Решение № 7232 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2016 г.

Решение № 7232 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. И. П., гр. С., ж. к. Красна поляна 1-ва част, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., чрез процесуални представители, против решение № 5187 от 18.07.2016 г., постановено по адм. д. № 4491/2016 г. по описа на Административен съд С.-град.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

О. Ц. Г. Ц., в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът "БТВ М. г." ЕАД, в писмен отговор и в СЗ чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Ответникът "ТВ С." ЕАД не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът "Ф. Н." ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд С.-град отхвърля жалбата на А. И. П., против решение № 80/02.03.2016 г., на КЗД-петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация по преписка № 141/2012 г., с което по оплаквания на Петров за дискриминация по признак "лично положение" и признак "обществено положение", КЗД:

• установява, че ответната страна Ц. Г. Ц., действал в качеството на министър на вътрешните работи в процесния период, не е осъществил дискриминация по см. на чл. 5 от ЗЗДискр. вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. спрямо А. И. П. по признак "лично положение" и признак "обществено положение".

• установява, че ответната страна "БТВ М. г." ЕАД, не е извършила нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение" и признак "обществено положение" спрямо А. И. П..

• установява, че ответната страна "ТВ С." ЕАД, не е извършила нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение" и признак "обществено положение" спрямо А. И. П..

• установява, че ответната страна "Ф. Н." ЕООД, не е извършила нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение" и признак "обществено положение" спрямо А. И. П..

• оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-2045/22.05.2012 г., подадена от А. И. П. от гр. С..

Решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съгласно чл. 65, т. 5 и чл. 52, ал. 1, вр. чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр., в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Производството пред КЗД е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗДискр, при спазване изискванията на чл. 54 - 64 ЗЗДискр. С разпореждане е образувана преписка по жалбата на П., разпределена от председателя на КЗД на състав, който е определил между членовете си докладчик. Постановено е решение № 65/19.03.2013 г. на КЗД, с което е остана без разглеждане жалбата на А. П., заведена в КЗД с № 44-00-2045/22.05.2012 г. След отмяна на цитираното решение от тричленен състав на ВАС на РБ с определение № 10722/15.07.2013 г. по а. д. № 8988/2013 г., производството пред КЗД е възобновено с разпореждане от 26.07.2013 г., преписката е разпределена за разглеждане от 5-членен заседателен състав с определен докладчик. Изискани са становища от страните. Изготвен е доклад-заключение от докладчика и преписката е представена на председателя на състава. Проведени са открити заседания, за които страните са призовавани редовно. Събрани са гласни и писмени доказателства, включително е назначена и приета техническа експертиза по въпроси свързани с автентичността на запис, качен на оптичен носител-компактдиск. На страните, включително жалбоподателя, е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства. Решението е прието след изясняване на спора от фактическа и правна страна, при наличие на изискуемото от закона мнозинство, като се споделят изводите на съда относно инструктивния характер на срока по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр.

Законосъобразни са изводите на административния съд, че решението на КЗД е материално законосъобразно и постановено в съответствие с целта на закона.

Не се установява от данните по делото и тълкуване приложимите материалноправни разпоредби, спрямо А. П. да е осъществена пряка и непряка множествена дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., съответно тормоз съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, по визираните в чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр. признаци "лично положение" и признак "обществено положение".

Въпреки, че от касатора още в жалбата и последващите й уточнения до КЗД не е направена разлика между пряка/непряка дискриминация и тормоз, а самата дискриминацията най-общо е изразена в оплакванията на А. П. като несправедливо отношение, поведение, реакция и др. спрямо П. от посочените от същия субекти в жалбата до КЗД, от цялостния прочит на оплакванията е видно, че П. визира като осъществени спрямо него и трите посочени форми на дискриминация.

Настоящият съдебен състав приема, че не са налице елементите от фактическите състави на визираните от касатора форми на дискриминация.

С. П. не е налице хипотеза на пряка дискриминация. Касаторът не се е намирал в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на негово качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е или би било третирано друго лице в сравнима ситуация / при сравними сходни обстоятелства, съгласно дефинираното в ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр./.

Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват.

В процесния случай сочените от касатора качества "лично положение" и "обществено положение", са изведени от същия в жалбата до КЗД чрез уточнително заявление от 16.11.2012 г., като един общ признак "лично и обществено положение", изразен в огласен многократно от ответника/ Ц. Ц./ и станал публично известен факт, че на 10.02.2012 г. П. е бил привлечен като обвиняем, а от месец декември 2011 г. е посъдим по НОХД № 5249/2011 г. на СГС, 29 състав.

Защитените признаци винаги са елементи от действителността, макар и свързвани с някакво отношение към лицето, т. е. както се посочи по-горе следва да са качества, присъщи на лицето, поради което те не могат обективно да бъдат изразени по начина, посочен от касатора. Признаците "лично положение" и "обществено положение" не могат да са съчетани в един или множество факти, извън горната дефиниция. П. от една страна не е разграничил и не е посочил конкретен негов белег, който да го отличава от останалите /формиращ признак "лично положение"/, а от друга страна привличането като обвиняем и подсъдим не е социално поведение/обществено положение/ на лицето, за да се приеме, че оценката, която се дава на това лице е именно във връзка с такова социално поведение.

Независимо от горното не е доказано от П., че друго лице/сравнител/, което не е носител на защитения признак посочен от касатора, в сравнима ситуация получава по-благоприятно третиране, за да бъде направен извод за пряка дискриминация. Сравнителят следва се дефинира като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак. Не посочването му, респективно не установяването на такова лице, препятства сравняване на идентичните обстоятелства и съответно доказване неравенство в отношението. Такова лице не е конкретизирано изобщо от П., а посочената от него сравнима група, дефинирана като "всички лица на територията на РБ и Европейския съюз, спрямо които се водят досъдебни производства" не позволява да се установи неблагоприятният характер на третирането както относително така и индивидуално, а оттам и на причинна връзка между третирането и защитения признак.

На следващо място спрямо П. не е налице и хипотеза на непряка дискриминация, т. е. не е доказано, че същия е бил поставен като носител на сочените от него признаци /така както са изложени от П. но и по принцип/, в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими/ чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр./.

Видно е, че непряката дискриминация всъщност предпоставя лицето да се поставя в по-неблагоприятно положение, но чрез еднакво третиране в различни ситуации, поради което за установяването и е необходимо да се изследват привидно неутралните разпоредба, критерий или практика, и съответно да се прецени какви са правните последиците за различните субекти, от прилагането им.

Не се установява от събраните по делото доказателства наличие на някакво нетърпимо с оглед принципа за равнопоставеност на гражданите правило, съдържащо се в привидно неутрална разпоредба, нито такъв критерий или практика, които да са поставили касатора в по-неблагоприятно положение по сочените от него признаци спрямо лице или група лица, която няма тези признаци. Липсва и пряка причинност между неблагоприятно положение на касатора, изложено от него пред КЗД, и защитен признак.

Споделя се крайния извод на АССГ, че не е налице тормоз по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., осъществяван спрямо А. П., макар и по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения.

Петров е навел оплаквания пред КЗД за осъществен тормоз, наречен от същия "системен тормоз", вероятно имайки предвид многократност и системност в упражняването му, първоначално от Ц. Г. Ц., в качеството му на министър на вътрешните работи, а в последствие, съобразно уточнителната молба на П. до КЗД от 25.10.2013 г. от ответниците по касация БТВ М. г." ЕАД, "ТВ С." ЕАД и "Ф. Н." ЕООД.

Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е определен от националния законодател като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

Предполага се, че третиране, накърняващо достойнството и създаващо враждебна среда въз основа на защитени признаци, при всяко положение не може да има законна цел или да е съразмерно.

Тормозът може да се прояви под различни форми, но във всички случаи тяхната проява следва да засяга някой от защитените признаци. Следователно в контекста на твърденията на засегнатото лице тези признаци трябва да са недвусмислено определени като обективни факти от действителността. След като обаче в процесния случай тези признаци спрямо А. П. не са определени и разграничени до степен, позволяваща тяхното индивидуализиране/ тъй като същите както се посочи по-горе са легално дефинирани/, не може да се приеме за осъществена тази форма на дискриминация, поради липса на необходимия елемент- признаците, спрямо които тя се проявява. Не може да се установи необходимата връзка /корелация/ между нежелано поведение /словесно, несловесно, или друго/, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето, и/или съответно създаването на унизителна, враждебна, застрашителна или друга негативна за лицето обстановка, и предвидения в чл. 4, ал. 1 вр. чл. 5 от ЗЗДискр. признак, предмет на защита.

В обобщение се налага извода, че спрямо касатора не е осъществена твърдяната пряка и непряка множествена дискриминация/ която съгласно легалното определение на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДискр., е дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1/, по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., както и тормоз съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, по визираните в чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр. признаци "лично положение" и признак "обществено положение".

В конкретиката на казуса е видно, че според касационния жалбоподател достигналата до обществото информация по определен начин за факти и обстоятелства относно период от неговия живот и неговата личност, е довела или е могла да доведе до негативни последици за лицето, но тези последици не попадат в обхвата на ЗЗДискр. Такива са последиците от привличането на дадено лице в качеството му на обвиняем или подсъдим, процесуалноправни проблеми на досъдебното производство, публични изяви, съдържащи клеветнически или обидни твърдения спрямо касатора, както и други отношения между субекти на обществения живот, имащи за резултат отрицателно въздействие върху правната сфера на Петров.

Не се кредитират наведените от касатора доводи за допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Противно на тезата на касатора решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане. Съдът се е произнесъл по доводите на страните, включително по твърденията свързани с нарушаване на ЕКПЧ.

Настоящият състав не констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на Административен съд С.-град кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

Следва да бъде уважена и претенцията на "БТВ М. г." ЕАД, на което дружество следва да се присъди сума в размер на 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

Претенцията на Ц. Г. Ц. за разноски, направена чрез адвокат Р. Н. в писмен отговор на касационната жалба, не следва да бъде уважена, тъй като липсват доказателства по делото за направени разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение