Решение № 6028 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2020 г.

Решение № 6028 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Муафак, [гражданство] против решение № 254 от 13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 12346 по описа за 2019 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 6364 от 09.10.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която е било отказано да й се разреши да се събере на територията на република България със своя съпруг А. Алджарах на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Твърди, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи и иска отмяна на решението на административния съд със законните последици. Ответникът по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че решението на съда е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното реншение, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допусима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на първоинстанционен контрол пред администратвния съд е било решение № 6364 от 09.10.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която е било отказано да й се разреши да се събере на територията на република България със своя съпруг А. Алджарах на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от от Закона за убежището и бежанците. За да отхвърли жалбата съда е описал с подробности относимите факти от историята на жалбоподателката, свързана със сключения й брак и твърденията, че ще живеят спокойно със съпруга си в България и ще имат деца. Съдът е направил фактическите изводи, че не са представени и събрани данни за наличие на предоставена международна закрила за територияата на страната, която се предшества от семейните връзки. Чужденката и съпруга й са сключили граждански брак на 8.12.2016 г., официално признат в Шериатския съд в гр. дамаск, Сирия. Но чужденката е влязла на територията на България през 2008 г., а активната комуникация със съпруга й е от 2011 г. и го е видяла едва две седмици преди сключване на брака. Не е изпълнено условието сключването на брака да е преди влизането в страната, независимо от твърденията за уговорка между родителите. Поради което е прието, че не са изпълнени условията на чл. 34, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Пред настоящата инстанция не се изнасят други данни. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налице е обоснованост и е постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице друга информация относно относимите към текста обстоятелства по смисъла на Закона за убежището и бежанците за разрешение на чужденец с предоставена международна закрила да се събере със семейството си на територията на Република България. Съгласно теста на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ семейните връзки трябва да предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателката е станало с решение № 122 от 7.04.2009 г., а сключването на брака е много години след това - едва на 8.12.2016 г. Поради което и съдът е направил законосъобразни изводи. Оплакванията в касационната жалба са общи, свързани с твърденията за семейното положение, които и никой не оспорва. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение