Решение № 2354 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11580/2024 г.

Производството е по повод ксационна жалба от П. Т. З. и Т. И. Д. против решение 11343 от 22.10.2024 г., постановено по административно дело 9739/2023 г. по описа на Върховен административен съд. С обжалваното решение, съдебен състав на шесто отделение на ВАС е отхвърлил оспорването по жалба на П. Т. З. и Т. И. Д. срещу Заповед АД-49-350-05-67/13.07.2023 г. на председателя на Народното събрание на Република България, в частта й по т. 3, буква а и осъдил жалбоподателите да заплатят разноски в полза на Народно събрание на Република България в размер на 200 лева. В касационната жалба се развиват оплаквания, че обжалваното съдебно решение е нищожно, противоречиво и необосновано и се иска отмяната му. Няма правна обосновка по въведените оплаквания за порочен съдебен акт. Претендират се разноски по приложен списък. Направени са и доказателствени искания, по които този съдебен състав ги отхвърля с протоколно определение от 13.02.2025 г. Доказателствените искания са за назначаване на съдебни експертизи, каквито са били назначавани в първоинстанционното производство и жалбоподателите не са били лишени от възможността да оспорят заключенията по тях. На следващо място, подобни доказателствени искания са извън допустимостта на доказателства в касационното производство. Ответник по касационната жалба - председател на Народно събрание на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. He са налице сочените от жалбоподателите пороци на обжалваното решение - всички основания по чл. 209 АПК . Решението е валидно, допустимо и правилно и се иска да остане в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателите. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение да се остави в сила решението на тричленен състав на Върховния административен съд. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които този акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съдебен състав е образувано по жалба на касационните жалбоподатели срещу заповед АД-49-350-05-67/13.07.2023 г. на председателя на Народното събрание на Република България, с която в т. 3, б. а се определя такса за обнародване в неофициалния раздел на Държавен вестник на обявления, покани, съобщения и други известия с обем до половин стандартна страница (15 реда, 60 знака на ред) - 30 лв. (тридесет лева). Решаващият съд правилно определя предмета на оспорвания акт като подзаконов нормативен акт. В оспорваната заповед се съдържат общозадължителни правила за поведение, обвързани от норми, определящи дължимите цени и такси за обнародване в Държавен вестник и абонамент. С оспорената заповед, предвид предметът й, са определени правила, които следва да се спазват при искане или задължение за обнародване на текстово съобщение, което е изикуемо за изпълнение на процедурно задължение, задължително за спазване на специални законови изисквания. Съдебният състав правилно е посочил, че разпоредбите в заповедта се прилагат нееднократно, защото регулират повтарящи се обществени отношения. Спазени са нормативни изисквания по съобщаване на оспорването, дадена е възможност на неограничен брой лица да се присъединят в производството, образувано по сезиращата жалба, от което се е ползвала жалбоподателката. В оспорваното съдебно решение са изложени в детайли и следвана хронология признати от съда за относими и безспорни доказателства за причините и необходимостта от издаване на оспорваната заповед. Всъщност, по приетите от съда факти спор не възниква. Касационните жалбоподатели са ползвали в подкрепа на поддържаното от тях становище като доказателствено средство назначаването на съдебни експертизи. Съдът е уважил искането и кредитирал заключенията на експертите, като е изложил мотиви при обсъждането им в постановения съдебен акт. В съответствие с изключително подробно описаните фактически обстоятелства, наложили издаването на оспорваната заповед са обосновани правните изводи. Петчленен състав на Върховен административен съд, Втора колегия приема тези правни изводи за правилни. Тричленният съдебен състав не е намерил допуснати съществени процесуални нарушения при изработване на проекта за издадената заповед, като е обсъдил и приложимите норми и процедурни правила по чл. 26 и 28 от ЗНА. Мотивирано, в тази връзка съдът не се е съгласил с оплакванията на жалбоподателя З. по оплакването му, че възраженията му, в процеса на обсъждане не са приети от председателя на НС, нещо повече, оставени са без последствие. По това оплакване, в обжалваното решение са изложени съображенията на съда, подкрепени с фактическо описание на дължимите действия, разпоредени за изпълнение от норми на Правилника за организацията и дейността на НС. Противно на твърдението на жалбоподателите, решаващият състав на ВАС е направил обстоен анализ на всички факти и обстоятелства по делото, и е изложил подробни съображения относно заключенията на приетите по делото съдебно- икономическа и съдебно-техническа експертизи. В заключение е приел, че направените от жалбоподателите възражения относно начина на изчисляване на размера на таксата за обнародване в неофициалния раздел на ДВ са необосновани и недоказани. Не са пропуснати и налагащите се обществено икономически отношения по осъвременяване на стойността на разходите по издръжката на Държавен вестник , с които касационните жалбоподатели не са съгласни. Размерът на процесната такса е определен въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата по обнародване в неофициалния раздел на ДВ (услугата). Направена е подробна финансова обосновка, съдържаща разчет на преките и непреките разходи за услугата. Размерът на таксата не е въведен произволно, а съобразно изчислената себестойност на предоставяната услуга, формирана на базата на осъществен предварителен анализ на материално-технически и административни разходи по нейното предоставяне. За всички услуги, за които се събират такси, е направена финансова обосновка, която се базира на реалните разходи за предоставянето на конкретната услуга. В тази връзка решаващият съдебен състав е съобразил правните си изводи с експертните заключения, с подробно описание на разбивките по обработка на текста за обнародване и остойностяването на всяка техническа операция. Във връзка с оплакване на жалбоподателя, че административните разходи са 95 % от размера на таксата, включително и възнаграждение за главен редактор съдът приема заключението на СИЕ. Установено е, че калкулираните разходи за персонал включват разходите за възнаграждения и осигурителни вноски на служителите, които по длъжностна характеристика участват в изработването на публикацията. В общите административни разходи е включен разходът за възнаграждения единствено на счетоводителя на редакцията като обща администрация. С тези правни аргументи, съдът е отхвърлил становището на жалбоподателя за неспазване от страна на ответника на изискването на чл. 7а от ЗОАРАКСД, който предвижда административните разходи да са не повече от 20% от размера на таксата. Обосновано решаващият състав е направил извода, че размерът на таксата не е определен произволно, а направените в касационната жалба възражения са неоснователни. Обжалваното решение е правилно и подробно мотивирано, което е в съответствие с материалния закон и при изпълнение на съдопроизводствените правила с оглед събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определени по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия