Решение № 427 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение 1669 от 14.05.2024 г., постановено по административно дело 476/2023 г. от Административен съд Велико Търново, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. 02-040-6500/8663#7/14.06.2023 г. (УП) и преписката му е върната за ново произнасяне, съобразно указанията на съда. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и (постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу УП бъде отхвърлена като неоснователна и му бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски. Ответникът по касационната жалба М. Т. Б. в представени от процесуален представител писмени отговор, становище и бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Изложени са и твърдения за недопустимост и нередовност на същата. Претендира заплащане на направените в касационното производство деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е незаконосъобразно. По делото няма спор между страните, че 2019 г. е четвърта година от последно поетия от Б. петгодишен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, като за предходните години от този ангажимент на земеделския производител са изплащани суми за финансово подпомагане за парцелите, за които е поет този ангажимент. С обжалваното пред АС Велико Търново УП е отказано да бъде изплатена такава субсидия, макар и със словоред включващ разпореждане извън правомощията на органа по чл. 11а, ал. 1, т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), като в него са изложени конкретни фактически и правни основания за всеки от заявените парцели е посочено, че представлява площ извън специализирани слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП), одобрен със заповед РД 09-228/28.02.2020 г. от Министъра на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, която в приложимата в случая редакция ДВ бр.12/2015 г., предвиждаща, че Разплащателната агенция, в което качество е действал ДФЗ, намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Фактът, че заявените от Б. парцели не са били включени в специализирания слой ПДП е безспорно установен по делото, както от извършените административни проверки от органа, така и от приетата без възражения съдебна експертиза, а също и от писмо изх. 11 415/19.10.2023 г., на Директора на дирекция Идентификация на земеделските парцели в Министерство на земеделието и храните че специализираният слой ПДП за 2019 г. е одобрен със заповед 09-228/28.02.2020 г. на МЗХГ, която не е обжалвана и е породила правно действие по отношение на парцелите, заявени за подпомагане от Б. е установен от съда, макар да не е бил оспорван от земеделския производител, при което безспорно в случая е налице хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП за отказ за плащане. При това обжалваното пред настоящата инстанция решение е незаконосъобразно. Съдът не е извършил дължимата проверка за правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, предвид безспорно установените и в пълнота релевантни за спора факти, при което е постановил незаконосъобразен акт. Решението по изложените по горе констатации е и необосновано. Будят недоумение развитите в него доводи относно оправданите правни очаквания от страна на земеделския производител, без да бъде съобразен безспорния по делото факт, че обжалваното УП касае четвърта година от поетия ангажимент, при което земеделският производител е бил наясно, че за да получи подпомагане заявените парцели на първо място следва да бъдат включени в специализирания слой ПДП за всяка от годините и при липсата на тази абсолютна предпоставка за допустимост за плащане по заявените схеми и мерки оправданите правни очаквания могат да бъдат единствено в насока отказ за плащане. При наличие на изрично предвидена законова възможност за обжалване на заповедта по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП в приложимата редакция ДВ бр. 77/2018 г., съгласно ал. 6 на чл. 33а ЗПЗП, както и даденото тълкуване по отношение на действалата преди редакция на закона в ТР 8/11.12.2015 г. на ВАС по т.дело 1/2015 г., която не е реализирана от жалбодателката, в случая е налице единствено принципа от римското право lex vigilantibus, non dormientibus. При това неправилно е прието за неоснователно възражението на процесуалния представител на органа, че в случая при издаване на УП същият е действал при обвързана компетентност, тъй като въпросът с допустимостта на процесните парцели е решен от друг орган, комуто законът е възложил това правомощие със стабилен административен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата срещу УП бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на администрацията при касационния жалбодател направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 979,71 лв., от които заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 179,71 лв., заплатен хонорар за вещо лице в първоинстанционното производство в размер на 400 лв. и 400 лв. юрисконсултско възнаграждение по 200 лв. за всяка от инстанциите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение