Решение № 4360 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 972/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител против Решение 27539/18.12.2024 г., по адм. дело 11608/2024 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено Решение 10760/14.10.2024 година на председателя на ДАБ към МС, в частта с която е постановен отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение в тази част и постановяване на друго, с което жалбата против решението на председателя на ДАБ бъде отхвърлена изцяло, със законните последици. Ответникът И. З., гражданин на Сирия, чрез адв. Тодоров, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. Твърди, че решението на съда е законосъобразно, правилно и надлежно мотивирано. Моли ВАС да остави в сила обжалваното решение. Участващият в производството по делото представител на Върховната касационна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на И. З., гражданин на Сирия срещу Решение 10760/14.10.2024 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение Административен съд - София - град е отменил решението на административния орган в частта , в която на И. З. е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част жарлбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови решението си, съдът приел, че оспореният пред него акт е постановен от компетентен административен орган, като и отговарял на общите изисквания за форма по чл. 59 от АПК. След извършен анализ на представените по делото доказателства и вземайки предвид нормите на международното право, първоинстанционият съд е приел, че решението на административния орган не е съобразено със реалната ситуация в областта откъдето идва търсещият закрила, като съгласно представените справки, там ситуацията със сигурността е нестабилна. Така първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обжалваният административен акт е издаден, без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, поради което отменил Решение 10760 от 14.10.2024 г., в частта с която на чуждия гражданин е отказан хуманитарен статут и върнал преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо, но неправилно в обжалваната част. Настоящият съдебен състав, счита че при напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Правилно административният орган, изхождайки от събраните доказателства по административната преписка, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на И. З., гражданин на Сирия. Изнесените от чужденеца причини да напусне страната си на произход не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради негово политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от икономически характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. От проведеното с кандидата за статут интервю се установява, че чужденецът е влязъл нелегално в Република Българя и няма никакви документи за самоличност. От предоставените от него данни се установява, че е от [населено място], близо до гр. Дейр Алзор. Заявил, че има двама братя, които живеят в Германия. Неговата съпруга останала в Сирия, гр.Ракка. Заявил, че напуснал Сирия заради ембаргото, войната и липсата на условия за живот. От така проведеното интервю се установява, че чужденецът е живял необезпокояван от властите в страната си на произход. Обосновани са изводите на административния орган и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на И. З. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно административният орган, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на цялата страна. Видно от мотивите на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС, са разгледани данните от официалната справка за обстановката в Сирия и от района, от която чуждия гражданин идва. Обосновано е приел, че няма данни лично кандидатът за закрила да е изложен на реална опасност от тежки посегателства от вида на законовоопределените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От представената справка пред настоящата инстанция, не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от административният орган и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От представената от страна на административния орган справка с рег. МД-02-59 от 14.03.2025 г. по настоящото производство се установява, че след падането на режима на Башар ал-Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализира и според изчисленията на ВКБООН от 6 март 2025 г., считано от 8 декември 2024 г. 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия. Освен това, считано от 27 ноември 2024 г- и въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26 февруари 2025 г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица. В статия на BBC News от 9 март 2025 г. се посочва, че лидерът на Сирия Ахмед ал Шараа обещава да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци. По изложените съображения решението в обжалваната му част като неправилно следва да бъде отменено, а жалбата на И. З., гражданин на Сирия, срещу Решение 10760/14.10.2024 г. на председателя на ДАБ към МС следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,