Решение № 14367 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11600/2018 г.

Решение № 14367 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11600/2018 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Враца, чрез процесуален представител юрк. Миткова, срещу решение № 286/20.07.2018 г., постановено по адм. дело № 132/2018 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена негова заповед № 369 з -211/30.01.2018 г., с която на основание чл. 194, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на Г. Генов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Касационният жалбоподател смята решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и касационната инстанция да постанови решение по същество, с което се остави в сила оспорената заповед. Ответникът - Г. Генов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Г. Генов срещу заповед № 369 з -211/30.01.2018 г., с която на основание чл. 194, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на Г. Генов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за това, че за времето от 05.12.2016 г. до момента на извършване на проверка от дирекция "Инспекторат" - МВР, Генов в качеството си на служител, на когото е възложена работа по преписка рег. № 1795000 - 7707/05.12.2016 г. не е предприел действия за приключване на преписката в срока по чл. 9, ал. 2 от Инструкция № 8121 з- 780/24.10.2014 г. за утвърждаване на Вътрешни правила за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, с което не е изпълнил задължението, вменено му с чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила. Съдът въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и възраженията на страните е установил фактическата обстановка и въз основа на това е направил извод, че оспорването е основателно. Счел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, но при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Съдът е констатирал съществено процесуално нарушение, отразяващо се върху законосъобразността на издадената заповед а именно: няма издадена инструкция, цитирана в заповедта, а под същият номер е издадена заповед на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени "Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер". Според съдът не са ангажирани доказателства за запознаване на служителите, включително и жалбоподателя с утвърдените Вътрешни правила в съответствие с т. 3 от заповедта на министъра. Според съдът, посочването че е нарушена правна норма от нормативен акт, който не съществува създава неяснота за вмененото нарушение и няма обвързване на служебното задължение, което не е изпълнено, със задължение визирано в нормативен акт. Констатирано е още нарушение на приложимия материален закон. Съдът е приел за безспорно от доказателствата по делото, че регистрираната на 05.12.2016 г. преписка не е приключена от оспорващия за времето от разпределението й до момента на извършване на комплексната проверка и че при разпределянето на жалбата за работа от оспорващия, върху същата не е определен срок за нейното приключване. Според съдът описаното нарушение не е за неизвършване на проверка, каквото нарушение не се твърди да е извършено, а за нейното неприключване в установения срок, какъвто за служителя няма определен, а това не може и да обоснове неизпълнение на служебни задължения. Съдът е изложил мотиви, дори да се приеме, че служителят е бил длъжен да приключи проверката в 30 - дневния срок, визиран във Вътрешните правила, то крайната дата на този срок е 05.01.2017 г. тъй като до тази дата той извършва проверката, а не я приключва, следователно считано от 06.01.2017 г. служителят би могъл да изпадне в нарушение, а не от момента на разпределение на преписката. Според съдът "извършване" и "приключване" на проверка са различни по характер и вид деяния, поради което и вмененото му нарушение е несъответно на описаното деяние, предвид което същото се явява несъставомерно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото. Събрал е и обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Въз основа на това е направил правни изводи, които кореспондират на приложимия материален закон и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция без да е необходимо да се преповтарят. По делото няма спор и е установено с надлежни доказателства, че регистрираната на 05.12.2016 г. преписка не е приключена от Г. Генов за времето от нейното разпределение до момента на извършване на комплексната проверка. Безспорно е и обстоятелството, че при разпределяне на преписката на служителя върху същата не е определен срок за нейното приключване, съгласно чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. По силата на цитираната разпоредба, когато проверката не е възложена от прокурор, ръководителят определя и срока за извършването й, който не може да бъде по - дълъг от тридесет дни, считано от датата на регистриране на ЗМ. След извършване на проверката, последната приключва с докладна записка от служителя, извършил проверката. Правилно и в съответствие с приложимите разпоредби, съдът е отчел, че в обжалваната заповед като начална дата на извършване на нарушението е посочена датата 05.12.2016 г., т. е момента на разпределение на преписката на Генов, от която дата той следва да извърши проверката, или така посочената дата като начало на извършване на нарушението се свързва с извършването на проверка по разпределената преписка, а не и с нейното приключване. Както е отбелязал в мотивите си първоинстанционният съд "извършване " и "приключване" на проверката, представляват различни деяния, поради което вмененото на служителя нарушение не съответства на описаното деяние и същото е несъставомерно. Описаното в заповедта нарушение не касае неизвършването на проверка по преписката, а нейното неприключване в установения срок, какъвто за служителя няма определен и дори да се приеме, че този срок е 30 дневен съгласно чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила то крайната дата на този срок е 05.01.2017 г., следователно след тази дата служителят би могъл да изпадне в нарушение, а не от датата на разпределяне на преписката. След като на служителя не е вменено нарушение за неизвършване на проверката в 30 - дневен срок, а за нейното неприключване, каквото задължение за него не е установено в този срок, правилно съдът е стигнал до извода, че деянието е несъставомерно, тъй като вмененото му нарушение не съответства на описаното в заповедта деяние. В тази връзка съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел, че посочените в заповедта обстоятелства не обуславят носене на дисциплинарна отговорност от страна на касационния ответник. В случая пред касационната инстанция не се представят доказателства, които да обосноват извода за неправилност на съдебния акт и в този смисъл следва да бъдат приети за законосъобразни изводите на първонистанционния съд. Всички възражения на касатора са обсъдени подробно в мотивите на първостепенния съд и обосновано са приети за неоснователни. Обстоятелството че в длъжностната характеристика на служителя е посочено, че същият следва да е запознат с нормативните и вътрешните актове не освобождава ръководителите на МВР да създадат организация за запознаване на служителите с утвърдените Вътрешни правила, което в случая не е доказано по делото. С изложеното в касационната жалба процесуалния представител на касатора се стреми да допълни мотивите на административния орган, с оглед саниране на констатираните от първоинстанционният съд пороци, което е недопустимо. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав, приема че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и е обоснован от доказателствата по делото. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Независимо от изхода на спора разноски не се присъждат тъй като такива не са претендирани от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение