Решение № 14304 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13319/2010 г.

Решение № 14304 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13319/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Стефанов Калейн, от гр. София, срещу решение № 2554/23.07.2010 г., постановено от Административен съд - София град, Второ отделение, 27-ми състав, по адм. дело № 3896/2010 г. В касационната жалба и в открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуален представител адвокат Драгомир Минчев, от касатора са развити съображения за наличие на основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, предвид осъществената от съда неправилна преценка за съответствие на оспорения административен акт с приложимите материалноправни норми. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Ответникът - кметът на район "Витоша" при Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Миглена Андреева изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни Стефан Величков Стефанов, Борис Благоев Пенев и Маргарита Благоева Йовчева, редовно призовани не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Людмила Величкова Калейн моли съда да уважи жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил, като неоснователна жалбата подадена от касатора в настоящото производство, срещу заповед № РД-09-102/19.04.2010 г. на кмета на район "Витоша" при Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в изпълнение на правомощията, предоставени му съгласно заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на Столична община. С последната, на кметовете на райони изрично е възложено издаването на заповеди за одобряване на решенията на съответните районни технически експертни съвети за определяне на застроените части от имотите в границите на урбанизираните територии, които не се възстановяват на собствениците съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, при спазване на Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оспореният в първоинстанционното производство акт по мотиви, че бивши имоти пл. № 40018, кад. лист № 591 и 592 и пл. № 40059, кад. лист № 592 попадат в територията на гр. София, м. "Гърдова глава", с площи съответно от 2 523 кв. м и 1 963 кв. м, понастоящем включени изцяло в УПИ II в кв. 269А на гр. София, район "Витоша", комплекс "Бояна", местност "Бояна" /по данни от действащи и предходни ЗРП и КРП, одобрени съгласно заповеди № № РД-09-50-264/27.05.1997 г., 179/2.04.1974 г., 86/9.02.1974 г., 3/6.01.1971 г., 419/18.06.1959 г. и 1224/16.03.1959 г./, нямат свободни от застрояване площи с оглед реализираните върху тях мероприятия, е одобрено решение № 1 в същия смисъл, взето по протокол № 6/19.03.2010 г. от комисията назначена със заповед № РД-09-48/7.04.2009 г., изменена съгласно заповед № РД-09-15/18.01.2010 г. Последното е прието по повод заявление, подадено от Иван Стефанов Калейн, в качеството му на наследник на Стефан Георгиев Калейн, за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ относно гореописаните имоти, въз основа направените от комисията констатации, че техните площи /по нотариални актове № № 9/1931 г. и 166/1930 г. съответно от 2 000 кв. м и 1969 кв. м/ изцяло попадат в урбанизирана територия, определена със застроителен и регулационен план на м. "Резиденция - Бояна", одобрен със заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г., като части от недвижим имот, находящ се в гр. София, район "Витоша", комплекс "Бояна", местност "Бояна", ул. "Витошко лале" № 16, съставляващ УПИ II, кв. 269А - публична държавна собственост, за който има съставени АДС № № 6296/5.08.1992 г. и 03531/12.12.2003 г. Като част от комплекс "Бояна" имотите са предоставени за нуждите на Министерски съвет, а съгласно ПМС № 181/20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност - са част от стратегически обект, от значение за националната сигурност. Обоснован е направеният от съда извод, че фактическите обстоятелства, отразени в решението на комисията, възприети при одобряването му с процесната заповед от кмета на район "Витоша" при Столична община, кореспондират изцяло с тези от заключението на вещото лице, по допуснатата по делото СТЕ, в частта в която не са дадени отговори на правни въпроси, които са изцяло от компетентността на съда. Мероприятията, предвидени по ЗРП върху имотите, относно които от Иван Калейн е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ са реализирани, поради което правилно съдът е приел, че няма оставащи свободни от застрояване площи от тях и че оспорената заповед е издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила нито такива на приложимия материален закон и неговата цел. Снабдяването с удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, както правилно е отбелязано и от първоинстанционния съд, са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение на ОСЗГ по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в границите на урбанизираните територии. За да бъдат издадени посочените документи, установяващи факти с правно значение за заявителя, е необходимо провеждането на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената и свободна от застрояване част от имота. По реда визиран от посочения текст, първо се произнася техническата служба към общината, която определя размера на застроената и свободната от застрояване площ, отчитайки обстоятелствата по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени предвид обстоятелството, че решението на комисията назначена да проверява наличието на свободни от застрояване площи, е одобрено от кмета на район "Витоша" при Столична община с процесната заповед, подлежаща на самостоятелно оспорване по реда на АПК, според специалното правило на предложение последно на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Заповедта кореспондира с постановеното от комисията решение за определяне на застроените части от имотите и данните от приобщеното по делото заключение на вещо лице по допуснатата СТЕ, според което бивши имоти пл. № № 40018 и 40059, по актуалния кадастрален план попадат в имот пл. № 219, представляващ парк на резиденция "Бояна", а по действащия регулационен план на м. "Резиденцията" - в УПИ II Министерски съвет, в кв. 269А, включващ територията от 825 000 кв. м. на комплекс "Бояна". С оглед целите на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, съществено е отразяването на номера и местоположението на имотите по действащите КП и РП, във връзка с което са направени обосновани констатации, че попадат в терен - публична държавна собственост, предоставен за нуждите на Министерски съвет. Наред с изложените от първата инстанция съображения, в подкрепа на направения от съда краен извод за законосъобразността на оспорения пред него акт, следва да се има предвид и следното: Обстоятелството, че имотите са част от комплекс "Бояна", определен за стратегически обект от значение за националната сигурност съгласно раздел VIII Сектор "Държавно управление", т. 2.4 от списъка - приложение към ПМС № 181/20.07.2009 г., налагат извод за приложимостта на чл. 24, ал. 5 и ал. 6 ЗСПЗЗ. Според посочените разпоредби, земите по ал. 2, 3 и 4 на чл. 24 ЗСПЗЗ, са държавна собственост и могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, а собствениците на тези имоти се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Процесните имоти са част от терен, собственост на държавата по смисъла на ал. 3 на чл. 24 ЗСПЗЗ - предоставен на Министерски съвет за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, което съставлява пречка за възстановяването им, независимо дали са застроени, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което предпоставя обезщетяване на бившите собственици. Съобразяването на това обстоятелство несъмнено е от компетентността на ОСЗГ в качеството й на орган, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но от друга страна, отразяването му в оспорената заповед, обективираща факти с правно значение във връзка със същото реституционно производство, не може да съставлява основание за отмяната й като незаконосъобразна само на това основание. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение