Решение № 11918 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2394/2020 г.

Решение № 11918 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2394/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Изпълнителен директор на "Център за градска мобилност" ЕАД/ИД на ЦГМ/, срещу решение № 7428/28.11.2019 г. постановено по адм. дело № 8477/2018 г. на Административен съд София-град/АССГ/. Касаторът навежда доводи неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът- Б. Монев, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор, молба и писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град, по жалба на Б. Монев е отменил мълчалив отказ на ИД на ЦГМ по заявление вх. № 6866/01.08.2016 г. на Монев, и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по заявление вх. № 6866/01.08.2016 г. в сроковете и по реда на ЗЗЛД при съобразяване с мотивите на решението. С цитираното заявление, адресирано до "Център за градска мобилност" ЕАД, ответника по касация е поискал предоставяне в писмена форма на посочен адрес, потвърждение за това, дали данни отнасящи се до его се обработват; информация за целите на това обработване; за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват; съобщение в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник; информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни отнасящи се до Монев. За постанови този резултат АССГ е приел, че поисканата информация инкорпорира текста на чл. 28 ЗЗЛД(отм.); , като при подадено заявление по реда на този текст е приложима глава пета на ЗЗЛД /отм./, регламентираща правото на физическо лице на достъп до отнасящи се за него лични данни, а "Център за градска мобилност"ЕАД като администратор на лични данни не е изпълнил задължението си да се произнесе с изричен акт по подаденото заявление в определения в чл. 32, ал. 2 ЗЗЛД (отм.); срок. Съдът е приел, че писмо изх. № 6866/1/07.09.2016 г. на ИД на ЦМГ, адресирано до Б. Монев, е неотносимо към подаденото заявление, респективно към задължението на администратора на лични данни. Решението на Административен съд София-град е правилно като краен резултат. Правилно административния съд е счел, че в процесния случай при поискана от ответника по касация информация по реда на чл. 28, ал. 1, ЗЗЛД (отм.); от "Център за градска мобилност" ЕАД, не са представени от административния орган доказателства, установяващи че в предвидения в приложимата разпоредба на чл. 32, ал. 2 ЗЗЛД (отм.); 14 дневен срок е налице произнасяне с решение за предоставянето на пълна или частична информация по чл. 28, ал. 1 на заявителя или мотивиран отказ за предоставянето й. Същевременно разпоредбата на чл. 33 ЗЗЛД (отм.); , изисква администраторът на лични данни да уведомява писмено заявителя за решението или отказа си по чл. 32, ал. 3 - 5 в съответния срок лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка, като е въведена фикция, че липсата на уведомление по ал. 1 се смята за отказ. Липсата в съответния срок на уведомление е мълчалив отказ, но противно на възприетото от първостепенния съд този мълчалив отказ, предвид тълкуването на цитираните по-горе разпоредби е допустим и подлежи на съответната преценка за законосъобразност от АССГ. Независимо от горното в процесния казус, въпреки че в срока по чл. 32, ал. 2 ЗЗЛД (отм.); не е налице произнасяне по заявлението, и е формиран мълчалив отказ, в писмо изх. № 6866/1/07.09.2016 г. на ИД на ЦМГ се съдържат данни, че административния орган разполага с лични данни на лицето, поради което крайният извод на съда за отмяна на мълчаливия отказ е правилен. Неоснователни са доводите на касатора. Видно от съдържанието на писмо изх. № 6866/1/07.09.2016 г. на ИД на ЦМГ, същото няма характер на акт по см. на чл. 32, ал. 3 ЗЗЛД (отм.); , както правилно е приел АССГ. На следващо място не се констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Б. Монев следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.05.2.0120 г. с адвокат Г. Аргиров, като възнаграждението за прекомерност не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото, съответна на минималния размер на договореното възнаграждение съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение