Решение № 13008 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. К. К. от гр. София, подадена чрез пълномощника му адвокат Н. Калистратов, против Решение 7809 / 14.12.2023 по адм. дело 8997 / 2023 г по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-21-158/07.08.2023 г., издадено от директора на Териториално поделение (ТП) София град на Националния осигурителен институт (НОИ). Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора съдът не е разгледал всички негови доводи и не се е произнесъл по събирането на поискани относими доказателства. Поддържа нищожност на разпореждането и незаконосъобразност на потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ София град. Счита, че след като не е участвал в производството по издаване на задължителни предписания на осигурителя му за заличаване на данни, подадени по чл.5, ал.4 от КСО, не е допустимо с разпореждането на ТП София град на НОИ да се засягат неговите права без да е имал възможност да се защити. Оспорва извода на съда, че е безспорно установена липсата на доказателства за осъществяване търговска дейност от осигурителя, респективно реално извършване на трудова дейност от самия него. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него разпореждане. Претендира за разноските в двете съдебни инстанции по представен списък. Ответникът - директорът на ТП София град на НОИ , в писмен отговор чрез процесуалния представител юрисконсулт Бабурска оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-158/07.08.2023 г., издадено от директора на ТП София град на НОИ, с което е потвърдено разпореждане [номер]/37/12.05.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за отмяна на разпореждане от 30.01.2021 г., с което на В. К. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е постановен отказ за отпускане на пенсия на това основание. От фактическа страна е установено, че със заявление 2112-21-839 от 12.03.2021 г. В. К. К. е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на ЕР на ТЕЛК 0242/013/20.01.2021 г., с което органите по медицинска експертиза са дали оценка на работоспособността 50 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 10.03.2020 г. Декларирал е, че не притежава трудова книжка и изрично е заявил искане да се ползват данните за осигурителен стаж и доход от Регистъра на осигурените лица (РОЛ). След извършена преценка на правото на пенсия на В. К. К. е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране в размер на 5 г. и 16 дни. С разпореждане [номер]/30.03.2021 г. на длъжностното лице по ПО на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 74 от КСО, считано от 12.03.2021 г. С последващо разпореждане пенсията е възобновена и осъвременена. В разпореждането изрично е отбелязано, че осигурителния стаж за периодите 07.10.2015 г.- 31.02.2016 г. и 01.04.2016 г.- 25.05.2017 г. при осигурител Бонд БГ ЕООД е зачетен по данни на РОЛ. На осигурителя е извършена проверка, за която е съставен констативен протокол КВ-5-21-01197198/19.09.2022 г. В хода на проверката е установено, че за периода от 2015 г. до м. 07.2018 г. Бонд БГ ЕООД не е упражнявало търговска дейност, съответно не е имало нужда да наема на лица по трудово правоотношение, като наетите лица, включително със сключени договори, реално не са полагали труд. За периода, през който дружеството не е осъществявало търговска дейност, са подавани неоснователно данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, които са включени в бази за определяне на парични обезщетения и помощи от ДОО, както и на пенсии. Издадени са задължителни предписания ЗД-1-21 01197155/ 19.09.2022г за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация образец 1 Данни за осигурено лице за периода от м. 09.2015 г. до м. 07.2018 г. за 37 лица, сред които и за В. К. К. за периодите 07.10.2015 г.- 31.02.2016 г. и 01.04.2016 г.- 25.05.2017 г. Във връзка с извършеното заличаване на неоснователно подадените от Бонд БГ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО служебно е преразгледано постановеното разпореждане от 30.03.2021 г. за отпускане на пенсия на касатора. При извършената нова преценка длъжностното лице е изключило осигурителния стаж и доход на В. К. К. за горепосочените периоди - общо 1 година 5 месеца и 19 дни. Прието е, че към датата на подаденото заявление осигурителният стаж на касатора не отговаря на изискването на чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО. С разпореждане [номер]/37/12.05.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отменено разпореждане от 30.01.2021 г., с което е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е постановен отказ за отпускане на пенсия на това основание, при зачетен осигурителен стаж до дата на инвалидизиране - 3 г. 6м. и 27 д. Срещу разпореждането на основание чл. 117 КСО е подадена жалба, която е отхвърлена като неоснователна с процесното Решение 2153-21-158/07.08.2023 г. на директора на ТП София град на НОИ. За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е приел, че обжалваният административен акт и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържат изложение на фактическите и правните основания за постановяването им. В производството по издаването им не са констатирани съществени нарушения на процесуални правила. Според съда при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя страна в производството е само проверяваният осигурител и само той може да бъде адресат на издадени задължителни предписания, а касаторът не е страна в производството по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и за контролния орган няма задължение да го уведомява и да изисква представяне на обяснения и доказателства. При извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства и установените факти и обстоятелства от извършената проверка е направен извод, че касаторът действително не е извършвал трудова дейност, съответно не се явява осигурено лице. С оглед тези доказателства, които имат значение за определяне правото на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съдът обосновава, че правилно длъжностното лице по осигуряването за безработица с оспореното разпореждане е постановило отказ да се отпусне посочената пенсия, потвърден с решението на директора на ТП София град на НОИ. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесното разпореждане, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП София град на НОИ. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Задължителни предписания ЗД-1-21 01197155/ 19.09.2022г контролния орган на ТП на НОИ са приложени към административната преписка и са приобщени към доказателствения материал по делото, видно от протокола за проведено открито съдебно заседание на 22.11.2023г. С оглед на това не е налице твърдяното в касационната жалба процесуално бездействие на съда по направено доказателствено искане. Неоснователно се поддържа от касатора, че разпореждане [номер]/37/12.05.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е нищожно поради липса на реквизит по чл. 59, ал.2, т.1 от АПК. То е саморъчно подписано от лице, чиито имена и длъжност са посочени в поставен печат, за което няма законова пречка. Касаторът не спори, че именно това лице е положило подписа си в качеството на началник на сектор Отпускане на пенсии-четвърти , разполагащо с правомощия на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване на основание чл. 98, ал.1, т. 1 и ал. 2 и чл. 99 от КСО въз основа на представената по делото заповед 1015-21-247/ 04.12.2018г на директора на ТП София град на НОИ. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. От съдържанието на легалното определение за осигурено лице по § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. В случая е установено, че към датата на подаването на заявлението за пенсия, а именно 12.03.2021 г, осигурителният стаж на В. К. е 3 години, 6 месеца и 27дни, поради което той не отговаря на законовото изискване по чл. 74, ал.1, т.4 и ал.2 от КСО за отпускане на такава пенсия да има 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране. Правилно е отчетено в решението, предмет на касационен контрол, че със Задължителни предписания ЗД-1-03- 01317944 / 07.03.2023 г. са заличени данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за В. К. за периодите 07.10.2015 г.- 31.02.2016 г. и 01.04.2016 г.- 25.05.2017 г. Предписанията не са били надлежно оспорени от осигурителя и са породили правното действие на стабилен административен акт, който следва да бъде съобразен в настоящото производство. Касаторът, като лице, което тези предписания пряко и непосредствено засягат, разполага с правната възможност самостоятелно да ги обжалва и при евентуален позитивен за него резултат да иска изменение на разпореждането по реда на чл. 99 от КСО. По тези съображения и поради на липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено като касаторът бъде осъден да му заплати такова в размер на 100 лв на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,