, поради което може да служи като доказателство за предаване на стоката по фактурата. Налице са и други ППП, които не носят подпис за приел, но по тях при ревизията е признато право на ДК: напр. № 516/22.11.2012 г., № 495/14.11.2012 г. Правилно първостепеннният съд е приел, че отделни нередности при доказване на транспорта като доказателствен факт за наличието на реална доставка на стоки не навеждат на категоричен извод за липса на такива доставки в случаите, когато транспортът не е за сметка на ревизираното лице (което не е било спорно по делото). По отношение на фактура № 170/17.05.2012 г. са представени доказателства за осъществен транспорт, съответстващи на другите приети по делото - фактура, издадена от "Електрик консулт" ЕООД, с която на "Захарна индустрия" ЕООД са фактурирани транспортни услуги София - Горна Оряховица с автомобил рег. № РК **** АТ/ QIN 376, отбелязан в ППП към същата фактура. По отношение на фактура № 145/02.05.2012 г. не са представени доказателства за превоз - товарителница или пътен лист, но правилно съдът се е доверил на данните по ППП за извършен транспорт с превозно средство с рег. № СТ **** КК/СТ **** ЕМ, собственост на ЕТ "Крусталов - Апостол Андонов". Съдът е изпълнил указанията в отменителното решение на ВАС като е изискал представяне на товарителници, за които страните са потвърдили в о. с. з., че не са съставяни и не могат да бъдат представени. Липсата на изготвени превозни документи от превозвача или изпращача, в случаите, когато превозът е за сметка на последния, не може да води до изводи във вреда на ревизираното лице, без приходните органи да установят наличието на обективни данни, че получателят на стоките или услугите и знаел или е трябвало да знае, че с придобиването им участва в сделка, която е част от данъчна измама (т. 28 от решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 "Макс Пен" ЕООД). В случая такива обективни данни не се установяват, доколкото "Юнифейс" ЕООД е получател по множество други доставки на насипна захар за ревизираните периоди, които са признати от приходните органи като реални. Указание за добросъвестността на лицето е негова молба вх. № 18876/07.05.2013 г. до ревизиращите органи, с която настоява за извършване на допълнителни проверки на превозвачите ЕТ "Венелин Траянов", ЕТ "Крусталов - Апостол Андонов" и "ВИГ Трейдинг 2008" ЕООД поради задаване на подвеждащи въпроси при предходните насрещни проверки. Такива допълнителни проверки не са осъществени от приходните органи. Не е било спорно, че част от превоза е бил договорен от спедитори, напр. "Електрик консулт" ЕООД, които фактурират услугите на "Захарна индустрия" ЕООД, а не самите превозвачи, какъвто е случаят с фактура № 170/17.05.2012 г. Обосновано при съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото решаващият съд е съобразил косвените данни за реалност на доставките като доказаната последваща реализация на стоките при липса на данни и твърдения за наличие на други доставчици на същата стока за ревизираните периоди, редовното счетоводно отразяване на фактурите при страните по доставките при редовно водене на счетоводството на "Юнифейс" ЕООД, както и наличието на плащане по тях изцяло по банков път. По изложените съображения и като е достигнал до извод за наличие на доказателства, които обсъдени в тяхната съвкупност, навеждат на категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките, първостепенният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона, без да е допуснал визираните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 АПК на ответника по касация следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1204.80 лв. по представен списък, договор за правна защита и съдействие и разходооправдателни документи. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение