Решение № 1759 от 16.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Йълмаз, гражданин на Република Турция, подадена чрез упълномощен адвокат А. Георгиев, против решение 4975 от 19.07.2022год. на Административен съд София - град, постановено по административно дело 2780/2022год. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. Йълмаз срещу заповед 4536 ОЧ-73 от 25.02.2022 г. на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Свиленград при РДГП Елхово на ГДГП МВР, с която на основание чл.42з, ал.1, във вр. чл.10, ал.1, т.4 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за влизане в Република България" за срок от пет години, считано от 25.02.2022г. до 24.02.2027 год. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. С касационната жалба се твърди, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена при неспазване на законоустановената форма и липса на мотиви. Изразява становище, че съдът не е отчел, че органът е допуснал съществено нарушение на чл.26 и чл.34 АПК, тъй като го е лишил от право на участие в производството по издаване на административния акт. Твърди, че е нарушен принципа на равенство. Развива тезата, че административният орган е следвало да изложи мотиви за личното поведение на чужденеца и дали представлява заплаха за обществото, а не само да посочи, че е бил осъждан за умишлено престъпление. Претендира отмяна на обжалваното решение, както и на процесната незаконосъобразна заповед. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции с приложен списък за извършването им и алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът началник на ГПУ Свиленград на РДГП- Елхово при ГДГП - МВР, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Е. Йълмаз, гражданин на Република Турция срещу заповед, с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България" за срок от пет години, считано от 25.02.2022г. до 24.02.2027г., защото лицето е направило опит да преведе през границата на страната- от Република Турция в Република България, 25 лица- сирийски граждани, без разрешение на надлежните органи на властта, като за това е използвал МПС - автобус с турска регистрация. Установява се, че чужденецът е извършил престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс (НК), поради което с одобрено споразумение с определение по н.д.20225620200108/2022г. по описа на Районен съд- Свиленград е признат за виновен за описаното в акта и осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 12 000лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентния за това административен орган и в предвидената в закона писмена форма, при спазени административнопроизводствените правила. В мотивите на съдебното решение е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва правното основание за издаването на заповедта, тъй като липсата е преодоляна с посочване на основанието по чл.10, ал.1, т.4 ЗЧРБ при наличие на данни, че чуждият гражданин извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Съдът е констатирал, че актът не страда от липса на мотиви, съобразно чл.59, ал.2, т.4 АПК, като не е налице и нарушение на правото на защита на чуждия гражданин. Приел е, че от предложение/докладна записка УРИ 4536р-4599 от 23.02.2022 г. на началник група на ГКПП Капитан Андреево, се установява, че на 23.02.2022 год, около 00,04 часа при влизане в страната на автобус Сетра с турска регистрация рег. 39ABR885, управляван от турския гражданин Yilmaz Esat, паспорт U23510631 и втори турски шофьор с изброени пътници, при физическа проверка от органите се установяват 25 лица без документи, открити под стъпалата на автобуса и тавана му. С оглед предотвратяване на нови нарушение в докладната е направено предложение на турските граждани да се наложи забрана за влизане в Република България на основание чл.42з, ал.2 и ал.3 ЗЧРБ. Първоинстанционният съд е преценил, че на турския гражданин е наложена мярката, визирана в чл.42з, ал.1 ЗЧРБ, във вр. чл.10, ал.1, т.4 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ - забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, като е налице основанието по чл.10, ал.1, т.4 на ЗЧРБ, според който се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Счел е, че административният орган е изследвал всички факти и доводи по преписката, като е извършил индивидуална преценка на случая на жалбоподателя и продължителността на ПАМ е съобразена с всички установени по случая обстоятелства съобразно чл.11, §.2 от Директива 2008/115/ЕО. Съдът е установил, че в случая заповедта е съответна на преследваната с нея цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и на вредните последици от тях. Въз основа на горното съдът е достигнал до извод за законосъобразност на атакувания акт, поради което е отхвърлил жабата на Е. Йълмаз. Така постановеното решение е правилно. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на условията на чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта е мотивирана и в съдържанието й се препраща към предложение/докладна записка УРИ 4536р-4599 от 23.02.2022г. В съответствие с ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, са мотиви и на процесния административен акт. Поради това изложените в предложението съображения са такива и за издаването на самия акт, а доводите за противното в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл.42з, ал.1, ЗЧРБ принудителната административна мярка "забрана за влизане в страната" се прилага, когато: по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл.10, ал.1 ЗЧРБ; не е предоставен срок за доброволно напускане при условията на чл.39б, ал.4; и чужденецът не изпълни задължението за връщане. В настоящия случай органът се е позовал на основанието по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. Съгласно нормата на чл.42з, ал.1, т.1 вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, ПАМ забрана за влизане в Република България се прилага, когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Посочените в заповедта мотиви за издаването й съответстват на предвидените в чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ предпоставки за прилагане на мярката. Изложените в предложение/докладна УРИ 4536р-4599 от 23.02.2022г. на началник група на ГКПП Капитан Андреево обстоятелства обосновават прилагането на мярката за максималния петгодишен срок. При определяне продължителността на забраната са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая - осъщественото деяние е с висока степен на обществена опасност, извършено при явно незачитане на законите и установения правов ред в страната. Поради това определеният максимален срок на мярката не е необоснован и няма нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност в светлината на Директива 2008/115/ЕО. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на решението, доколкото липсва преценка на обстоятелството, че административният орган не е изложил мотиви дали личното поведение на чужденеца представлява заплаха за обществото, а се е ограничил единствено с позоваването на осъждането му за умишлено престъпление. Релевантно и достатъчно основание за прилагането на процесната мярка е наличието на данни за незаконно въвеждане в страната на друго лице от чужденеца, каквито в настоящия случай са безспорно установени. Определеният срок е в рамките на законоустановения съгласно чл.42з, ал.3 ЗЧРБ и съответства на обществената опасност от установеното нарушение. Поради това касационната инстанция намира за правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че условията за прилагане на принудителната административна мярка по отношение на жалбоподателя са изпълнени изцяло. Неоснователно е оплакването на касатора, че са нарушени разпоредбите на чл.8, чл.26, чл. 34 АПК. Настоящият съдебен състав намира, че посочените законови изисквания са спазени и не е нарушен принципа на равенство. Обосновано съдът е приел, че в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Е. Йълмаз е редовно уведомен за започване на производството, всички релевантни факти и обстоятелства са му били известни и не е бил лишен от право на защита. Видно от доказателствата по делото, административният орган е издал акта си след като е изяснил фактите и относимите обстоятелства от значение за случая. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, защото първостепенният съд точно е установил релевантните по делото факти, формирал е въз основа на тях обосновани правни изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, , Върховният административен съд, четвърто отделение,