Решение № 4790 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 426/2014 г.

Решение № 4790 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 426/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална многопрофилна транспортна болница (НМТБ) "Цар Борис III", представлявана от д-р Николай Червеняков - директор, чрез адв. Георги Димитров като процесуален представител, против решение № 822 от 07.02.2013 г., поправено с определение № 6875 от 11.11.2013 г., имащо характер на решение, постановени по адм. дело № 3285/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът поддържа доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение относно отхвърлената част на жалбата и излага съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената писмена покана. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменена изцяло писмената покана. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е писмена покана изх. № 29-02-93/23.12.2010 г., издадена от директора на СЗОК за възстановяване на суми, получени без правно основание в частта й относно т. т. 1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14 и 15. С решение № 822 от 7.02.2013 г. по адм. дело № 3285/2011 г. Административен съд София - град е изменил оспорената писмена покана, като е отменил същата в частта по т. 1 и е изменил сумата, която следва да бъде внесена в полза на СЗОК от 7 713 лв. на 7 071 лв. С определение № 6875 от 11.11.2013 г., постановено по същото дело, имащо характер на решение, първоинстанционният съд е поправил допуснатата в диспозитива на решение № 822 очевидна фактическа грешка, като думите "по т. 1" е заменил с "по т. 12" и е добавил думите "и отхвърля жалбата в останалата й част". След направената поправка в диспозитива на обжалваното решение е видно, че оспорването срещу писмената покана е отхвърлено в останалата част, т. е. по отношение т. т. 1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14 и 15. От искането в касационната жалба следва, че решението се обжалва в неговата отхвърлителна част. За да отхвърли жалбата срещу оспорената писмена покана в частта по посочените точки, Административен съд София - град е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и относимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод, че с оспорената писмена покана правилно е прието наличието на неоснователно получени суми поради това, че процедурите по КП 26, КП 27, КП 29, КП 30 и КП 33 са извършени от лекари (д-р Ранков и д-р Бахзад Ел-Ахмед), работещи в здравното заведение, но невключени в списъка със специалисти, оказващи болнична помощ по изброените клинични пътеки, т. е. не попадат в приложение № 1 към индивидуалния договор № 22-2498/2010 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между лечебното заведение и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Конкретните медицински дейности са извършени от д-р Ранков, който не е включен в списъка по приложение № 1 към индивидуалния договор между НМТБ "Цар Борис III" и НЗОК и е с призната специалност "вътрешни болести", а не "конвенционална гастроинтестинална ендоскопия с биопсия" (придобита едва на 6.12.2010 г.), като твърденията, че ендоскопиите, които същият е извършил, са под методическото ръководство и контрол на д-р Тодорова, са недоказани, тъй като върху разчитането им фигурира само неговото име и подпис. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че претендираните суми с писмената покана по посочените точки са получени без основание. Обжалваното решение е правилно. Административен съд София - град е установил правилно фактическата обстановка по спора, след като подробно е анализирал приетите по делото писмени доказателства. На основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор за 2010 г. (НРД 2010 г.) между Национална здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) и НМТБ "Цар Борис III", гр. София е сключен договор № 22-2498/27.01.2010 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. На основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО директорът на СЗОК е издал заповед № РД-18-1369 от 25.10.2010 г. да се извърши съвместна финансова проверка със служители на НЗОК на изпълнителя на медицинска помощ НМТБ "Цар Борис III", гр. София с пълен обхват на проверката по изпълнение на договор № 22-2498/27.01.2010 г. за оказване на болнична помощ в съответствие с общите и специалните условия на НРД за 2010 г. За резултатите от последната е съставен Констативен протокол, връчен на 10.11.2010 г. В посочения протокол подробно са изложени констатираните от проверяващия екип нарушения с обстоятелствено описани истории на заболяването (ИЗ), неразделна част от същия. За констатираните при проверката случаи, които не са били свързани с нарушения на ЗЗО, на основание чл. 76а, ал. 2 от същия закон е издаден протокол за неоснователно получени суми № ФВ-336/10.11.2011 г. в общ размер на 7 773 лева за месеците юни, юли и август 2010 г. В протокола са описани подробно конкретните истории на заболяването, периодът на извършване на дейността при всеки пациент, установените факти, поради които е налице неоснователно заплащане, броят случаи, по които е заплатена дейността. За да достигнат до заключението, че посочените суми са получени без правно основание, длъжностните лица са приели, че с оглед петнадесетте изрично посочени и описани в протокола за неоснователно получени суми случаи, изпълнителят на болнична медицинска помощ не е изпълнил условието по чл. 220, ал. 1 от НРД за 2010 г.: 1. Извършената и отчетена медицинска дейност по клинични пътеки от лекар със специалност по вътрешни болести д-р Васил Ранков - практикуващ рутинно гастроинтестинална ендоскопия, не притежава необходимото свидетелство за професионална квалификация, каквото е изискването за изпълнение на КП, не е посочен и за изпълнител в приложение № 1 "Списък на специалистите, оказващи помощ по КП № № 26, 27, 29, 30, 33 и 36 към индивидуален договор № 22-2498/2010"; 2. Извършената и отчетена медицинска дейност по КП от лекар със специалност по вътрешни болести д-р Бахзад Ел-Ахмед, който не е посочен в приложение № 1 "Списък на специалистите, оказващи помощ по КП № № 26, 27, 29, 30, 33 и 36 към същия индивидуален договор. С оглед констатираното и на основание чл. 220, т. 1 от НРД за 2010 г. при извършена и отчетена дейност по клинична пътека, когато тя е включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на болнична помощ, но не е извършена от посочения в договора специалист, е налице хипотезата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Въз основа на протокола за неоснователно получени суми и след направено възражение от представляващия лечебното заведение д-р Николай Червеняков, е издадена оспорената пред административния съд писмена покана изх. № 29-02-93/23.12.2010 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на съда относно спазването на административнопроизводствените правила по издаване на оспорената писмена покана. Първоинстанционният съд е проследил подробно и е установил спазване на процедурата по изготвяне на протокола за определяне на неоснователно получени суми, анализирал е събраните доказателства, обсъдил е възраженията на жалбоподателя, като е направил обосновани правни изводи. При извършената проверка по реда на чл. 168 на всички основания по чл. 146 от АПК съдът е направил обосновани заключения, които са съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Писмената покана е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, аргументирано са приети за доказани фактическите основания за издаване на писмената покана в частта по т. т. в т. 1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14 и 15. Неоснователно е възражението на касатора за издаване на оспорената писмена покана извън 7 - дневния срок по чл. 57, ал. 2 от АПК. В случая този срок е неприложим. С писмената покана се създава задължение за нейния адресат да възстанови неоснователно получени от него суми и издаването й не е обвързано със срок, нито пък е подчинено на правилата по чл. 57 от АПК. Отделно от това общото правило е, че административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от АПК срокът за издаване на индивидуален административен акт е до един месец, когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят. Следва да се отбележи, че сроковете, определени в чл. 57 от АПК са инструктивни, а не преклузивни и поради което пропускането им не преклудира правомощието на административния орган да издаде съответния административен акт. Ето защо, издаването на акта извън сроковете по чл. 57 от АПК не представлявава съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обуслови извод за материална незаконосъобразност на поканата само на това основание, както и не препятства процесуалното право на адресата на защита по административен или съдебен ред. Не може да бъде споделен и доводът, че директорът на СЗОК не се е произнесъл по направеното възражение срещу протокола за неоснователно получени суми. С резолюция върху възражението, административният орган е отбелязал, че не приема възражението, освен цитираните в становището на финансов инспектор Евгения Нинова истории на заболяването, с оглед на което е намалена и определената в писмената покана сума, получена без правно основание. Предвид това не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на процедурата по издаване на писмената покана. По делото по безспорен начин е установено, че описаните медицински дейности по клинични пътеки № № 26, 27, 29, 30 и 33 са извършени от д-р Ранков, който не фигурира в списъка по приложение № 1 към индивидуалния договор, сключен между НЗОК и лечебното заведение. Според чл. 220, т. 1 от НРД за 2010 г., за да бъде извършено плащане от НЗОК на изпълнител на болнична помощ за всеки отделен случай по клинична пътека, трябва отчетената такава да бъде включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на болничната помощ, а дейността да е извършена от посочените в договора специалисти. По несъмнен начин е установено, че д-р Ранков не е сред тези специалисти. Отделно от това той не е притежавал и свидетелство за придобита специалист по гастроентерология към момента на извършване на десетте ендоскопии, подробно описани в протокола. От приложените по делото доказателства се установява, че като лекар, който е извършил конкретните ендоскопии фигурира името и подписа само на д-р Ранков, като липсва подпис на друг специалист, който да фигурира в приложение № 1 от договора. Твърдението, че процедурите са извършвани под контрол на съответния специалист са недоказани. В конкретния случай не е изпълнено изискването за подписване от лекар специалист, оказващ медицинска помощ, тъй като по посочените в протокола 10 броя истории на заболяванията не са подписани от лекар с изискуемата по КП № № 26, 27, 29, 30, 33 и 36 специалност към момента на изпълнение и отчитане на клиничните пътеки. По отношение на т. 1 от писмената покана отчетената дейност диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум е извършена от д-р Бахзад Ел-Ахмед, който също не е посочен в приложение № 1 от индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК. Поради това, че липсва надлежно удостоверяване на изпълнението на дейностите по клиничните пътеки от посочените в договора специалисти, представляващо условие за заплащане дейностите по тях за всеки отделен случай и поради обстоятелството, че касационният жалбоподател не е оборил констатираните нарушения на нормативните изисквания за провеждане на болничната помощ, то същият дължи възстановяване на недължимо платените суми, които съставляват щета за НЗОК по посочените точки в оспорената писмена покана. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящата инстанция приема, че съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,