Решение № 2189 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8347/2017 г.

Решение № 2189 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8347/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 1132/23.02.2017 г. по адм. д. № 8984/2014 г. на Административен съд – С.-град. В касационната жалба на председателя на Патентно ведомство на РБ, подадена чрез процесуален представител, се оспорва решението в частта с която първоинстанционния съд осъжда Патентното ведомство да заплати на С. В. сума в размер на 4 000 лв. (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период от 6 месеца. Твърди се, че в тази част решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неоснователност. Излага твърдения, че присъдения размер на обезщетението за незаконно уволнение не се дължи, тъй като Вангелова дължи възстановяване на сума в същия размер, представляваща получени от нея обезщетения за безработица. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се реши делото по същество, като се отхвърли иска с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Не взема становище по основателността на предявената от В касационната жалба на С. В., подадена чрез процесуален представител адв. А. Черногорски се оспорва решението в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата от 4 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, като излага твърдения за неправилност на решението в частта, с която такава е присъдена от датата на влизане в сила на дъбеното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение като незаконосъобразна. Моли да се отхвърли касационната жалба. Претендира разноски по делото в двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби и за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране искова молба по реда на чл. 104 ЗДСл от лицето, чието уволнение е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Решението е правилно. Административен съд С.-град обосновано и правилно определя размера на дължимото обезщетения в съответствие с изискванията на чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на шест основни месечни възнаграждения, от което правилно е приспадната получената сума като обезщетение по реда на чл. 106, ал. 2 ЗДСл, тъй като обезщетяват едни и същи вреди. Неоснователно касаторът – ПВ твърди, че сумата е неправилно определена, тъй като от нея следва да бъдат приспаднати и получените от Вангелова обезщетения по за безработица. Вярно е, че съгласно чл. 54е КСО получените такива от служителя следва да бъдат възстановени, при поучаване на обезщетение, но ПВ няма отношение към изпълнението на тази разпоредба. Същото не е изплатило посочените суми като обезщетение при което въпросът дали същите ще бъдат възстановени или не е от негова компетентност и не засяга правната му сфера. С оглед на изложеното касационната жалба на ПВ е неоснователна. Неоснователна е и касационната жалба на Вангелова. Правилно, в съответствие със закона обезщетението е присъдено със законната лихва, считано от датата, от която административния акт е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Още повече, че законовата разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСл предвижда, че размера на това обезщетение се определя съобразно размера на възнаграждението определено към момента на възстановяване на служителя на заеманата длъжност. Предвид изложеното настоящият състав намира, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на делото настоящият състав намира, че доколкото и двете касационни жалби са неоснователни не следва да бъдат присъждани деловодни разноски и на двамата касационни жалбодатели. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение