Решение № 4274 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8526/2017 г.

Решение № 4274 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8526/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на и. ф. директор на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., против решение № 3155/05.05.2017 г. на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 11631 по описа за 2015 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № Р-22221014002054-091-001/14.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1626/28.10.2015г на директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "И. 1-99" ЕООД, чрез адв. Т., оспорва жалбата в съдебно заседание и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-22221014002054-091-001/14.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1626/28.10.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, с който е отказаното право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 34 562,27 лв., ведно със съответните лихви в общ размер на 12 695,93 лв. по фактури, издадени от доставчиците: "Р. 2005" ЕООД, "Е." ЕООД, "Х. Т. К." ЕООД, "Д.- 1000" ЕООД, "С. К. 3" ЕООД, "ВВВ К. К." ЕООД и "В. М.- 2012" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че на РЛ незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесните доставки. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Относно доставките на стока по фактура № 135/14.03.2011 г., издадена от "Е." ЕООД, фактура № 1248/28.09.2012 г., издадена от "ВВВ К. К." ЕООД, фактура № 1195/04.07.2013 г., издадена от "С. К. 3" ЕООД, първоинстанционният съд неправилно и необосновано е счел, че процесните фактурирани доставки на стоки са реално осъществени. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока, тъй като не са представени приемо-предавателни протоколи. Към фактура № 135/14.03.2011 г., издадена от "Е." ЕООД е представен приемо-предавателен протокол, който обаче е с дата 17.03.2011 г., което означава, че към датата на издаването на горепосочената фактура нямаме настъпило данъчно събитие, което означава, че данъкът е начислен неправомерно и не може да бъде приспаднат данъчен кредит. В тази си част решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено. В останалата част решението на първоинстанционния съд е валиден, допустим и правилен съдебен акт и като такъв следва да бъде оставено в сила. Относно доставките на стоки по останалите фактури, издадени от доставчиците: "Р. 2005" ЕООД, "Е." ЕООД, "Х. Т. К." ЕООД, "Д.- 1000" ЕООД, "С. К. 3" ЕООД, "ВВВ К. К." ЕООД и "В. М.- 2012" ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че те са реално извършени. За всяка от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи и пътни листа. Невключването на някои от процесните фактури в дневника за продажби на дружествата доставчици и в СД по ЗДДС не може да бъде вменено във вина на ревизираното лице с негативни за него последици. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставката по данъчната фактура, по която ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая ревизираното дружество е представило достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение в тази му обжалвана част, което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното в тази си част обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора, материалния интерес, уважената част от касационната жалба и тъй като ответника в касационното производство не претендира разноски, то на Дирекция "ОДОП" С., при ЦУ на НАП следва да се присъдят разноски в размер на 110 лв. Съответно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските в присъдения в полза на "И. 1-99" ЕООД размер над 1 730 лв. до 1900 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение