Решение № 6715 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2012 г.

Решение № 6715 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Мирчева и Ангел Боянов Илиев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев" със седалище и адрес на управление: с. Резбарци, общ. Кърджали, ул. "Капитан Петко войвода" № 11, подадена чрез процесуалния му представител адв. Божикова, срещу решение № 1265/31.05.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2127/2010 г.

С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се обжалва решението в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 091001310/12.07.2010 г., потвърден с решение № 682/7.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. Излагат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които са следните: 1. Възразява се срещу определеното начално салдо за 2003 г., различно от установеното с РА № 090900233/16.11.09 г., който в частта за 2002 г. е влязъл в сила и извършеното намаление на разходите за 2003 г. със сумата 5140.43 лв., представляваща неосчетоводен разход за вноска по кредит; 2. Според касатора, неправилно съдът за 2004 г. е намалил разходите със сумата от 21223.71 лв. и със сумата от 3983.38 лв. /каса на червено и вноска по кредит/. Съгласно чл. 155, ал. 2 от ДОПК решаващият орган може със своето решение да измени РА; 3. За 2005 г. незаконосъобразно е определен доходът от наем; незаконосъобразно е намаляването на разходите по банков кредит за месеците февруари, март и април; 4. В частта по ЗДДС незаконосъобразни са изводите на съда по отношение на поправените НА № 160/18.05.2005 г. и НА № 69/25.03.2005 г. Продажната цена е тази, установена към датата на данъчното събитие, т. е. в първоначалните нотариални актове. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Ангел Боянов Илиев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "АЛКОМЕРС - Ангел Илиев" със седалище и адрес на управление: с. Резбарци, общ. Кърджали, ул. "Капитан Петко войвода" № 11 оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Божикова по съображения, изложени в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на Ангел Боянов Илиев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "АЛКОМЕРС - Ангел Илиев", решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу РА № 091001310/12.07.2010 г., потвърден с решение № 682/7.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Излагат се доводи за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, които са следните: неправилна преценка от страна на съда на допуснатите в хода на ревизионното производство процесуални нарушения. Ревизията е възложена и РА е издаден на търговското предприятие, а се определят задължения на физическото лице; 2. При констатация от страна на съда, че за 2003 г. дължимият и деклариран данък е внесен, РА не е отменен изцяло. 3. По аналогичен начин стои въпросът за 2004 г. и 2005 г., за които РА не е потвърден само по отношение на установения от съда данък за довнасяне. Тъй като има изложени мотиви в решението, не се касае за очевидна фактическа грешка. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което изцяло да бъде отменен РА и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 091001310/12.07.2010 г. в потвърдената част с решение № 682/07.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени следните задължения на ревизираното лице: ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. - 10797 лв. и лихва 7715.86 лв.; ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. - 12682.60 лв. и лихва 8129.72 лв.; ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 11674.50 лв. и лихва 5592.07 лв.; ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - 1481.60 лв. и лихва 316.39 лв.; ДОД по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 835 лв. и лихва 237.60 лв.; задължение за ДДС - 16489.71 лв. и лихва 10864.18 лв.

Първоинстанционният съд е отменил РА в следните части: ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. - за разликата над 1240.80 лв. до 10797 лв. и лихвите в размер на 7686.80 лв.; ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. - за разликата над 2616.48 лв. до 12682.60 лв. ведно със съответната лихва; ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - за разликата над 9104.15 лв. до 11674.50 лв. ведно със съответната лихва; установено задължение за ДДС в размер на 12892.90 лв. за данъчните периоди от 15.04.2005 г. до 14.06.2005 г. вкл. /погрешно посочена в решението 2006 г./ ведно с прилежащите лихви за забава. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна.

За да постанови този резултат, съдът е приел следното в мотивите на своето решение:

1. Относно задължението за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г.

Началното салдо за 2003 г. или разполагаемата сума към 31.12.02 г. е определена в размер на 59314.07 лв. вместо възприетите от ответника в размер на 14241.43 лв. Това е в резултат на изключената сума от изходящия паричен поток за 2002 г. в размер на 94 370.17 лв., неправилно възприети като разход за лицето в РА, след като се касае за изтеглени суми от отпуснатия банков кредит. Освен това съдът е счел за неправилно включването на сумата от 5140.43 лв. - вноска за погасяване на банков кредит през м. декември 2003 г., тъй като е включена два пъти и тъй като по делото е установено, че този кредит е погасен изцяло през м. ноември 2003 г. След така направените корекции е направен извод, че към 31.12.2003 г. лицето е разполагало със сумата от 34 605.82 лв. като за нито един от месеците за 2003 г. не се констатира недостиг на парични средства. Относно доходите от наеми е направен извод, че същите са в размера, в който са декларирани с ГДД - 6480 лв. Годишното данъчно задължение върху тези доходи е в размер на 1240.80 лв. Същото заедно с лихвата за забава е внесено в бюджета, според констатациите в РА. Съдът е възприел РА като правилен и законосъобразен в частта му, в която за 2003 г. е установено декларираното и внесено от лицето задължение в размер на 1240.80 лв. и го е отменил за разликата над тази сума до размера, установен от органа по приходите.

1. Относно задължението за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г.

Съдът е изключил от разходната част на баланса сумата от 21223.71 лв., поради следните съображения: Наличието на кредитно салдо на сметка 501 "Каса в лева" е установено от ревизиращите органи, видно от констатациите на стр. 70 от РД. Въпреки, че в РД е посочено, че тази сума е разход за физическото лице, тя не е включена в разходната част при определяне на основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Това е направено с решението на директора на Дирекция "ОУИ". Освен това, кредитното салдо е възможно и да се дължи на финансиране дейността на ЕТ със собствени средства на физическото лице, но може и от трето лице, а е възможно и да се дължи на укрит приход от дейността на търговеца /например продажби, за които няма издаден фискален бон/. Твърдяното от ответника обстоятелство не е доказано, а почива на предположение. Неправилно също така, според съда, в разходната част за м. декември е включена сумата от 3983.38 лв. - вноска по кредит в "Евробанк", неосчетоводена в счетоводството на ЕТ "Алкомерс". Тази сума също като и горната за първи път се включва в разходната част с решението на директора на Дирекция "ОУИ". Освен това по делото е установено, че заемът по договор № 0-079 от 29.11.2003 г. е усвоен от ЕТ и средствата, включително за погасяването му, са осчетоводени в счетоводството на ЕТ. След така направените корекции съдът е достигнал до извода, че към 31.12.2004 г. са били налични средства в размер на 36831.61 лв. като за нито един от месеците за 2004 г. не се констатира недостиг на парични средства. Вземайки предвид приходите от продажба на недвижимо имущество в размер на 5637.50 лв., по които няма спор и приходите от наем на недвижимо имущество - 5760 лв., които са в режим на СИО, но са получени и декларирани само от съпруга, съдът е определил данъчно задължение в размер на 2 616.48 лв., от които деклариран и внесен данък в размер на 1024.80 лв. и данък за довнасяне - 1591.68 лв. РА е отменен за разликата над 2 616.48 лв.

1. Относно задължението за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г.

От разходната част съдът е изключил следните суми: 8007.50 за м. февруари; 16180.25 лв. за месец март; 8508.25 лв. за м. април, за които от заключението на вещото лице се установява, че са погасителни вноски по банков кредит в "Евробанк" АД на ЕТ "АЛКОМЕРС". Средствата са от личната банкова сметка на Илиев. Включването на тези суми е направено въпреки изричното указание на самия горестоящ орган при формиране на данъчната основа да бъдат изследвани единствено и само кешови плащания. В случая без да бъде отчетен приход от същите суми като налични по личната банкова сметка на лицето, те незаконосъобразно са включени в разходната част. След така направените корекции съдът е приел, че към 31.12.2005 г. са налични средства в брой в размер на 117293.17 лв. като за нито един от месеците на 2005 г. не се констатира недостиг. Съдът е приел, че се формира общ годишен доход в размер на 40 183.97 лв. от продажба на недвижимо имущество в СИО и доходи от наеми - 6083.97 лв. Декларираният и внесен данък е в размер на 1 749 и остава данък за довнасяне в размер на 7 355.15 лв.

За 2006 г. и 2007 г. съдът е формирал годишна данъчна основа от доходите от наем и доходите от продажба на недвижими имоти и е приел, че годишното данъчно задължение и данъкът за довнасяне са в по-голям размер от установените в РА, поради което същият е потвърден изцяло в тези части. За 2006 г. и за 2007 г. с РА след изменението му с решението на директора на Дирекция "ОУИ" няма констатиран недостиг на средства за физическото лице, подлежащ на облагане.

1. В частта по ЗДДС:

Органът по приходите е приел, че осъществяваната от ревизираното лице дейност, свързана с отдаване под наем на недвижими имоти и покупко-продажба на недвижими имоти /18 недвижими имота, закупени в ревизирания период, от които продадени 7/ представлява търговска дейност, въпреки, че сделките са извършвани с имущество, което е СИО и не са сключвани от името на ЕТ. Тази дейност е независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Направен е извод, че при осъществяването на тази дейност търговецът е достигнал облагаем оборот в размер на 70162.20 лв. към 31.03.05 г. и на основание чл. 108, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е било длъжно да подаде заявление за регистрация в срок до 14.04.05 г. На основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) се дължи данък за извършените от лицето облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаването на заявление за регистрация до 31.05.06 г., което е и целият ревизиран период по ЗДДС. Установено е, че към 31.05.06 г. облагаемият оборот за последните 12 месеца пада под минималния законово установен праг за регистрация, т. е. под 50 000 лв. и задължението за регистрация отпада.

За да отмени частично РА относно установените с него задължения за ДДС за периода от 15.04.06 г. до 14.06.05 г., съдът е приел, че С НА № 82/12.05.06 г. е извършена поправка на допусната техническа грешка в НА № 69/25.03.05 г. по отношение на действителната продажна цена на имота, като вместо посочената в първия НА цена от 110 000 лв. действителната продажна цена е в размер на 62 700 лв. Съдът е приел, че в случая не се касае за последващо споразумение между страните по сделката, което да обоснове намаляване на данъчната основа на облагаемата доставка, а за поправка на допусната техническа грешка при изписването на същата в първоначалния НА. Именно НА за поправка е нормативно установеното и допустимо средство за поправка на техническа грешка във вече изготвен НА. Освен това, в хода на ревизията не са събрани никакви доказателства, установяващи, че купувачът по сделката е заплатил по-висока цена от посочената в НА за поправка. По аналогичен начин стои въпросът с НА № 160/18.05.05 г. /погрешно посочен в РА и в решението на съда като НА № 20/18.05.05 г./, поправен с НА № 99/12.04.06 г., в който е поправена първоначално определената цена от 125 000 лв. на 95 000 лв. Съдът е приел, че при съобразяване с коригираните пазарни стойности на сделките, облагаемият оборот за ревизираното лице по първата от тях е 32 008.35 лв., както е определена в заключението на вещото лице. При това положение облагаемият оборот за задължителна регистрация е достигнат към 31.05.2005 г. Продажната цена по втората сделка не влияе на формирането на оборота за регистрация. Тя би имала значение за определянето на задължението за ДДС, ако регистрацията е към 14.04.05 г.

Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение касационната жалба на първия касатор е частично основателна.

1. Относно задължението за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г.:

Във връзка с първата ревизия, която по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ е обхващала периода 2002 г. - 2007 г. има издаден РА № 090900233/16.11.09 г. При определянето на облагаемия доход за 2002 г. е извършена съпоставка на входящия и изходящия паричен поток на домакинството, като във входящия паричен поток е включена сумата от левовата равностойност на 50 000 евро /97 791.50 лв. /, представляващи отпуснат банков кредит от "Евробанк" АД. В изходящия паричен поток на домакинството е включена сумата от 39 770.17 лв., представляваща изтеглени средства от Ангел Боянов Илиев от отпуснатия кредит във валута от "Евробанк" АД с титуляр ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев" и 54 600 лв. - усвоени средства. Констатирана е към 31.12.2002 г. положителна разлика в размер на 28 482.87 лв. За 2002 г. с РА няма установени задължения. Този РА е обжалван с жалба - вх. № 94-00-9246/14.12.09 г. по административен ред. В жалбата се съдържат доводи за това, че не са взети предвид наличните парични средства към 31.12.2002 г., а освен това е посочено, че се обжалва целият РА, с който са установени задължения за периода 2002 г. - 2007 г. РА е отменен с решение № 71/28.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив по отношение на установените задължения за периода 2003 г. - 2007 г., тъй като, както беше посочено по-горе, за 2002 г. няма установени задължения. От основното заключение на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че през 2002 г. фирмата на ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев" не е осъществявала дейност, което се установява от проверените счетоводни регистри. Банковият кредит по договора от 29.11.2002 г. е изтеглен от Ангел Илиев на 29.11.2002 г. - 20000 евро и на 5.12.2002 г. - 54450 лв. Получаването на кредита не е счетоводно отразено в счетоводството на ЕТ нито през 2002 г., нито през 2003 г. При направения анализ от вещото лице на сумите, включени във входящия и изходящия поток на домакинството за 2002 г., се констатира включване във входящия поток на сумата от получения кредит и едновременно с това като разход изтеглени същите суми съответно - 39770.17 лв. и 54600 лв. Вноски за погасяване на кредита през 2002 г. не са правени. Погасяването се извършва през 2003 г. със суми, внасяни от лицето. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е изключил от изходящия поток сумата от 94 370 лв., представляващи суми от отпуснатия банков кредит, по отношение на които няма данни да представляват разход за домакинството. С оглед на това законосъобразно съдът е определил налична сума към началото на 2003 г. в размер на 59 314.07 лв. /1/2 от 118628.14 лв./.

Неоснователен е доводът на първия касатор, че първоначалният РА не е бил обжалван частта му за 2002 г. и е влязъл в сила. В жалбата по административен ред се съдържат възражения против определеното за 2003 г. начално салдо.

Законосъобразно е и приетото от съда, че неправилно е включена в разходната част за 2003 г. сумата от 5140.43 лв. - вноска за погасяване на банков кредит през м. декември 2003 г. От заключението на вещото лице се установява, че кредитът е изцяло погасен през м. ноември 2003 г. Направените погасителни вноски са в размер на 51 718.47 лв. За цялата 2003 г. сборът на всички включени в разходната част суми за погасяване на този кредит /без тази за м. декември е 51 718.47 лв./.

Освен, че след направените от съда корекции по отношение на наличните и изразходвани средства, не се установява недостиг на такива в края на годината и за всеки един от месеците, според настоящия състав на Върховния административен съд е налице и друго основание за незаконосъобразност на РА в частта му на определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., а именно - със самото решение на директора на Дирекция "ОУИ", с което е изменен РА в тази част, е установено, че в края на 2003 г. ревизираното лице няма недостиг на средства, а разполага със сумата от 10768.72 лв. Облагаемата основа, представляваща средства с неустановен произход или укрити приходи, е формирана на базата на недостига на средства, констатиран само за някои от месеците през 2003 г. На основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите определя по реда на ал. 2 размера на данъчната основа за облагане и прилага установения в закона размер на данъка към нея. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка следователно, дори и при ревизия по чл. 122 от ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. От изложеното следва изводът, направен и от първоинстанционния съд, че към 31.12.2003 г. не се установява недостиг на средства за ревизираното физическо лице. Средствата, по отношение на които първоинстанционният съд е констатирал, че са налични към 31.12.2003 г., ще имат значение за данъчното облагане през следващите години.

1. Относно задължението за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г.:

От основното заключение на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че на ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев" през 2003 г. е отпуснат банков кредит от "Евробанк" АД по договор № 0-079/29.11.2003 г. в размер на 150 000 лв. От проверените счетоводни регистри на фирмата вещото лице е констатирало, че получените суми от кредита са осчетоводени по сметка 152 "Получени дългосрочни банкови кредити" като задължение към банката. Правилно и законосъобразно в паричния поток на физическото лице не са включени сумите от получения от ЕТ кредит през 2003 г. и съответно - вноските за неговото погасяване през 2004 г. Видно от констатациите в РД /стр. 70/, към 31.12.04 г. са осчетоводени вноски за погасяване на заема в размер на 60303.61 лв. Сумите от касовата сметка "501" "Каса в лева" са постъпвали в разплащателната сметка в лева "503", откъдето са извършвани плащанията. При постъпили в касата за годината 9307.71 лв. са направени плащания общо в размер на 76768.30 лв. Към 31.12.2004 г. касата е с кредитен остатък в размер на 42447.42 лв. Изводът, направен от ревизиращите органи, е, че физическото лице е покривало плащанията на ЕТ със собствени средства, поради което за него е налице разход в размер на част от 42447.42 лв. Тази сума, както и сумата от 3983.38 лв. - вноска по кредит в "Евробанк" АД, неосчетоводена в счетоводството на ЕТ "Алкомерс", е включена от ответника по делото в разходната част за 2004 г.

Настоящата съдебна инстанция намира за неправилни изводите на съда по отношение на тези суми, изложени по-горе, тъй като от една страна, жалбоподателят нито в подадените си жалби, нито в хода на съдебното производство е възразил срещу така направените констатации, т. е. не е оспорил факта, че тези разходи са направени с негови лични средства. В мотивите на решение № 71/28.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, с което е отменен първоначалния РА № 090900233/16.11.09 г. и преписката е върната за нова ревизия, действително е посочено, че изтеглените суми от банковата сметка на лицето не представляват разход, а са ресурс за покриване на разходи. Следва да бъдат съпоставяни само ресурсите за небанковите плащания. В случая обаче по делото не е установено тези суми да са постъпили по банков път от личната разплащателна сметка на лицето в банката по разплащателната сметка на ЕТ или за погасителната вноска по кредита. В производството по определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА относно тези спорни суми не са опровергани. Не е налице влошаване на положението на ревизираното лице в противоречие с изискването на чл. 155, ал. 8 от ДОПК с включването на сумите в разходната част за първи път с решението на директора на Дирекция "ОУИ". Основателни са твърденията на касатора, че е налице изменение на акта без да се определят по-големи задължения от установените в него. С оглед на изложеното, следва изводът, че посочените две суми законосъобразно са включени в разходната част за годината. При установеното начално салдо за 2004 г. от съда и съпоставка на приходите и разходите към 31.12.2004 г. е налице недостиг на средства, който следва да се включи в данъчната основа за облагане за тази година.

1. Относно задължението за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г.:

Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че сумите от 8007.50 за м. февруари; 16180.25 лв. за месец март; 8508.25 лв. за м. април, за които от заключението на вещото лице се установява, че са погасителни вноски по банков кредит в "Евробанк" АД на ЕТ "АЛКОМЕРС", направени чрез средствата от личната банкова сметка на Илиев, неправилно са включени в разходната част. Наличните средства по банковите сметки на съпрузите не са отчетени като приход в изпълнение на дадените с цитираното по-горе решение указания да се съпоставят само извънбанковите плащания. Поради това и тези суми, за които е установено, че са платени по банков път, не следва да се включват в разходната част. Независимо от това, така или иначе и от страна на приходната администрация за 2005 г. е установено положително салдо в размер на 96886.92 лв. Данъчната основа е формирана на базата на установен недостиг на средства за месеците януари, февруари и април. Както беше посочено по-горе във връзка с облагането за 2003 г., на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите определя по реда на ал. 2 размера на данъчната основа за облагане и прилага установения в закона размер на данъка към нея. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка следователно, дори и при ревизия по чл. 122 от ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. При установена наличност на средства в края на годината не е налице недостиг, представляващ средства с неустановен произход или укрит приход, подлежащ на облагане.

В частта по ЗДДС:

Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на съда, подробно изложени по-горе, поради което не следва да бъдат преповтаряни отново. Доводът на касатора, че към датата на данъчното събитие цената е била тази, посочена в първия НА и промяната в последствие не следва да се взема предвид, е неоснователен. Както е посочил и първоинстанционният съд в мотивите на своето решение, извършена е поправка на техническа грешка, което означава, че действителната продажна цена и към момента на сключването на сделката е била тази, посочена в НА за поправка. Липсват доказателства за заплащане на друга по-висока цена.

Във връзка с наведените от първия касатор доводи по отношение на доходите от наем, за които съдът е изложил мотиви в своето решение, че следва да се приемат като доход изцяло и само на ревизираното лице, но не и на неговата съпруга, тъй като се касае за действие на обикновено управление на обща вещ /ТР № 91 от 1.10.74 г. по гр. д. № 63/74 г. на ОСГК/, следва да бъде отбелязано, че при формирането на облагаемия оборот размерът на получаваните наеми е взет предвид от вещото лице така, както е направено и от ревизиращите органи - х. Според заключението на вещото лице дължимият ДДС за периода 15.06.05 г. - 1.06.06 г. е в размер на 3596.81 лв., а лихвата за забава за периода към 4.06.2010 г. - 2174.51 лв. Именно за разликата над посочената от вещото лице сума 3596.81 лв. до определената с РА съдът е отменил задължението за ДДС. Наемите от недвижимо имущество не влияят и на съпоставката на приходите и разходите на физическото лице, тъй като са възприети като доходи, реализирани от търговска дейност и формиращи данъчна основа за облагане от други източници. В частта по ЗДДС решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Втората касационна жалба също е частично основателна:

Възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения при възлагането на ревизията и при издаването на РА са неоснователни. С РА са определени задължения на физическото лице Ангел Боянов Илиев по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Установени са облагаеми доходи като физическо лице с неустановен произход по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и облагаеми доходи от наем и от продажби на недвижимо имущество, по отношение на които е прието, че е търговска дейност, независимо от това, че сделките не са сключвани от ЕТ. По отношение на дейността на ЕТ именно поради това органът по приходите е констатирал обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Данъчната основа за облагане е формирана от облагаеми доходи като физическо лице с неустановен произход и от облагаеми доходи от наем и продажба на недвижимо имущество в режим на СИО, осъществена като ЕТ. Тъй като на облагане по реда на посочените по-горе два закона подлежат както доходите на физическото лице, така и доходите, реализирани от стопанска дейност като ЕТ, законосъобразно ревизията е възложена и РА е издаден на Ангел Боянов Илиев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "АЛКОМЕРС - Ангел Илиев".

В частта по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. жалбата е основателна. С РА са определени задължения за ДОД по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), представляващи дължим данък, а не установен и внесен. Поради това, в тази част РА следва да бъде отменен изцяло.

За 2004 г. данъчната основа за облагане по реда на ЗОДФЛ (отм.) се формира от: 1. установен недостиг на средства към 31.12.2004 г.; 2. доходи от продажба на недвижимо имущество в режим на СИО като търговска дейност и 3. доходи от наем на недвижимо имущество в режим на СИО като търговска дейност. Недостигът на средства към 31.12.2004 г. следва да се установи при съобразяване с мотивите на настоящото решение за 2002 г. и 2003 г. за определяне на началното салдо към 31.12.2003 г. и мотивите на решението в частта за 2004 г. при определяне на разходната част. Доходите от продажба на недвижимо имущество не са спорни между страните и са такива, каквито са установени с РА. Незаконосъобразно обаче съдът е определил по-висока данъчна основа за облагане, формирана от доходите от наем, от тази, определена в РА, приемайки, че следва да се вземе предвид доходът от наем изцяло като получен и деклариран от ревизираното лице без да се разделя поравно между съпрузите. Законосъобразно е прието, че се касае за действие по управление на общо имущество, но според настоящия съдебен състав, по този начин се влошава положението на жалбоподателя в нарушение на забраната на чл. 160, ал. 5 от ДОПК. Поради това данъчната основа за облагане, формирана от доходите от наем, следва да се определи така, както е определена от ревизиращите органи в РА без да се намаляват с нормативно признати разходи, тъй като правилно е прието от ответника по делото, че са получени в резултат на осъществена търговска дейност без да са доказани разходи във връзка с нея,

За 2005 г. при деклариран доход от наем в размер на 3 600 лв. с РА е определен в такъв в размер на 3802.40 лв., тъй като е установен в хода на ревизията допълнителен непаричен приход от "Супер Мебел". Данъчната основа от продажба на недвижимо имущество не е спорна между страните и тя е 34100 лв. Общият годишен доход е в размер на 37 902. 49 лв. Деклариран е и е внесен данък в размер на 1749 лв. Дължимият данъкът следва да се определи при така формираната данъчна основа като се вземе предвид внесеният такъв от ревизираното лице.

За 2004 г. и 2005 г. във връзка с облагането по ЗОДФЛ (отм.) решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд, за се постави допълнителна задача на вещото лице да установи дължимия данък и лихвите съобразно изложените по-горе мотиви.

За 2006 г., видно от мотивите на решението на директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив, допълнително е установен дължим и невнесен данък в размер на 706.40 лв. и лихви върху внесения със забава данък и върху невнесения такъв в размер на 316.39 лв. Според настоящия съдебен състав, РА следва да се отмени за разликата над 706.40 лв. до 1481.60 лв.

За 2007 г. с решението на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив е определен като дължим и невнесен данък в размер на 835 лв. и лихви 237 лв. В тази част РА правилно и законосъобразно е потвърден от съда.

По исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото като вземе предвид отхвърлената и уважена част от жалбата.

Водим от така изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение