Решение № 6280 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11007/2017 г.

Решение № 6280 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11007/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ф." ООД - гр. С., чрез пълномощника си адв. Тончева, срещу решение № 4813/17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2224/2017 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221116002312-091-001/19.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта в която е потвърден с Решение № 130/27.01.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ С. при ЦУ на НАП. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи наличие на ВОД към румънските дружества са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, вкл. и в частта за разноските и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "ОДОП"- гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Перпериева излага доводи за правилност на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. В хода на ревизията е установено, че през процесните периоди ревизираното лице изработва икони и е декларирало извършени ВОД към клиенти от друга страна членка на Европейския съюз /ЕС/- Румъния. При извършена проверка е установено по отношение на четири от петте румънски търговци, че не се установява една от предпоставките по чл. 7, ал. 1 ЗДДС -получателят на стоките да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, тъй като е установено, че вписаните идентификационни номера са недействителни. На следващо място е прието, не са представени документи, удостоверяващи изпращането и получаването на стоките. Съдът е обсъдил представените в хода на съдебното производство Договор за наем на МПС от 1.12.2015 г., Договор за транспортна услуга от 01.12.2015 г., Свидетелство за регистрация на МПС /Талон-голям/, Фактура № 72/2.12.2015 г., Потвърждение с изх. № 214/9.02.2017 г. от Архиепископа на Арад, Фактури № 73/09.12.2015 г., № 75/23.12.2015 г., № 77/3.02.2016 г., № 81/29.02.2016 г., Потвърждение от 23.01.2017 г. от Архиепископия на Дева, Потвърждение с изх. № 214/09.02.2017 г. от Архиепископия на Вранча и Потвърждение от 2.06.2016 г. от Архиепископия на Крайова. Към всички потвърждения са посочени и номерата на фактурите по които са получени икони. Относно липсата на регистрация на получателя по ЗДДС съдът се е позовал на решението на СЕС по дело С-324/11; т. т. 60 до 63 от С-284/11 и т. т. 50, 51, 53 и 54 от С-385/11 и е приел, че идентификацията не е елемент от механизма за облагане с ДДС независимо от значението й за доброто функциониране на системата на ДДС. В тази насока съдът е приел, че липсата на коректен идентификационен номер на съконтрагентите на жалбоподателя не води до извода, че същите не са данъчнозадължени лица. Въпреки това обаче съдът е приел, че не са налице документите по т. 2 на чл. 45 от ППЗДДС, установяващи изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната (РБ) до територията на другата държава членка - Румъния. Представените от жалбоподателя писмени потвърждения, правилно съдът е приел, че не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС. В същите бланкетно се потвърждава от румънските съконтрагенти, че българското търговско дружество - жалбоподателя е доставило икони и че цената за тях е заплатена, като не е изпълнено изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. С. последната разпоредба писменото потвърждение следва да съдържа: дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. В случая съдът е приел, че не са посочени датата и мястото на получаване на стоката, не е посочено количеството на стоката (с изключение на Потвърждение с изх. № 214/9.02.2017 г. от Архиепископия на Вранча), не е посочен вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е бил извършен транспортът. Неоснователен е довода на касатора, че при наличие на потвърждение от получателите на стоката, липсата на част от реквизитите в потвържденията, не следва да води до извода за липса на ВОД, тъй като изискването за конкретно съдържание на потвърждението, като документ, установяващ транспортирането на стоката до другата държава членка е въведено с изменението на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС в сила от 1.01.2010 г. и е относимо към момента на деклариране на процесните ВОД в данъчни периоди декември 2015 г. и февруари 2016 г. Противно на доводите на касатора, така очертаният национален регламент е в унисон с тълкуванията на СЕС, според които е налице ВОД, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е транспортирана в друга държава членка и вследствие на транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка. В решението на СЕС по дело № С-409/04 Teleos (цитирано от касатора) и т. 31 от решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K./. съдът подчертава, че Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите-членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика. С оглед на изложеното и при липса на други доказателства правилно съдът е приел, че по отношение на стоките по процесните фактури остава недоказано осъществяването на транспорта им до територията на другата държава членка, с оглед изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответната страна по жалбата, касаторът следва да заплати, юрисконсултско възнаграждение в размер на 405 лева Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,