Решение № 264 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6489/2007 г.

Решение № 264 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6489/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Х. В. Д. от гр. С.,, срещу решението от 11.10.2007 г. по гр. д. № 3410/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 10.04.2006 г. по гр. д. № 5148/1992 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Х. В. Д. срещу З. Б. С. иск с правно основание чл. 38а от ЗЖСК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата З. Б. С. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Х. В. Д. срещу З. Б. С. иск с правно основание чл. 38а от ЗЖСК по отношение на гараж № 25 с площ от 21,47кв. м., находящ се в сградата на ЖСК"П" в гр. С. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че защитата по чл. 38а от ЗЖСК не намира приложение по отношение на обекти, които нямат жилищен характер. Решението е правилно. Прието е за установено от въззивния съд, че Х. В. Д. е член-кооператор на ЖСК"П"; че с решение от 25.06.1991 г. на ОС на ЖСК"П" му е разпределен процесния гараж № 25 /тъй като с решение № 344/19.08.1992 г. по гр. д. № 432/1992 г. на Върховния съд на РБ е налице сила на пресъдено нещо между З. С. и ЖСК"П" по въпроса, че решението от 25.06.1991 г. на ОС на ЖСК в атакуваната част досежно разпределение на гаражни клетки, вкл. гараж № 25 на Х. Д., е валидно, а Х. Д. е обвързан от това решение в качеството му на член-кооператор/ и че не са издадени нотариални актове за всички обекти в сградата на кооперацията, поради което ЖСК не е прекратена. Правилно е прието от въззивния съд, че гаражът не е жилищен обект. Не може да бъде споделен довод, че гаражът представлява неразделна част от разпределеното жилище на касатора. Гаражът по своето предназначение не служи за задоволяване на жилищни нужди и не представлява принадлежност към жилището. Гаражите са самостоятелни обекти и не са свързани по необходимост с ползването на жилището. Това се обуславя от предназначението им, което не е свързано пряко с обслужването на жилището. Гаражите не са необходими сервизни помещения към жилището, нямат по отношение на него обслужваща функция /арг. чл. 40 от ЗУТ и т. 30 от ДР на ЗУТ /обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г./. Самостоятелни имоти са гаражите и по смисъла на ЗЖСК /§ 2 от ДР на ЖСК/. Не може да бъде споделен довод, че принадлежността на гаража към жилището следва от решението от 19.03.1976 г. по гр. д. № 4271/75 г. на Софийски районен съд, с което е отменено решението от 17.07.1975 г. на ОС на ЖСК в частта, с която са разпределени гаражи на лицата, на които не са разпределени жилища. Решението е постановено при действието на П. за жилищно-строителните кооперации /обн.,Изв. бр.51/1954 г., отм./, съгласно който жилищно-строителни кооперации се образуват за организиране на жилищно-строителна дейност и снабдяване на членовете им със собствени жилища /чл. 1/ и числото на членовете на ЖСК не може да надминава броя на жилищата /чл. 4/. Гаражите не са принадлежности към жилищата и при действието на ПЖСК, а принадлежности на жилището са предадените към съответното жилище помещения в тавана и зимника /чл. 17/. Правилно е прието от въззивния съд, че искът по чл. 38а ЗЖСК е предоставен на заинтересования член-кооператор да предяви пряко своите претенции към едни чужд имот към всяко трето лице, което неоснователно го държи, без участието на действителния собственик - ЖСК. С този иск член- кооператорът предявява права, произтичащи от отношенията му с ЖСК, срещу всяко трето лице, което държи без основание разпределения на ищеца имот, който все още е собственост на ЖСК. Защита по чл. 38а от ЗЖСК е предоставена на член-кооператора само за жилище, а не и за друг обект, за който се членува в кооперацията /ателие, гараж и др./. Недопустима е аналогия или разширително тълкуване на нормата на чл. 38а от ЗЖСК по отношение на нежилищните обекти, разпределени на член-кооператора. Текстът визира конкретно и изключително само жилището, което е разпределено на член- кооператора, поради което разпоредбата на чл. 38а от ЗЖСК не подлежи на разширително тълкуване и прилагане. Обект на защита е правото на член- кооператора да държи разпределеното му жилище. Правото да иска фактическата власт произтича от правото на собственост на ЖСК. Нормата на чл. 38а от ЗЖСК овластява член-кооператор в ЖСК да предяви иск за защита на права, които произтичат от правото на собственост, на което не е титуляр /титуляр е ЖСК/. Поначало на титуляра на правото на собственост е предоставена възможност да иска изваждане от имота на всяко трето лице, което без основание упражнява фактическата власт върху имота. С чл. 38а от ЗЖСК е предвидено изключение от това правило, като в него е предвиден случай, при който правото на защита на собственика търпи известно ограничение. При изясняването на съдържанието на това изключение не може са де прилага разширително тълкуване или да се прилага аналогия. Разширителното тълкуване би било в противоречие с това, че самата разпоредба на чл. 38а от ЗЖСК е изключение от основния принцип, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен изрично предвидените случаи (чл. 15, ал. 2 от ГПК (отм.). По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение