Решение № 6512 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2008 г.

Решение № 6512 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Нели Красни Спиридонова от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника - адв. Михайлов срещу решение № 287 от 14.07.2008 г. по адм. дело № 70/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1072/06.12.2005 г. на кмета на Община - Карлово, с която е одобрено решение по протокол от 30.11.2005 г. на комисията при Община - Карлово, относно определената застроена площ от 53815 кв. м. в УПИ I - спортен терен, в кв. 28 по устройствения план на гр. Карлово, като неоснователна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и да се постанови решение по същество, с което бъде отменена оспорената заповед на кмета на Община - Карлово. С писмени бележки на адв. Мирослава Христова - Петкова излага подробни доводи за неправилност на решението, както и незаконосъобразност на административния акт, като се иска връщане на преписката на административния орган за произнасяне в съответствие с молбите на жалбоподателите за застроената част на техния имот. Касационна жалба е подадена от адв. Михайлов, като пълномощник на Елена Красни Джарова, Донка Савова Спиридонова и Нели Красни Спиридонова, всички от гр. Пловдив, против решение № 287 от 14.07.2008 г. по адм. дело № 70/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, Административно отделение, в която се сочат за касационни основания - неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил, че с оспорената заповед е одобрено решение на комисия назначена за конкретния случай, а не от техническата служба на общината. Излагат, че неправилно съдът е приел, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се изследва законосъобразността на извършеното застрояване в имота, както и че съдът не се е съобразил със заключенията на съдебно-техническите експертизи. Считат, че не е съобразено, че административният орган се е произнесъл относно застрояването на целия имот от 53815 кв. м., а тяхното искане е за 39900 кв. м. Молят, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде задължен кмета на общината, да отрази реално застроената и свободна от застрояване част от бивш имот № 1789, кв. 28 по плана на гр. Карлово с площ от 39900 кв. м. Ответникът - кметът на Община - Карлово, чрез пълномощника си адв. Снежана Славова, оспорва жалбата като недопустима, с твърдение, че жалбоподателите не се легитимират с права на лица по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Излагат се и доводи за неоснователност на жалбата в подробни писмени бележки, като се твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и излага, че обжалваното решение е правилно, като съда в съответствие с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е приел, че издадената заповед е законосъобразна, предвид извършеното застрояване на имота - изграден стадион по предвиждането на плана. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 287 от 14.07.2008 г. по адм. дело № 70/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, Административно отделение, е отхвърлена жалбата на Елена Красни Джарова, Донка Савова Спиридонова и Нели Красни Спиридонова срещу заповед № 1072/06.12.2005 г. на кмета на Община - Карлово, с която е одобрено решение по протокол от 30.11.2005 г. на комисията при Община - Карлово, относно определената застроена площ от 53 815 кв. м. в УПИ I - спортен терен, в кв. 28 по устройствения план на гр. Карлово, като неоснователна. В производството съдът е допуснал назначаването на единична и тройна съдебно-технически експертизи, като е приел за правилен втория вариант от заключението на тройната СТЕ, като е съобразил, че процесния имот попада в терен с изградени спортни съоръжения: стадион и спортен комплекс около него, за които са приложими нормите за спортните съоръжения по чл. 33 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г.). Съдът е приел, че след като за имота на жалбоподателите не е установена свободна от застрояване част, правилно административният орган е определил, че за целия терен, в който е включен и имота на жалбоподателите, няма незастроени части. Постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. Изложените от съда мотиви са законосъобразни и обосновани. От доказателствата по делото се установява, че наследниците на Марко Иванов Крусев (жалбоподатели в производството пред окръжния съд) с призната за възстановяване собственост върху земеделски земи от 39, 900 дка въз основа на решение № 01158 от 11.10.2002 г. на Поземлена комисия - Карлово, са подали молба вх. № АБ-94-Д-165 от 18.10.2001 г. за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 във връзка с чл. 11, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ. По така подадената молба кметът на община Карлово се е произнесъл последователно с два акта. С писмо изх. № АБ-94-Д-165 от 21.11.2001 г. същият е отказал издаването на скица на стадиона, построен в имот № 1789, кв. 28 по плана на гр. Карлово, тъй като имотът е публична общинска собственост. С удостоверение № ОбС-94-Д-165 от 26.11.2001 г. административният орган е постановил, че мероприятието "Стадион" или "Спортен комплекс", предвидено в плана от 1956 г., е реализирано 100%, като за терена е съставен акт за публична общинска собственост № 101 от 01.07.1998 година. В допълнение е посочено, че претендираните от заявителите имоти в м. "В града" подлежат на възстановяване с план за земеразделяне. С решение от 15.02.2005 г. по адм. д. № 670/2004 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърдено с решение № 7509 от 29.07.2005 г. по адм. д. № 4255/2005 г. на Върховния административен съд, е отменен отказа на кмета на общината материализиран в удостоверение № ОбС-94-Д-165 от 26.11.2001 г. и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне. С молба вх. № 94-Е-39 от 05.01.2005 г. до кмета на Община - Карлово, жалбоподателите отново поискали издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. По молбата и при спазване на указанията дадени с влязлото в сила решение на съда, с протокол от 30.11.2005 г. на техническата комисия по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е постановено решение, с което е прието, че поземлен имот № 1789 по обезсилен кадастрален план на гр. Карлово е включен в УПИ I - спортен терен с цялата си част от 39950 кв. м., поради и което е приел, че целия терен от 53 815 кв. м. на УПИ I - спортен терен в кв. 28 на УП на гр. Карлово е застроен, като включва застроената площ на сгради и съоръжения и нормативно необходимия прилежащ терен. Решението на техническата комисия е одобрено със заповед № 1072/06.12.2005 г. на кмета на Община - Карлово, която е обжалвана пред първоинстанционния съд. От писмените доказателства по делото и приетите заключения на съдебно-техническите експертизи се установява, че процесния имот № 1789 (целия от около 39 900 кв. м.) попада в УПИ I, кв. 28, целия от 53 815 кв. м. отреден за стадион по одобрен със заповед № 938/1966 г. план на гр. Карлово, като е осъществено предвиждането. Към заключението на основната СТЕ е приложена скица, по която е отразен имота на жалбоподателите и който попада в площта от 53 815 кв. м., в която е изграден спортен комплекс със сгради, съоръжения и прилежащ терен. От заключението на допълнителната тройна СТЕ се установява, че спортния терен в гр. Карлово е с площ от 53 815 кв. м. под нормативно необходимата площ съгласно чл. 33 от Наредба № 7 от правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и че в него няма свободна незастроена част. Въз основа на тези данни и констатации първоинстанционният съд е приел, че липсват свободни от застрояване части, след като целия имот на жалбоподателите е включен в спортния терен, поради което е потвърдил обжалваната заповед. Претенциите на касаторите са, че със заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е посочен като застроен целия терен от 53815 кв. м., а те са поискали издаване на удостоверение и скица само за техния имот от 39 900 кв. м., като с това не се установява застроената и свободна от застрояване част. Установено е от експертизата, че отреждането е приложено, като е изграден стадион и спортен комплекс към него върху 53815 кв. м. по УПИ I, кв. 28 по плана на гр. Карлово. По допълнителната СТЕ е прието, че необходимия терен за спортни развлечения съгласно чл. 33 от Наредба № 7 от правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е 87 315 кв. м., а реализирания от 53815 кв. м. е под този размер, като в него е включен имот № 1789 от 39900 кв. м. на жалбоподателите. При тези данни законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че имота на жалбоподателите не е свободен от застрояване, като произнасянето на административния орган за целия терен от 53815 кв. м. като застроен, не променя извода, че имота на жалбоподателите е застроен. В конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения безспорно са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, изграждането е комплексно и включва, както сгради и сервитутни отстояния, така и съоръжения, които функционално обслужват осъщественото мероприятие по предвиждането - "за стадион" ("спортен терен"). По смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. Процесният имот попада в спортен терен с построени сгради и обслужващи съоръжения, представляващи "строежи" по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. От такъв характер е и футболното игрище с изградени врати в спортния комплекс, за което жалбоподателите са претендирали свободна от застрояване площ. Неоснователни са доводите на касаторите, че не е изследвано от съда дали извършеното застрояване е законно. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не може да се обсъжда въпроса за законосъобразността на реализираното строителство. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, че върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Неоснователни са доводите поддържани от касаторите, че след като административният орган се е произнесъл за целия размер на УПИ I, кв. 28 от 53 815 кв. м., а не само по отношение на поискания с молба вх. № 94-Е-39 от 05.01.2005 г. размер за имот № 1789 от 39 900 кв. м., е допуснато нарушение. По протокол от 30.11.2005 г. на техническата комисия по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е прието, че поземлен имот № 1789 е включен в УПИ I - спортен терен с цялата си част от 39950 кв. м., поради и което е приел, че целия терен от 53 815 кв. м. на УПИ I - спортен терен в кв. 28 на УП на гр. Карлово е застроен, като включва застроената площ на сгради и съоръжения и нормативно необходимия прилежащ терен. Това решение на техническата комисия е одобрено от кмета на общината в съответствие с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с което е спазена процедурата, като обстоятелството, че е определил целия размер от 53 815 кв. м. като застроен, не променя действието на акта, че и по отношение на имота на жалбоподателите от 39 900 кв. м., който е включен в обявените за застроени 53 815 кв. м., е налице застрояване. Действително записването в обжалваната заповед, респ. решението на техническата комисия, не е точно по искането на молителите за издаване на удостоверение и скица за имот № 1789 от 39 900 кв. м., но е произнасяне именно по тяхното искане и може да послужи пред съответната общинска служба по земеделие, за произнасяне относно възстановяване на собствеността при условията на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Посочената неточност в административния акт не обуславя извод за незаконосъобразност. Производството е по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и материалната компетентност на органа в това производство, е по повод издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, относно земеделска земя включена в урбанизирана територия, за определяне на застроената, респ. свободната от застрояване площ, а възстановяването на земеделски земи от посочената категория, респ. определяне на обезщетение, е от компетентност на общинската служба по земеделие. След като е определен за застроен целия УПИ - I, кв. 28 по плана на гр. Карлово, в който е включен процесния имот № 1789 на жалбоподателите, безспорно е, че този имот е изцяло застроен. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите, да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности и изградени съоръжения, след като обслужват спортния комплекс. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение